Георги Костов: Ще ограничим сечта в защитните гори

Георги Костов: Ще ограничим сечта в защитните гори | StandartNews.com

Каква е причината за незапомнените наводнения у нас през последните месеци, ще има ли скоро решение на проблема със заменките и защо смяната на шефа на агенцията по горите беше една от първите, направени в системата на земеделието? На тези и други въпроси отговаря доц. д-р Георги Костов, зам.министър на земеделието и храните в служебния кабинет "Близнашки".

- Доц. Костов, има ли развитие по казуса със заменките, при които Еврокомисията съобщи, че има нерегламентирана държавна помощ?

- Съобщението на ЕК беше получено през септември. В него се дава двумесечен срок, в който да бъде направена справедлива пазарна оценка на заменените имоти. Трябва и да се установи къде има така наречената държавна помощ, която за три години не трябва да надхвърля 200 000 евро. Избирането на такъв независим оценител трябва да бъде прието и от Брюксел. Тоест това не може да стане с простичката процедура "Познавам един оценител, дай да му възложим тази задача". Министерството предприема необходимите мерки и действия във връзка с изпълнението на решението на ЕК. Има създадена междуведомствена работна група, която работи по въпроса. Самото забавяне на решението на ЕК по този казус с над три години показва, че той е доста сложен. Поради тази причина неговото разрешаване също няма да е просто и бързо.

- Има ли поне груба оценка каква част от тези 132 заменки, за които Брюксел алармира, може да се окажат наистина проблемни?

- В своето решение ЕК не се произнася по този въпрос, макар там да се споменават една относително по-малка част от сделките. От всичките 132, потенциално проблемните са в рамките на около една четвърт. За стойности на тези заменки също не се говори. Но в решението на ЕК се засягат една част от сделките, които са между 2007 и 2009 г., когато за нас важи европейското законодателство. На практика не са по-малко порочни сделките за замени, които са извършени до влизането на България в Европейския съюз, макар като брой да са по-малко. За тях трябва да се намери решение в националното законодателство. За съжаление това не е лесна работа и ще се изисква много политическа воля и решителност, за да се намери изход от тази ситуация.

- Колко са сделките за замяна, направени преди 2007 г.?

- Като брой не мога да кажа, но като територия около една трета са до 2007, две трети - след присъединяването на страната към ЕС.

- Кой ще трябва да връща парите или да възстановява заменената земя в случаите, когато териториите са препродадени?

- Бенефициентът на помощта.

- Има ли развитие идеята ви за увеличаване на териториите със защитни гори?

- Целта на този вид гори е да защитава човешкия интерес - инфраструктурата, селищата и т.н. Тези защитни гори към момента се оказват недостатъчни и това стана ясно от наводненията. Когато имаш гора, листата и корените намаляват интензивността на валежа, а след това водата се отдава полека, подхранвайки реките и водите на подземните извори. Към момента нашите защитни гори са с относително малка територия - едноцифрено процентно число от общата горска територия. Част от тези гори изчезнаха след промените в закона през 1997 и 2011 г. В момента е възложена задача на експертите на държавните горски предприятия да определят онези територии в техните поделения, които имат наистина характер на защитни. В тях ще се прилагат по-щадящи лесовъдски техники.

- Тоест ще се сече по-малко?

- С по-малка интензивност, така че екосистемата на гората да търпи по-малко щети и тя да се възстановява по-бързо.

- Кои са районите, които се нуждаят най-много от такива гори?

- В цялата държава има нужда от допълнителни територии от защитни гори. Точната информация ще имаме след края на оценката, която е възложена на държавните горски предприятия. Но например в Аспарухово, когато тази гора над квартала бъде обявена за защитна, няма да има право на големи сечи, а и охраната на тези гори ще трябва да бъде засилена.

- Шефът на агенцията по горите беше една от първите смени, които бяха направени в системата на земеделието с мотива за сериозни пропуски в контрола. Какви са щетите, нанесени заради тези пропуски?

