Държавна стипендия за дефицитни специалности

Да се опрощават студентски кредити срещу работа у нас за определен период, предлага Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България

Държавна стипендия за дефицитни специалности | StandartNews.com

- Господин Велев, според проучване на Асоциацията на индустриалния капитал и според мнението на експерти, липсата на кадри в България може да бъде пречка за очаквания ръст на икономиката. Какъв е Вашият коментар?

- Всъщност вече е пречка. Ръстът на икономиката би могъл да бъде значително по-голям, ако разполагахме с необходимите човешки ресурси. Предприятията отказват поръчки поради невъзможността да ги изпълнят. Т.е. ние имаме по-голям потенциал за растеж, отколкото реализираме в момента. Затова образованието е сред първите три приоритета не само на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, а и на всички работодателски организации, обединени в АОБР. Проблемите през последните години са качествено нови. От известно време на практика няма безработни, има огромен недостиг на хора за работа, при това не само с висока квалификация, но и със средна, а и с ниска. И той е във всички сектори. В краткосрочен план решението го виждаме в облекчаването на вноса на човешки ресурси, в средносрочен - в реформа в образованието и в дългосрочен - в правилни политики, които да разрешат демографския проблем.
Всичките тези действия трябва да се извършат незабавно, но ще дадат резултат съответно в средносрочен и дългосрочен план. Това, което се отнасяше до отпушването на вноса на човешки ресурси, в немалка степен се направи с промяна в закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

- Промените в закона решават ли всички проблеми на бизнеса за вноса на работна сила?

- Редица проблеми се разрешиха, но процедурите могат да бъдат ускорявани, стойността на различните такси може да бъде намалявана. Отдавна настояваме за двустранни спогодби с Украйна и Молдова, вече са направени постъпки. Засега има подписана такава само с Армения, но тя още не е влязла в сила. Ние предлагаме да има такава спогодба и с Виетнам. България е страната с най-малко граждани от трети страни, заети в икономиката. Ако в Германия имат 17%, в България е много под 1 процент. Това е бързото и неотложно решение на проблема и то няма алтернатива. Ако от нетна емиграция пазарът на труда губи годишно около 4000 души, то поради демографски причини загубите са 10 пъти повече. И няма как този проблем да бъде решен днес, освен чрез внос на човешки ресурси. В Полша, например, работят над 2 милиона украинци.

- Правителството обявява образованието за държавен приоритет вече в два поредни бюджета. Една от стъпките бе и вдигането на учителските заплати.

- Това е правилно, но не е достатъчно само да се назове като приоритет и да се увеличи финансирането. Нашето образование произвежда не това, което е нужно на пазара на труда. Повече от половината висшисти се реализират на места, които не изискват висше образование. Което е едно прахосничество на средства. Ние не апелираме да се намалят парите за образование, апелираме да се намали план-приемът за сметка на нетърсените на пазара на труда специалности. Не може местата за първокурсници да са повече, отколкото са абитуриентите. Сега сме свидетели на девалвиране на образованието. Произвеждат се много висшисти, които нямат нужните знания и не са в правилните професионални направления.

- Работите ли съвместно с министерството на образованието в тази посока, защото бизнесът може да каже какво е нужно на пазара?

- Работим, създаде се обществен съвет "Бизнес и образование" към министъра на образованието, който почти всеки месец заседава. Дискусията на 8 май също се надяваме да даде тласък на реформите. Сега ние плащаме с данъците си - като граждани и като бизнес, не за това, от което има нужда икономиката и обществото. Разбира се, всеки е свободен да учи каквото си иска, но нека за това да си плаща сам. Сега има излишък на завършващи икономика, администрация и управление, педагогика, право, обществени комуникации. И в същото време има голям недостиг на инженери, на математици, на физици.

- Защо има недостиг на инженери? Ясно, че математиката и физиката са по-трудни, но сигурно има и други причини?

- Въпросът не е в заплащането. Инженерите получават по-високи възнаграждения - в металургията 1600 лева е средноосигурителният доход на завършилите, по данни от рейтинговата система. Инженер по електротехника, електроника и автоматика взима близо 1300 лв., около 1200 лв. е заплатата на машинен инженер. Завършилите икономика и право са с по-ниски възнаграждения. Не заради възнагражденията е тази демотивация да се изучават природо-математически и технически науки. Проблемите тръгват от началното образование - няма извънкласни форми по наука и техника, конструиране, моделиране, занимателна математика, които да събудят интереса на младите хора да развият в себе си такива способности и наклонности, за да може след това да продължат в професионални и в математически гимназии.

