Глухите деца казват „мама" на петъка

На жестовия език политиката се показва с търкаляща се топка, казва Силвана Павлова

Глухите деца казват „мама" на петъка | StandartNews.com

Просветното министерство иска жестовия език, с който си служат глухите хора, да се превърне в избираем учебен предмет. Неотдавна МОН пусна и речник на глухите с над 5000 жеста. Как се справят в живота хората, които не могат да ни чуят, "Стандарт" попита Силвана Павлова, преводач и преподавател по жестов език.

- Госпожо Павлова, от години се говори за това, че жестовият език има собствена граматика. МОН неотдавна представи и собствен речник по въпроса. Като жестов преводач и преподавател в СУ по жестов език как бихте коментирали това изследване?

- Това, което видяхме на прензентацията в Министерството на образованието, е фактът, че е започнало езиково изследване върху граматиката на жестовия език. Моето лично мнение е, че жестовият език няма собствена граматика. Министерството и БАН явно мислят обратното. В този контекст е използвано едно изследване от жест към дума, което аз не смятам, че има връзка с българския език, защото по същата логика то би било свързано примерно и с португалския. След като понятията ни на тези два езика чрез жестове са еднакви, защо би трябвало жестовият език да има отделна граматика?

- Има ли теми, по които глухи и чуващи не се разбираме?

- Ние се разбираме прекрасно, но проблемът при глухите е понятийният апарат. Като цяло те се сблъскват с термини, но жестовете, които ние използваме, за да обозначим научните понятия, са много малко. Същото важи и за изразите за политика. За съжаление у нас за слухово увредените хора много рядко има адекватни политически жестове. Много понятия липсват, защото жестовият език се ражда сам по себе си в ситуация, в която слуховоувреденият човек ще измисли жеста на момента. Нямаме и хора, които да са напреднали в науката, така че заради тях да се налага да се измислят специални научни жестове.

- А как се измислят жестове примерно в обрастта на политиката?

- Има логика на жестообразуването и, ако мога да Ви покажа жеста за политика,това е една топка, която се върти ту напред, ту назад, както се случва и в живота ни. Жестовете на глухите хора имат изключително дълбока логика. Например жест за държавник е допиране на ръката до главата, което показва мислител. Това е и знакът за министър. В същото време няма знак, който да означава премиер, но има специален жест, който означава Бойко Борисов. Това е поглаждането по брадичката, тъй като неговата брада има много особена костна структура и е по-ъгловата, а глухите са особено сетивни за тези неща. За Бойко Борисов имат специален знак, а за Румен Радев нямат. Иначе имат знака за президент, както и за съдия. За президент показват биещ звънец, а за съдията – чукче.

- А децата имат ли собствен жаргон, както връстниците си?

- Имат и това отново зависи от социокултурната им среда. Деца в семейства, в които се учи по-богато езика, усвояват и много повече думи. Там, където в семейството усвояването на думите е по-оскъдно, и дечицата имат по-лесен жаргон. При всички положения обаче тийнейджърите, които учат в пансиони, имат думички, които баби и дядовци със сигурност не разбират. Дори самата аз усвоявам нови думи от децата в училищата – Малчуганите в София казват „Мама" на петъка, защото това е денят, в който мама идва да ги прибере от пансиона вкъщи. Децата в Пловдив наричат понеделника „Пълно", защото тогава се пълни училището, всички си идват в пансиона. Логично е баба им, коята е на 80 години, да не ги разбере, както и да не ги разбират самите им родители.

- Какви са основните им проблеми при адаптацията? За какви професииш са подходящи?

- Честно казано, ние се опитваме да намерим работа на всички деца, коеито не чуват, а в момента те са около 650 в школата. Парадоксът е, че много от тях се измъчват от свръхопеката на своите родители, особено ако родителите са чуващи. В един момент, когато „детето" наближи 40 години, те вече идват и ни казват „Моля Ви, намерете му работа, вече не сме в състояние да го издържаме". Само че проблемът е, че това дете в този период вече е научено да не работи. То е прекарало 20 години под опеката на мама и тате и никога не е правило нищо. Да не говорим, че е свикнало да не се подчинява на началник, а само на родители. Но иначе учениците, които от ранна детска възраст са обхванати в училищата, са станали превъзходни специалисти по много специалности, особено ако те са свързани с визуалното възприятие. Имаме уникални готвачи и дори мастър-шефове, шивачи, както и художници. Интересното е, че имаме и много млади хора, които никога не са чували живо слово, но въпреки това пишат прекрасни стихотворения, разбират метафори и проявяват прекрасно разбиране на живия език.

- Как лично Вие стигнахте до преподаването на жестов език?

- Това се случи покрай един мой братовчед, който се роди като чуващо дете, но впоследствие загуби слуха си. Аз си спомням първите речници за глухи, които се появиха тогава – най-първоначалният бе дори брошура. Този, който бе публикуван напоследък, според мен също има негативи -той би подпомогнал жестовия превод на глухи към глухи, но не и към чуващи, защото не е по азбучен ред, а е подреден по жестове. Въпреки това вярвам, че и от него би имало полза. Между другото, глухите хора много се обиждат, когато ги наричат глухонеми, и имат право за това. В онези години, когато е имало само общежития за глухонеми, техният говорен апарат не е развиван и логично, те не са могли да кажат нито дума. В момента много от тях могат да се изразяват, макар и елементарно, ако през годините е работено с тях, така че моята лична молба е чрез вестника си да препоръчате на хората да ги наричат просто „глухи", тъй като другото определение ги обижда. Между другото, много любопитно е, че има и хора с увреден слух, които са успешни собственици на фирми и предприемачи. Родителите им са се трудили много добре на поточни линии, но, както знаем, децата рядко показват такава трудоспособност.

- А има ли студенти, които искат да учат такава специална педагогика?

- Дори не може да си представите колко са много. За част от тях това е и възможност да представят по по-театралбен начин знанията, които са получили. Имам и много студенти от Богословския факултет.

- А как се показва Бог на децата, които не чуват?

- Християнският Бог се представя с вдигнати ръце и очи към небето като вид обожание. Протестанският – с едно прокарване по врата, където е якичката на пастора. Аллах се изобразява с чалмата и знак за коленичене, а гръцките богове с един пръст в посока нагоре – тоест живеят си там някъде нависоко. Думите за Бог са много, но жестът за нашия Господ Бог е един. Бих искала да кажа и нещо друго, което научих покрай студентите си - с глухите хора се налага човек да е по-кратък и по-искрен. Затова и обучението да говорим на езика на жестовете ни прави по-добри.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай