Добър народ сме и сме дали нещо на света

Добър народ сме и сме дали нещо на света | StandartNews.com

Църквата трябва да е активна и да води българите

Нека си изберем президент "по-алафранга", казва Георги Мамалев

Отиде ли си цяло едно поколение талантливи актьори след смъртта и на Никола Анастасов? Имаме ли вяра в младите? Каква е обществено-политическата обстановка у нас и в Европа през очите на един актьор. За отговор на тези и други въпроси потърсихме един от най-обичаните наши актьори Георги Мамалев.

- Господин Мамалев, усмивката е вашата запазена марка. Толкова ли е хубав животът за вас?

- Още като бях много по-млад стигнах до мисълта, че човек е по-добре да прекара с усмивка живота си, той така или иначе ще мине. Аз съм комедиен актьор, давам много смях на публиката толкова години. Създал съм у публиката един стереотип, който не ми позволява дори и вкъщи да съм тъжен и строг и не в настроение за усмивка. Когато съм сред хората, трябва да бъда този човек, който очакват. За радост, понякога играта продължава и извън сцената. Когато ме погледнат, повечето от хората се усмихват. Ясно е защо. Те се усмихват, а аз да ходя мрачен, тъжен и свиреп! Тъжните мисли и драматични разговори остават зад кулисите.

- С широката му усмивка зрителите асоциираха един друг голям актьор, който си отиде преди дни от този свят - Никола Анастасов.

Последните му думи към почитателите бяха: "Много си отидоха, но идва ново поколение". Отиде ли си с Анастасов едно талантливо поколение и какво идва на негово място?

- Талантливи актьори ще има винаги. Не деля талантливите хора на поколения. Хората се делят на можещи и неможещи. Специално за нашата работа,, актьорите се делят на талантливи и не толкова. Не могат всички да бъдат Ал Пачино, Дъстин Хофман, Луи дьо Фюнес, Марлон Брандо и Чарли Чаплин. Но всеки ще остави някакъв знак у зрителите. Всяко поколение си има и добри, ярки представители. Гледам нормално да си върша работата. Това, което съм направил, съм го направил с добро. Ако го е харесала публиката, съм много радостен. Дай Боже, да имам още време да свърша добри неща.

- Дано, защото публиката има нужда от вашия смях. С какво ще запомните Анастасов?

- С много неща. Голям късмет е, че съм работил с него, че съм се доближавал до големия му талант. Участвал съм с него в много телевизионни постановки, шоупрограми, концерти, даже мисля, че последният път, когато се видяхме на снимачната площадка, беше на филма на проф. Иван Ничев. Той беше един изключителен актьор, голяма усмивка, голяма душа. Беше непрекъснато усмихнат и весел и събуждаше хората с усмивка. Много талантлив човек! Такива хора рядко се раждат. Светла му памет!

- Трудно ли се прави добър хумор у нас?

- Да, защото авторите, които пишат хубав хумор, не са много. Може би пишещите са доста, но тези, които пишат смешно, са много малко. Ще изредя имена на хора, с които сме работили най-вече в НЛО, правили сме моите моноспектакли - Весел Цанков, Митко Бежански, Здравко Попов, Живко Колев, дано да не изпусна някого. И в световен мащаб комедийните актьори са много малко. Като че ли в предишните години и поколения имаше много големи комедийни актьори - Бурвил, Луи дьо Финес, Ришар. Като че ли в американското кино няма такива смешни актьори. И у нас се забелязва това - да са рядкост истинските комедийни актьори. Помня навремето в Сатиричния театър какво поколение беше. И актьорите, които играеха епизодичните роли, бяха много големи. Васил Попов беше много добър актьор, бяхме го поканили и в Клуб НЛО. За жалост той почина точно на рождения ми ден, 5 август, а Кольо Анастасов - на 9-и. Комедийните актьори и авторите, които пишат смешно, са голяма рядкост. Станислав Стратиев за мен е най-големият комедиограф, защото има великолепни пиеси, има и много хубави сценарии за филми.

- Незабравима е една от култовите реплики на ваши герой: "Тъкмо си бях легнал на диванчето в хола и изведнъж телефонът ми звъни, но някак си, така, межународно ми звъни. Питам го - Арнолд. Кой Арнолд? Шварценегер, разбира се. Защото друг не може на мен да ми се обади". Такива ли сме българите, обичаме малко да се изхвърляме?

- Може би, защото сме малък народ и затова някак си опитваме да се сравняваме с големите. Добър народ сме. И ние сме дали нещо на света и в историята си, пък и сега имаме представители и в областта на изкуството, и на спорта. Тук-там се срещат и свестни политици. Да не мислим, че на другите по света всичко им е по мед и масло. Ние сме по на юг и хората тук са по-отпуснати, по ги дърпа към хора и ръченици.