- Значи от една страна ни е нужно преобръщане на нагласите, а от друга - нужна е държавна политика в тази насока.

- Един лост е държавна стипендия за дефицитни специалности. Такава е имало и по царско време, и при плановата икономика. Сега също е нужен такъв стимул. Защото, ако един млад човек е пред избор и в единия случай трябва да си плати цялото висше образование сам, а в другия случай то е безплатно, като му плащат и стипендия, която му позволява да води нормален начин на живот и да отдаде енергията и времето си на изучаването на съответните дисциплини - то тогава има повод да се замисли дали да не предпочете инженерство или математика, пред администрация и управление, право, икономика, пиар.

- Голям проблем е емиграцията на хора, които са получили образованието си в България, то е било финансирано от държавата, т.е. от данъкоплатците, но после техният труд отива за създаване на добавена стойност в други страни. Как може да се реши?

- Да, отиват на работа в предприятия, които ни конкурират на световните пазари. Т.е. ние плащаме за кадри, които да работят за конкуренцията. Според нашите разчети по този начин пряко сме загубили 25 милиарда лева. Косвените загуби и пропуснати ползи са много повече.

- Какви мерки предлагате в тази насока?

- Предлагаме да се промени начинът на финансиране на висшето образование. Това, което е по държавна поръчка, да става чрез студентски кредити, които да не се връщат - държавата да ги плаща, ако завършилите се реализират в страната за определен период от време. Ако не се реализират по специалността или емигрират, тогава ще трябва да си ги платят. Студентски кредити може да има и за другите специалности, които не са по държавната поръчка - който ги е взел, си ги връща, има обезпечения, банките си търсят парите. Такъв механизъм работи добре по света и той е икономически обоснован, не е в противоречие нито с конституцията ни, нито с провъзгласените свободи в ЕС. Друго наше предложение е да се преосмисли т. нар. автономия на университетите. Тя трябва да е академична автономия, а не автономия в смисъл: вие ни дайте пари, пък ние ще си ги харчим за каквото искаме и не ни дръжте сметка какво произвеждаме, нищо, че то изобщо не ви трябва. Такава автономия няма никъде по света. Искаме да поставим и въпроса за участието на бизнеса в управлението на висшето образование. Сега бизнесът участва в настоятелствата, но те не взимат важни решения. Става дума за сериозно и отговорно решаващо участие в управлението на тези процеси - както на висшето, така и на професионалното образование. Бизнесът не трябва да стои отстрани и да се оплаква, а трябва да участва в управлението на този процес и да носи отговорност.
Ако не се предприемат енергични мерки, в следващите няколко години ще сме свидетели на това как вместо да растем с изпреварващи темпове, ще започнем да се свиваме. Колкото повече са заетите в реалния сектор, включително и чрез внос на човешки ресурси, толкова повече са приходите в бюджета, толкова повече са възможностите за увеличаване на пенсии, на бюджетни заплати, на финансиране на здравеопазването, образованието, културата, спорта.

- И все пак как виждате значението за решаване на проблема на едни по-високи заплати? Вижте колко високо са платени примерно IT-специалистите.

- Заплатите растат с изпреварващи ръста на производителността темпове и то повече от 10 г. Като процент на компенсация на наетите в Брутния вътрешен продукт, ние сме на средноевропейско равнище. За да станем по-богати, трябва да повишим производителността. За целта трябва да имаме нужната професионална подготовка. IT-специалисти също не достигат, но много по-болезнен е недостигът на инженери. 6 пъти е по-голям приносът на мехатрониката в износа ни, от колкото на IT-сектора. При заетите в мехатрониката и в IT-сектора разликата е 14 пъти. Ние дълго време имахме сини карти /б. ред. за работа/ само за IT, сега вече имаме възможност за внос на специалисти със сини карти във всички области с приетите промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. IT-секторът безспорно е нужен, дава висока добавена стойност, но не всичко е нули и единици, няма как да ядем нули и единици, да се облечем в нули и единици, да се возим на нули и единици. Някой трябва да ги произведе тези неща, а за това трябват инженери.

- А дали ще може да внесе бизнесът добре подготвени инженери от Армения, Украйна, Молдова, Виетнам ?

- Хората от източноправославната част на Украйна предпочитат България пред Полша, макар че там заплатите са по-големи. Идват, защото тук им харесва повече. Заплатите са такива, каквито си ги изкарат - при добра работа могат да се получат много добри възнаграждения. Разбира се, вносът е неизбежен, но трябва да си подредим и нашето образование.

- Миналата седмица президентът издаде Указ за обнародване на промените в Закона за енергетиката. Това ще реши ли проблемът с високата цена на електроенергията на борсата, за която бизнесът имаше толкова възражения?