- Имаше няколко причини за тази смяна. Първо натрупаните негативни нагласи към дейността на агенцията по горите.

- Но това не е от вчера...

- Не е от вчера, но по време на 13-те месеца на управление на предходното ръководство се натрупаха повече такива настроения. Видяхме, че значителна част от регионалните поделения са допускали редица грешки или слабости в контрола. Примерно ситуацията в Аспарухово - правени са актове от години. Само за последната една година те са над 500, но не са предприети мерки за спиране на нарушенията, като например съвместни действия с полиция или прокуратура. Като цяло в сектора гори институциите, които сме отговорни, изгубиха предимството да бъдат водещи и застанаха в отбранителна позиция спрямо критиките на обществеността. Моето разбиране е, че в Изпълнителната агенция по горите, Министерството на земеделието, държавните предприятия, работят достатъчно много професионалисти, които имат своите знания и идеи какво трябва да се направи. И не трябва само гражданското общество да подсказва какво трябва да се направи. Инициативата трябва да дойде от експертите, а не обратното. Често сме свидетели на предложения от гражданското общество, които нямат експертна стойност, но звучат добре и се приемат от хората, защото институцията мълчи. Това не може да продължава. Във всички институции, в които има претенции, че работят експерти, а те са такива, инициативата трябва да е на самите институции. Ако те нямат капацитета да направят това, което хората очакват от тях, за какво съществуват? Ние искаме инициативни хора, които, когато имат идеята, тя да стигне до шефа и той не просто да я затвори, а да я пусне да работи. Това е нашето виждане и това не беше правено в последните години тук.

- Хората живеят с усещането, че единствената работа на чиновника е да отиде на работното си място в 9 и да си тръгне в 17 ч, а не да проявява инициативност.

- Това е проблем, с който се сблъсквам в моята работа тук. Всъщност много от експертите притежават богат потенциал и идеи, но е трудно да ги мотивираш да ги показват и представят свободно. Те се притесняват от инициативност, сякаш дълго им е втълпявано, че всичко, което имат като идеи, няма значение, а е важно политическото ръководство какво ще им каже. А политическото ръководство, дори да е експертно, в някакъв момент се изчерпва, защото никой не е експерт по всичко и завинаги.

- Как обаче ще мотивирате хората от "Напоителни системи" да работят и да предприемат инициативи, предвид редовното закъснение на заплатите им?

- Всички знаят за проблема със заплатите, но основният проблем на "Напоителни системи" е структурен - неразделянето на задължителната част - опазване от вредното въздействие на водите - от търговската дейност по продажба на вода за напояване. Дейността, за която държавата трябва да плати на предприятието, е по опазване от вредното въздействие на водите, изграждането и поддържането на диги, изпомпване на вода около стратегически обекти, например АЕЦ "Козлодуй". Това са огромни разходи, за които ние изготвихме методика, чиято цел е да прецизира колко точно са парите, които трябва да бъдат плащани годишно. Сега не се знае кой пие, кой плаща. А хората са казали, че когато водата е мътна, лесно се лови риба.

- Неотдавна казахте, че според вас не е имало достатъчно адекватна и бърза реакция за предотвратяване на разпространението на заболяването "син език". Ще се търси ли персонална отговорност за това?

- Моето усещане и това, което виждам като документи е, че България не е реагирала адекватно още при първите съобщения за "син език" специално в Гърция. Минали са 45 дни от съобщението за зараза в Гърция, до първия случай у нас. По това време не съм бил в министерството, но не съм чул да се предприемат някакви активни превантивни действия. А всички знаем, че профилактиката е много по-евтина и ефективна от последействието. Като председател на кризисния щаб, сформиран заради заболяването, разбрах, че страната ни ще претърпи сериозни загуби от разпространението на заразата. Не е маловажен и фактът, че по този начин страната ни си създава имидж пред останалите партньори от Европейския съюз, че не можем да се справим с определени задължения. Но не е моя работа да искам персонална отговорност. Можете да попитате Агенцията по храните дали смятат, че са свършили добре работата си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай