КТБ ще падне на плещите на служебния кабинет, казва политологът Димитър Ганев
Какво може и какво не може да свърши парламентът до 6 август? Химера ли е служебен кабинет на съгласието? Кой ще управлява България след 5 октомври и защо Бойко Борисов поставя условие - или 121 депутати, или опозиция? И ще има ли време новият лидер на БСП да стегне червените редици преди вота? "Стандарт" разговаря с политолога от института "Иван Хаджийски" Димитър Ганев.
- Г-н Ганев, има ли какво важно да направи 42-ият парламент в оставащите до 6 август дни?
- Големият въпрос е дали парламентът ще извърши актуализация на бюджета. Президентът Росен Плевнелиев много ще настоява за това, тъй като без нея служебното правителство ще трябва да работи в рискови условия, без наличен сериозен финансов ресурс. Възможно е кабинетът да попадне в ситуация, в която буквално да не може да изпълнява своите ангажименти. Голямата битка в следващите дни ще бъде дали може да се прокара някаква актуализация в този парламент, която да развърже ръцете на служебното правителство. Вероятно тази идея ще срещне мощен отпор от страна на БСП. С евентуална актуализация червената партия ще легитимира своя управленски провал в бюджетната и в икономическата сфера. По този начин социалистите сами ще признаят, че направеният от тях бюджет е абсолютно несъотносим към реалностите и това ще бъде използвано от опозицията по време на предизборната кампания. Служебното правителство ще срещне и друго много сериозно предизвикателство - казуса Корпоративна търговска банка (КТБ). Заявената от БНБ дата за отваряне на КТБ е 21 септември - по време на техния мандат.
- Реалистично ли е да очакваме трезорът да отвори врати в разгара на предизборната кампания, без да е решена ликвидната му криза?
- По закон БНБ има право да удължи специалния надзор върху банката до 6 месеца - до 21 декември. Трудно ми е да прогнозирам в каква посока ще се разреши този казус. Със сигурност можем да заявим, че отиващият си 42-ри парламент няма да приеме специален закон за КТБ, чрез който да бъдат компенсирани абсолютно всички вложители, каквито идеи имаше. Вариантите са няколко. Първият е Оманският фонд и другите акционери да рекапитализират трезора и той да бъде отворен на 21 септември. Другият е банката да бъде национализирана. Третият сценарий е да се остави в несъстоятелност, като се изплатят гарантираните влогове на гражданите до 100 000 евро, да се отнеме лицензът и да се разпродадат активите. Засега никой не знае какво решение ще се вземе, ситуацията е изключително хаотична. Струва ми се, че проблемът ще легне върху плещите на служебния кабинет.
- В очакване на служебното правителство се предлагат идеи за кабинет на националното съгласие или спасение, в което големите партии да излъчат свои представители, а президентът само да ги утвърждава. Работещ ли е подобен вариант?
- Правителството на Орешарски е до голяма степен делегитимирано. Негови представители няма да участват в следващата изпълнителна власт. Плевнелиев повече ще загуби, отколкото ще спечели, ако тръгне да се съобразява с желанията на партиите. Интересът на БСП е точно обратният - максимално да стоят далеч от управлението, за да минимизират щетите от мандата на Орешарски. Да настъпи успокоение в обществото и да започнем да забравяме, че те са били на власт, и да отидем на изборите на 5 октомври с избледнели спомени за сътвореното от социалистите. Не виждам интерес и на ГЕРБ да участва с политически фигури в служебен кабинет. ГЕРБ не иска да поема никаква отговорност до предсрочния вот, тъй като ще трябва да оправя бакиите на сегашните управляващи. Политическият инстинкт на Бойко Борисов ще му подскаже да стои далеч. Според мен всички политически сили ще гледат да странят от подобни комбинации. Дори президентът да отправи различни оферти към партиите, те ще бъдат отклонени и бъдещият кабинет ще прилича на екипа на Марин Райков от март-май 2013 г.
- Вчера Бойко Борисов заяви, че няма да прави коалиции с никого и ако няма пълно мнозинство в 43-ия парламент, ще стои в опозиция. Може ли да му се има вяра?
- Това е съвършено логичен тактически ход, който цели няколко неща. На първо място, да спрат журналистическите въпроси с кого ще прави коалиция. Ако Борисов отсега заяви с кого ще се съюзи, ще регистрира единствено негативи за партията. Първо, в момента няма популярна коалиция, която той да афишира. Второ, ГЕРБ ще се опита максимално да концентрира наказателния и опозиционен вот срещу БСП и ДПС към себе си, хвърляйки плашилото на ново управление на Станишев и Местан, което е практически абсолютно невъзможно. В следващите месеци няма как да видим съюз на БСП и ДПС, тъй като подобен формат не може да се ползва с минималната необходима легитимност. Този сценарий беше възможен през 2013 г., но днес е немислим.
Миналата година имахме пълна изолация на ГЕРБ от страна на останалите партии. Стигна се дотам БСП, ДПС и "Атака" да си подадат ръка с цел само и само да не управлява Борисов. Ситуацията сега е доста по-различна, наблюдаваме смекчено отношение към ГЕРБ от практически почти всички политически сили. Борисов си взе поука от стратегическата грешка да изгори мостовете с потенциалните партньори. Той вече има реален съюзник в лицето на Реформаторския блок и разполага с мостове към другите партии, които ще участват в парламента. Разискват се варианти за т.нар. голяма коалиция, както и съюз с ДПС, какъвто за момента по-скоро изключвам. След 5 октомври ще има едно абсолютно сигурно нещо и един въпрос, който стои. Сигурното е, че ГЕРБ ще бъде в следващата власт. Въпросът е: с кого ще управлява.
- Какво очаквате от предстоящия на 27 юли конгрес на БСП?
- От всичките номинации в партията има двама сериозни кандидати - Михаил Миков и Драгомир Стойнев. Изборният резултат на БСП няма да зависи от това кой от тях ще застане начело. Важното е новият председател да успее да изгради мостове между различните групи в партията. Да успее да консолидира около себе си всичките лагери, между които особено в последните месеци се получиха огромни дупки и разломи. Да спре практическия разпад на БСП, за да не стане така, че след конгреса цели структури да започнат да преминават в лоното на АБВ на Георги Първанов. Независимо дали ще е Миков или Стойнев, партията няма да може да премине електоралния си таван, който в момента е 600-700 хиляди гласа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
