Проф. Саския Сасен е социолог, преподавател в Колумбийския университет в САЩ и в престижното Лондонско училище по икономика. Занимава се с проблемите на глобализацията. В петък тя бе лектор на конференция в Софийския университет, озаглавена "Глобалното управление и неговите ефекти върху държавата и правото". Неотдавна излезе последната й книга "Expulsions", преведена на 20 езика. На българския читател е позната с книгата си "Глобалният град".
Със СИРИЗА върви "добрият" комунизъм, казва Саския Сасен
- Проф. Сасен, какви бяха акцентите на Вашата лекция в Софийския университет?
- Акцентът бе свързан с това, че в днешно време много хора се "губят" в икономиката. Бедната част от средната класа става все по-бедна. Днес тя е по-бедна, отколкото са били някога моите родители. Средната класа никога не е била "актьор" на сцената на революцията. Сега обаче тя пита държавата "Какво правите с моите права?" В обществата винаги е имало бедни хора, но никога тези бедни хора не са се обръщали към държавата, за да гарантира правата им. Сега това се случва за първи път. Средната класа става видима, не защото става революционна, а защото задава въпроси.
- Понеже заговорихме за обедняването на средната класа, до какви последици може да доведе това според Вас - ще загуби ли тя мястото си на гръбнак на обществото?
- В момента се променя цялата архитектура на нашето общество, на нашата икономика. Съгласно обществения договор в западните общества най-привилегированата страна досега е била средната класа. Държавата не е готова да предложи лек на проблема, който възниква сега, защото е силно обвързана от финансовия и банковия сектори. Държавата споделя същите политически визии като тях. Тя разбира икономиката и финансите по начина, по който го правят и корпорациите, и в този смисъл ги следва. Държавата не може да отговори на проблема с обедняването, затова се раждат партии и движения като СИРИЗА и "Подемос". Те виждат нещата по различен начин от корпорациите, вглеждат се в по-широк кръг от хора. СИРИЗА вижда форма на корпоративна логика, не виждат спасително чудо в Международния валутен фонд, в Европейската централна банка и т. н. Под някаква форма СИРИЗА поставя въпроса "За какво служи държавата?"
- Може ли да очакваме подем на подобни движения и партии и в други държави?
- Да, но това изисква работа. Те трябва да бъдат направени. Движението "Окупирай" е в основата на "Подемос" в Испания. В СИРИЗА има същата логика, там има комунисти, но това е "добър" комунизъм, а не лошия на Путин.
- Какъв е "добрият" комунизъм?
- Социален. Днес в Русия има има много бедни и стари хора. Може би България е чудесна посткомунистическа страна..
- В България всъщност има доста широка социална база за движение като СИРИЗА, но няма такова. В същото време имаме много тясна средна класа. Какво е според Вас бъдещето на държави, в които съществува такова голямо социално разслоение?
- Това не е добро. Просперираща държава е тази, в която има една много голяма и работеща средна класа. Това е класическа теза, защото в подобни случаи има достатъчно заможни хора, които ще купуват произведеното на местно ниво и ще харчат пари тук. Ако голяма част от населението си харчи парите си тук, това захранва местната икономика.
- Какви плюсове и минуси носи глобализацията за една страна като България, до каква степен бедните страни жертват суверенитета си, за да се впишат в този процес?
- Има много видове глобализация и някои от тях наистина са много добри точно за бедните държави и бедните хора. Благодарение на тях например съществуват малки мрежи, които позволяват те да продават продуктите си, като заобикалят големите корпорации. Например жени, които бродират или произвеждат други уникални неща у дома си и получават възможност да ги продават онлайн директно на глобалния пазар, вместо да минават през корпорациите, които биха прибирали част от парите. Това е хубавата част от глобализацията. Друга част от положителните й страни са активистите, защитаващи човешките права, както и екозащитниците. Но всичко останало в глобализацията е зле. Типичен пример е практиката за аутсорсинг, с която се изнасят бизнеси и производства и се ощетява местното население. Или големите корпорации, които се опитват да елиминират малките магазинчета в африканските държави. Те навлизат на техните пазари, продават на ниски цени, с което подбиват цените на малките местни магазини.
- Смятате ли, че корпорациите са новите държави, че изместват националните държави в някаква степен?
- И да, и не. Да, защото те променят законите в държавите по начин, който да ги облагодетелства. Когато неолибералната ера започна в края на 90-те, финансовият сектор в САЩ отиде при правителството и по много кратичък и елегантен начин, който изглежда изключително разумен, попита "Защо да не дерегулираме лихвите?" И правителството каза "Прекрасна идея". За 6 години те убиха 6000 малки банки и кредитни обединения. Защото малкото кредитно обединение наема хора и само преразпределя в малкия град, докато голямата международна банка прибира това, което иска, и го запраща неизвестно къде. По подобна причина съм и срещу франчайзи от типа на "Старбъкс", защото по този начин похарчените там пари отиват някъде навън, а не се задържат на място. Проблемът е не, че корпорациите заместват държавите, а че те създадоха държави. Те накараха държавите да приемат техните политики. Ние въпреки всичко имаме нужда от държави, дори от бедни, които трябва да застъпват интересите на всички класи. Докато корпорацията има само една логика - печалбата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
