Карина Караиванова е председател на КФН от 28 юли 2016 г. с 6-годишен мандат. Тя е магистър по Финанси и банково дело и бакалавър по Икономика от Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Има сертификат от Международната програма по финанси и банково дело „Управление на риска" към Националния Институт по Банков Мениджмънт – Пуне, Индия, сертификат за придобити одитни умения от Института по Публична Администрация – Дъблин, Ирландия и сертификат по Икономически политики от Министерството на финансите – Токио, Япония. От декември 2012 г. до февруари 2013 г., както и от ноември 2014 г. до юли 2016 г. е зам.-министър на финансите.
- Г-жо Караиванова, Министерството на икономиката одобри ваучерна схема за подпомагане на малки и средни предприятия при излизането им на борсата. А КФН предложи да освободи от такси за проспект желаещите да стъпят на борсата фирми. Смятате ли, че ще има интерес от бизнеса към тези мерки?
- Искрено се надяваме да има интерес. Всички тези действия са част от Стратегията за развитие на капиталовия пазар. КФН съвместно с борсовия оператор, Централен депозитар и всички заинтересовани лица на пазара сме се обединили, че подобни мерки биха могли да стимулират развитието на българския капиталов пазар. От тази гледна точка Комисията може да направи немалко, но има ограничен набор от средства, които може да приложи, за да стимулира развитието на капиталовия пазар.
Основното е да прилага съществуващото законодателство, като третира по еднакъв начин всички поднадзорни лица, като работим прозрачно. А желанието на поднадзорните лица е да работим малко по-бързо. Това при текущото състояние на Комисията с наличния човешки ресурс е малко трудно, но правим всичко възможно да работим по-ускорено.
- КФН започна проверка на борсовия оператор след допусната грешка при ребалансирането на SOFIX. Какво е установила проверката към този момент и какви действия ще предприеме КФН?
- Колегите все още са на място, все още събират информация и си подготвят становището. Затова нямам окончателно мнение по темата. Но това, което ще направи Комисията, и за което следи, е да няма пазарни манипулации. В случай, че установим пазарна манипулация, ще действаме съгласно нашите законови права и ще санкционираме виновното лице.
Предвид притесненията на пазара искам да подчертая, че ако се установи отклонение от правилата, ние ще действаме решително.
- Възможно ли е КФН да направи нови рокади в индекса и да върне някоя от излезлите компании обратно, каквото поиска с официално писмо до КФН Трейс Груп Холд?
- Чисто законово на този етап ние можем да установим дали правилата са били приложени, както са одобрени от Съвета на директорите на БФБ, или не. Ново ребалансиране може да стане само с тяхно решение. КФН ще има правомощия от следващата година, когато ще влезе в сила нов европейски регламент за бенчмарковете. Тогава ще имаме правомощия да налагаме и наказания, и промени. На този етап можем само да установим дали са приложени правилата, да зададем въпроса към фондовия оператор и той да вземе решение.
- На какъв етап е изпълнението на Стратегията за развитие на капиталов пазар?
- Работи се по повечето от идентифицираните мерки като са определени институциите, които имат водеща роля по тяхното изпълнение. По отношение на дериватите участниците в Съвета за развитие на капиталовия пазар се обединиха около становището, че би трябвало да се насърчава този пазар, но стана ясно, че за да има интерес от страна на бизнеса, на инвеститорите в деривати, трябва да се постигне достатъчно ликвиден пазар на първичните финансови инструменти. Оттам нататък ролята на КФН е само в лицензионните производства. Ние сме дали разширен лиценз на един инвестиционен посредник, който създаде многостранна система за търговия. Доколкото имаме информация, няма голям интерес от пазарните участници.
- Текат ли разговори с правителството и с държавни предприятия за капитализацията им? В стратегията се посочва, че началото на проекта ще се сложи през втората половина на 2017 г.?
- Правителството декларира желание да работи за развитието на капиталовия пазар, но това желание няма как да е самоцелно. Трябва да се направи анализ, трябва да се вземе решение от собственика, в случая държавата, кои да бъдат тези предприятия, кога да излязат, в какъв размер да се прави капитализация. На този етап нямам информация да е взето такова решение. Въпреки всичко, като част от мерките в стратегията, такъв тип разговори се водят с принципалите на публични дружества.
- Какво е мнението Ви за създаването на мегафонд с книжата от „Регистър А" на Централен депозитар?
- Тази идея е на много първоначален етап, иначе аз съм положително настроена. Ще бъде полезно т.нар. „спящи акции" да се раздвижат. Тъй като няма окончателна концепция как точно да функционира такъв фонд, аз не мога в момента да коментирам детайли. Има създадена работна група начело с Централния депозитар, чиято задача е всички заинтересовани страни да постигнат съгласие как точно да бъде създаден този фонд и по какви правила той може да работи.
- Планирате ли действия в посока разрешаване на АДСИЦ да придобиват дружества с определена цел (SPV). Към момента АДСИЦ са блокирани от 3% местен данък при всяка сделка с активи, а ако придобият дружество с имоти, разходите по сделката ще са значително по-малки.