- Имаме ли възпитание и култура като народ?

- Не можем да кажем, че имаме възпитание като това в Европа. Там е градено с векове. Ние все пак много години сме под турско робство и почваме да градим държава от нищото. Показателен е фактът, че сме съхранили 5 века българщината и у нас е зреела идеята, че можем да бъдем свободен народ и държава . В основата на нашето Възраждане е българската църква, която днес трябва да играе много по-активна роля. Трябва да бъде водач на народа ни и това е много важно особено сега, когато ислямизмът се възражда и пълзи към Европа. Положението с тези атентати, с нахлуващите организирани имигранти, е почти положение на война и ние трябва да бъдем сериозни. И не само ние, а и Европа. Защото толерантността е хубаво нещо, демокрацията също, но тя е за по-интелигентни хора, за друг вид хора, с друга култура. Ние сме един стремящ се народ. Ние сме се стремели да бъдем като Европа, алафранга и още Вазов го пише това, да носим подобни на френски дрехи. Сега и до ден днешен продължаваме да се стремим да бъдем истински европейци. Голямо постижение е, че сме членове на Европейския съюз и на НАТО. Без да сме членове в тези две организации, какво бихме правили. Европа е центърът на света. Бях преди две години в Австралия. Младите хора там също искат да живеят в Европа. Въпреки че в Австралия държавата е много уредена, климатът е прекрасен, но младите, както и нашите, искат да дойдат в Европа, да отидат в Канада и САЩ. Трябва да си обичаме родината и особено сега, когато е напрегнато във връзка с бежанците и това, което става в Турция.

- В тази сложна международна обстановка какъв трябва да бъде профилът на бъдещия български президент?

- Много бих искал сега да изберем президент, който да бъде обединител, който да не гледа толкова много нито на Изток, нито през океана, да бъде малко повече алафранга, да гледа повече нашите български интереси и да засили чувството на патриотизъм в нас самите. Трябва да търсим обединител и да бъдем повече патриоти. Да бъдем готови за по-тежки предизвикателства спрямо нашата държава и народ. Това изисква да се обединим и да сме готови да защитаваме нашата родина.

- Имаме ли достатъчно подготвени хора, които да направят промяната?

- Вече имаме хора с опит. Не трябва обаче да изпадат във възторг към Русия, към Турция или към САЩ. Основното, за което трябва да държим, са интересите на България, да бъдем патриоти. Винаги ще има някой, който ще иска да ни пороби. Било е така и в исторически план - дали ще бъде Византия, Турция или Русия. Да гледаме интереса на нашия народ и нашата държава. Затова сега е най-добре, че сме в ЕС и НАТО.

- Вярвате ли в младите?

- Да. Вярвам в младите и мисля, че те са по-образовани и с по-голям мироглед от нас. Те обикалят почти целия свят, срещат млади хора от Европа и света, благодарение на интернет имат контакти с целия свят. Бих могъл да им препоръчам повече вяра, упоритост и целенасоченост. Това, че имат повече информация, като че ли малко разпилява младите хора.

- Къде зрителите могат да ви гледат сега?

- Продължавам да играя в Народния театър "Иван Вазов", вече 40-и сезон. И на камерна сцена - в пиесата на Георги Марков "Да се провреш под дъгата" и в една чудесна френска пиеса "Аз плащам". На голяма сцена - в "Сако от велур" на Станислав Стратиев. В Сатиричния театър играя, в Мелпомена също в "Благородният испанец". Играя и в моноспектакъл. През септември започваме репетиция на една много хубава пиеса на Молиер - "Мнимият болен". Аз съм в главната роля. Към 10 декември ще бъде премиерата. Произведението е актуално и днес, особено в отношението лекар-пациент, за проблемите на болниците. И както казва един герой в моя моноспектакъл: "Мен ме лекуваха осем лекари и въпреки това оживях". Това се случва. Ако болният има невероятно желание за живот, медицината е безсилна.

- Вестник "Стандарт" празнува 24 години от създаването си. Какво бихте ни пожелали?

- Мисля, че в. "Стандарт" се развива добре, чета го често. Пожелавам ви, както и досега, да отстоявате ярка, гражданска позиция. Да продължавате да бъдете смели, откровени, точни и да поднасяте на своите читатели винаги най-добрата информация, най-добрите събеседници, различни наблюдатели с техните мнения. Желая ви много здраве и да продължавате по същия начин. Кой не иска да има повече усмивки? Нека и новините да бъдат такива, че да има повод за повече усмивки.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай