Гроздоберът е в разгара си. Как върви кампанията, каква е реколтата, какви вина ще очакваме от нея и какви мерки се взимат срещу сивия сектор - пред "Стандарт" коментира Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара.
- В разгара на гроздоберната кампания сме. Каква реколта се очертава като количество и качество?
- Гроздоберът започна през втората половина на август и ще продължи до средата на октомври. Очакваме реколта, която ще е близка по обем до тази от миналата година - около 200 000 тона. Това се потвърждава и от прогнозните данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното. До момента се берат белите сортове, при червените все още нямаме активно бране. Качеството е различно и според това доколко лозарите са полагали грижи. Имаше райони с градушки и засушаване, особено в Южна България, затова на места реколтата ще бъде до 20-25% по-малко. В някои райони може някъде напълно да е унищожено едно лозе, но на други масиви да има реколта.
Качеството на гроздето е много добро, с много добри захари, очакваме от него да се получат добри вина. Като цяло всичко е спокойно, годината не е по-различна от предходните.
- Лозари обаче казват, че за първи път от няколко години някои винпроми плащат предварително, а купувачи чакали на опашка, за да си вземат грозде.
- Нямам впечатление, че има такова явление. Няма причини да има засилено търсене на грозде в сравнение с минали години. Все пак да не забравяме, че повечето винопроизводители са и големи гроздопроизводители и имат собствени лозови насаждения, от които си осигуряват една значителна част от суровината за преработка. 99% от винпромите са и производители на грозде и успяват на база на собственото си производство да задоволят нуждите си. Дори в случаите, когато суровината не им достига, те в никакъв случай не купуват грозде на свободния пазар, а работят на база на трайно сътрудничество, на дългосрочни договори с кооперации, както и с по-големи и по-малки гроздопроизводители. Това е сътрудничество, което съществува от години. А в рамките на самата стопанска година те подпомагат грижите за лозята, защото е изключително важно какво ще е гроздето. Виненото грозде е суровина. Една бутилка вино може да струва 5, 50 или 500 лева. Трудно е да се говори за усреднени цени. Според виното, което искат да произведат винарите, един парцел може да бъде гледан и за добив от 200 кг, и за добив от 2000 кг.
Но и тази година, както и през миналите, съществува феноменът, наречен "микробусен гроздобер". В някои случаи той засяга купуването на грозде за производство на вино и ракия за семейна консумация, но това са по-скоро изключения. В повечето случаи се захранва един голям сив сектор, но държавата не му обръща внимание. Всеки килограм грозде трябва да пътува със съответния сертификат. И това не е трудно да се проследи, но обикновено не се случва. Държавата за поредна година бездейства.
- Има ли прекупвачи от Северна България, които купуват грозде от Южна?
- Възможно е, разбира се, в Южна България да идват прекупвачи от Северна, това не е забранено. Транспортирането на гроздето обаче влияе зле на качеството му, а оттам и на виното. Затова не е масова практика.
Както казах, винпромите работят с дългосрочни договори, но има и спекулативни сделки. Прекупвачи натискат цената надолу, а продават скъпо.
- Има ли нови играчи на пазара - нови изби, които нямат собствени масиви и са принудени да купуват на свободния пазар, като така вдигат цените на гроздето?
- През последните години всяка година се появяват между 10 и 15 нови изби, но те обикновено са със собствени лозови масиви.
Бизнес моделът е първо да имаш лозе, а след това да правиш изба. После развиват и винен туризъм, и гурме туризъм. Това показва, че браншът е интересен за инвестиции. Но тези инвестиции започват от лозята и се развиват към избите и друг вид туризъм.
- Тази година конпролните органи бяха много активни, особено при проверките по морето, където успяха да осветлят голяма част от оборотите и да вкарат много пари в хазната. Правят ли се проверки за сивия сектор в лозаро-винарството?
- Да, тази година имаше такива кампанийни проверки, особено по морето. Но гроздето не се проверява. Зад българската традиция за производство на вино и ракия за домашна консумация се крие един голям сив сектор. Не се плащат данъци и осигуровки, вино и ракия се произвеждат на места, които не са контролирани като качество и хигиена. Всяка година около 180 000 тона, което е половината от гроздето, произвеждано у нас, не се преработват от винпромите.
- Каква е тазгодишната реколта в Европа и в съседните страни?
- Тази година реколтата не е добра в Европа - и във Франция, и в Италия, и в Испания се оплакват. Климатът се променя и води до това, че явления, които са били изключения, вече стават по-чести. Заради това се очаква по-висока цена на виното. На Балканите - в Румъния, Македония и Сърбия, ситуацията е идентична с нашата.
- Щом реколтата е лоша в страни, които са водещи производители на вино, като Франция, Италия и Испания, можем ли да се надяваме, че българските вина от реколта 2017 ще блеснат с доброто си качество?
- Още не може да се каже, защото не са направени вината. Тази година реколта не е върхова, но може да се направят добри вина.
- Има ли интерес към биосертифицираното грозде и увеличават ли се площите с биолозя?
- Да, има голям интерес и площите се увеличават. Тези лозя са в преходен период.
- Стигат ли ни лозята за увеличеното търсене на вино?
- През последните години средно у нас се произвеждат около 140 млн. литра вино. Половината са за българския пазар, другата половина - за износ. Има голям интерес към програмата за преструктуриране и конверсия на лозята. Може да се каже, че лозаро-винарският бранш е много интересен за инвеститорите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