- Да, предвиждат се промени. Действащото законодателство е изключително остаряло. Ако към момента на неговото влизане в сила се считаше за доста напредничаво, то към днешна дата категорично можем да кажем, че има нужда от доработка. Комисията за финансов надзор предвижда да започне работа съвсем скоро по нов законопроект за модернизиране на съществуващата правна уредба. На европейско ниво също беше публикуван Регламент, който се занимава с тази тематика. Той минава през съответните процедури за одобрение. Октомври, ноември, когато се заемем с изработката на този законопроект, ще стъпим върху Регламента, където се предлага създаването на един прозрачен нов клас секюритизация.
- КФН предлага увеличение на таксите за поднадзорни лица. Готови ли сте с разчети, с които да аргументирате тези увеличения?
- Много ми се иска този законопроект да се разглежда в контекста на едно заключение, направено както от ръководството на КФН, така и от Световната банка - в момента КФН не е в състояние да осъществява ефективен надзор в небанковия финансов сектор. Това е много тревожно твърдение. Ние не просто го декларираме, а дори го записахме в последния годишен отчет, който КФН изпрати в парламента. Разработеният законопроект е инструмент, с който се решават поставените проблеми. Всички предложени промени отстраняват констатирани слабости. Едната е липса на ефективен надзор поради липса на финансов ресурс, което от своя страна води до невъзможност да наемем висококвалифицирани кадри, а те са ни необходими.
Ние сме отговорни и надзираваме активи от трите сектора на обща стойност 22,8 млрд. лв. Поднадзорните лица, които имаме ангажимент да следим, са 21 хил. – 9 пенсионни дружества, 43 застрахователни дружества, 388 застрахователни брокера, 20 хил. агенти, 69 инвестиционни посредника, 556 други поднадзорни лица в сектора на капиталовия пазар. Това е изключително голям брой поднадзорни лица.
В същото време на Комисията й е възложен ангажимент да работи по много сложно законодателство, валидно за един развит финансов сектор като в Германия, и това законодателство трябва да се прилага и в България. Без наличието на квалифицирани експерти и достатъчно добра информационна система, която да ни подпомогне в извършването на нашия надзор, ние не можем да изпълняваме възложените ни ангажименти.
Тук много лесно може да се залитне към популизъм и първото, което да започне да се обсъжда, е искането за увеличаване на възнагражденията. Но без необходимите човешки ресурс и материална база ние не можем да си вършим ангажиментите. Без да привлечем висококвалифицирани кадри, които да разбират възложените на Комисията ангажименти, да ги прилагат, без да имаме необходимата информация, която се събира от тези информационни системи, а ние не разполагаме с такава детайлна статистика, не можем да изпълняваме възложените ни функции.
Откакто миналата година встъпих в длъжност, се опитваме да наемем актюери, опитваме се да наемем специалисти, които да могат да извършват аналитична дейност, да боравят със статистическа информация, опитваме се да наемем финансисти и юристи, които разбират тази специфична материя. Дотук постигаме успех само в наемането на младши експерти – хора, които имат някаква обща представа и които тепърва ще трябва да обучаваме. Ясно е, че ако се възприемат предложенията в проектозакона, ще имаме възможност да запълним всички идентифицирани пропуски.
- В предложените промени на Кодекса за социално осигуряване (КСО) е записано, че спестяванията на българина за втора и трета пенсия в частните фондове занапред ще могат да се инвестират в имоти, но с някои ограничения. Какво налага тези ограничения?
- С този законопроект най-важната регламентация, която се въвежда, е разширяване на дефиницията на понятието „свързани лица" и ограничаването на възможността за инвестиции в свързани лица.
Хубаво е, че необходимостта от тази законова промяна е потвърдена категорично и от външни експерти. Те потвърдиха, че няма отклонение от гледна точка на изискванията за неинвестиране в свързани лица съгласно текущото законодателство, но тъй като там дефиницията за свързани лица е изключително тясна, тя не обхваща всички възможности за инвестиции и съответно ограничаването им. Това беше направено като изключително сериозна препоръка в рамките на тази оценка. Това е изискване и от страна на Европейската комисия. За мен това е най-важната промяна, която се въвежда с този законопроект.
Относно ограниченията в инвестиционни имоти - първоначално предложението на КФН беше въобще инвестиционните дружества да нямат възможност да инвестират директно в инвестиционни имоти. Те можеха да инвестират в дружества, които инвестират в инвестиционни имоти, което е нормална практика. Но чухме възраженията на пенсионните дружества, решихме да се съобразим с тяхното настояване, че дотук повечето направени инвестиции в инвестиционни имоти са добри и носят достатъчно висока доходност, че биха могли и занапред да правят такива. Затова сложихме изисквания – какви са възможностите за инвестиране в имоти, и че те трябва да бъдат наистина в имоти, които носят доходност. От тази гледна точка са направените ограничения.
- Асоциацията на пенсионните фондове излезе със становище, че заради тези ограничения фондовете ще бъдат принудени да инвестират повече средства извън страната. Как ще отговорите на подобно твърдение?
- Разбира се, инвестицията в свързани лица не е задължително нискодоходна, но изкушението да бъде направена е много голямо. Изкушението Управителното тяло на пенсионното дружество да може да взема решение, което не е изцяло в интерес на осигурените лица, също е много голямо. Това потвърждава факта, че те активно инвестират в свързани лица и потвърждава притеснението, че пропускат възможности за по-добра доходност. Поели сме ангажимент, че ще работим за насърчаване на местния капиталов пазар, но това не означава, че ще е за сметка на постигната доходност и възможност за добри пенсии в рамките на втория стълб.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
