Ципрас направи и грешки, но промени към добро европейската политика
Ние сме анархисти и не се поддаваме на команди и изнудване, признава проф. Йоргос Плиос
Проф. Йоргос Плиос е декан на Факултета по комуникация и масмедии в Атинския университет. В продължение на няколко години е живял в България, заради което говори много добре български език. Завършил е социология в СУ "Климент Охридски". "Стандарт" се свърза с него в търсене на причините за гръцкото "не на" на референдума в неделя.
* Правителството надцени добронамереността на кредиторите
* След 40 г. пауза СИРИЗА ни върна пряката демокрация
* При криза кафенетата винаги са пълни, празни са големите магазини
- Проф. Плиос, изненада ли беше резултатът от референдума в неделя?
- Не, но се очакваше, че ще има малка разлика между двата отговора. Логично бе след митинга на пл. "Синтагма" "не"-то да победи. Изненадата всъщност е разликата между положителните и отрицателните отговори. Лично аз не съм очаквал подобен резултат. Изглежда обаче от миналия петък настъпиха някои промени, които освободиха хората и те гласуваха отрицателно. Известно е, че 70% от гърците искат да останем в Еврозоната. От друга страна, голямо мнозинство, че да не кажа всички, не са съгласни с предложените строги мерки от страна на кредиторите. Затова и гърците гласуваха "за" СИРИЗА.
- Вие лично как гласувахте на референдума?
- Гласувах с "не". И ще ви обясня защо мислещите като мен бяха мнозинство. Преди референдума имаше изявления от страна на кредиторите, включително от Доналд Туск, според които отрицателният вот на гърците не означава излизане от еврозоната. Самият председател на Еврогрупата Йерун Дейселблум каза в свое интервю, че ако гърците гласуват с "да", това означава, че ще бъдат съгласни с политиката на ограничения. Тези изявления освободиха гърците от страха. Много хора просто спряха да се страхуват, че Гърция ще остави еврото, ако се гласува с "не". Просто много хора са против тези мерки и не ги искат. Изявленията на европейските лидери успокоиха гърците и страхът от излизане от Еврозоната изчезна.
- Какво всъщност предопредели избора на гърците?
- На първо място беше уточнението, че отрицателният референдум не означава напускане на еврозоната. "Не"-то спечели заради намесата на чуждестранни политически фигури в гръцките вътрешни работи. Имам предвид онези, които призоваваха гърците да гласуват с "да" на референдума. Третият фактор беше прекомерната пропаганда за положителен отговор от страна на частните медии. Гърците се почувстваха засегнати от нея. Митингът в петък на пл. "Синтагма" беше знак, че хората не се страхуват, а и няма защо да се страхуват, ако гласуват против мерките на икономии. Това е моето обяснение.
- Има ли някаква паника в Гърция сега, или животът си тече по обичайния начин?
- Паника имаше първите часове и последвалите няколко денонощия след въвеждането на лимита за теглене на пари. Наложи се хората да свикнат много бързо и мога да твърдя, че се отнасят доста дисциплинирано към тегленето на пари.
- Разговарях с хора в Гърция, според които най-голямата победа след референдума е опазването на гражданския мир. Какво е вашето мнение по въпроса?
- Нямаше такава опасност. Има някои политици, привърженици на "да" и свързани с тях журналисти, които говориха много за това и доста преувеличаваха. Може би имаха основание за своята позиция, но в крайна сметка в Гърция не се случи нищо, което би могло да се тълкува в тази посока. Вероятно някои са мечтали да се стигне до размирици, за да се оправдае тяхната позиция.
- Предполагам, че кафенетата и ресторантите не са останали без посетители или?
- Вижте, по време на криза ресторантите и кафенетата са пълни навсякъде. Празни са обаче големите магазини. Трябва да знаете, че магазините, където се продават дрехи и обувки, нямат никаква работа. Хората просто не искат да харчат парите си, а освен това и трудно ги теглят от банкоматите.
- На 28 октомври празнувате "Деня Охи", който е национален празник. Ще бъде ли референдумът в неделя честван като втори "Ден Охи"?
- Не мисля, но все пак зависи какъв ще бъде резултатът от него. Вероятно, ако последиците бъдат много значими, но не ми се вярва. Предполагам, че мерките ще бъдат тежки за гърците, но това, което искаме, е те да доведат до излизане от това сложно положение. Не ми се вярва обаче денят, когато беше проведен референдумът, да замени 28 октомври като "Деня Охи". Във всеки случай ще остане в паметта, защото има промени на европейския континент в посока, обратна на политиката на ограниченията. Всъщност нищо не се знае поне за този момент.
- Това, което е сигурно обаче, че гърците не обичат ултиматумите. Така ли е в действителност?
- Вижте, това не са мои наблюдения. Британски историци са казали, че гърците са анархично настроени, не се поддават на команди, заповеди и не се дават лесно. Гърците реагират веднага, когато някой се опита да ги изнудва. И голямо влияние оказаха опитите на някои хора от чужбина да диктуват какво ще се случва в страната.
- Говорихме с вас след изборите и идването на новата власт. Тогава бяхте в еуфория, а сега как сте?
- В общи линии им вярвам още. Признавам, че правителството на Алексис Ципрас е направило грешки, за което благоприятстваха обстоятелствата и обстановката. Това обаче не променя факта, че то е свързано с някои позитивни промени в гръцкия политически живот. Референдумът е доказателство за това. Използването на формата на пряка демокрация е нещо, което СИРИЗА направи в неделя. Повече от 40 г. не сме имали подобно участие на гражданите в управлението на страната. Освен това правителството на Ципрас наистина преговаря с нашите кредитори за по-добри условия за изплащане на дълга. СИРИЗА върна на работа хора, които бяха неправомерно уволнени. В парламента мина закон, който предвиждаше помощи за безработни и бедни хора.
- А за грешките на управлението какво ще кажете?
- Ами, правителството надцени възможната позитивна позиция на нашите кредитори. Не смятам, че нашите кредитори са толкова добронамерени. Те имат своите интереси в Гърция, тъй като представляват големи икономически и политически институции. Ципрас повярва много на чуждото желание за помощ. Разбира се, че кредиторите искат да помогнат на Гърция да преодолее кризата, но пък от друга страна искат да реализират интересите на институциите, които стоят зад тях. Друга грешка на СИРИЗА е, че не направи промени в областта на частните медии. Трябваше да обяви борба срещу корупцията в тази област и срещу олигарсите, които имат собствени медии. Ципрас не направи необходимите промени в полицията и особено в тези части, които се намесват по време на демонстрации, като това понякога става по много жесток начин.
- Как смятате, че ще се отрази занапред оставката на финансовия министър Янис Варуфакис?
- Според мен, а оказва се това не е само мое мнение, той бе принуден да се оттегли. Кредиторите не искаха Варуфакис да представлява Гърция в преговорите. Може би бяха засегнати от неговото поведение, но може би причините са съвсем други.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