- Това, което се прави с промените в Закона за енергетиката, които от 1 юли трябва да влязат в сила, е, че освен АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-Изток" 2 и НЕК, на борсата ще излязат още 147 производители на еленергия. Това са ВЕИ-та и когенерации с мощност над 4 мегавата, които ще продават на борсата еленергията на пазарна цена и ще им се доплаща премия предвид преференциалните им цени. Така на борсата няма да има двама продавачи, които са свързани помежду си и могат да манипулират цените, за което ние ги упреквахме и щяхме да протестираме. А ще има 150 продавачи, което означава конкуренция и един по-добре функциониращ пазар, което е много сериозна крачка към пълната либерализацията. Освен това се въвеждат най-накрая изискванията на регламента REMIT за прозрачност и интегритет на пазара на търговия на едро с енергия, чиято цел е открита и честна конкуренция в полза на крайните потребители. КЕВР получава много сериозни правомощия за надзор на този пазар, за да няма манипулации. Свидетели сме на много такива пазарни манипулации в миналото, а КЕВР само можеше да ги констатира, но не и да наложи санкции. Докато сега се дават на КЕВР права, каквито има Комисията за финансов надзор /КФН/ да следи фондовата борса и да реагира при пазарни манипулации и злоупотреби. И съответно, за да може да осъществи тези нови правомощия, в КЕВР се променя начинът на упражняване на бюджета, за да може да привлече нужните специалисти. Освен това с промените в закона се прави така, че на регулирания пазар, от който получават еленергия гражданите, да не може да се включват в микса на цени, драстично различаващи се от пазарните. Въведе се ограничение за максимум 10 % отклонение, с което се предотврати ново бъркане дълбоко в джоба на гражданите чрез включване в микса за регулиран пазар на ТЕЦ-Варна, ТЕЦ-Бобов дол и ТЕЦ "Марица 3" с цени, които са 2-3 пъти по-високи от пазарните, каквато беше заявката на тези тецове.

- А защо тези три ТЕЦ-а дават толкова драстично по-високи цени?

- Защото не са ефективни. Но за това не трябва да плащат гражданите и бизнесът, а те да получават държавна помощ. Ние нямаме недостиг на еленергия, нямаме дефицит, че да плащаме по-скъпо. Защо трябва да изместим "Козлодуй" от регулирания пазар и да престояват блоковете с евтина енергия, а да купуваме 3-4 пъти по-скъпа от ТЕЦ-Варна? Парадоксът е, че законодателството допускаше това да се случва. Дори КЕВР да вземе решение да не ги допусне, се завеждаха и печелеха дела. Този важен проблем се реши също.

- Но все пак остава таксата "задължение към обществото", която плащаме заради дългосрочните договори за преференциални цени.

- Таксата "задължение към обществото" се формира от три групи производители на еленергия с непазарно поведение. Едните са ВЕИ-тата, другите са когенерациите и в третата група са американските централи. За ВЕИ-тата и когенерациите все пак има европейски политики, макар и неправилно приложени у нас /защо трябваше да правим толкова ВЕИ-та, когато струваха 5 пъти по-скъпо - да ги бяхме направили сега и нямаше да има изобщо преференциални цени. Срокът е до 2020 г., а ние преизпълнихме плана още през 2012 г., но за сметка на 750 милиона над пазара, плащани от гражданите/. Но няма европейски политики за американските централи. Там е точно обратно - централите на въглища се ограничават, защото са замърсители. А нашите "американски" централи на въглища ни струват над пазара с 486 милиона лева повече за година. Ние плащаме тези пари поради сключените от глупост или от корист договори в миналото. И тези договори трябва час по-скоро да се прекратят, а централите да продават на борсата.

- Къде сега се бави топката?

- Самите централи бавят топката, защото всеки ден им носи печалби. Те имат оперативна печалба около и над 55 %. Такава рентабилност няма никъде. Главна дирекция "Конкуренция"
на Европейската комисия се е произнесла. Има методика, по която се изчисляват невъзстановимите разходи на инвеститора при пазарен модел. Тези невъзстановими разходи за ТЕЦ-3 са изплатени вече, за ТЕЦ-1 остават 100 милиона.

- Т.е. държавата почти е изплатила това, което е трябвало да плати.

- Ние сме изплатили, защото държавата плаща чрез нашите сметки за ток. Тези централи са изплатени, трябва да се прекратят договорите им и те да продават на борсата. И това трябва да стане час по-скоро. По този начин таксата "задължение към обществото" силно ще се редуцира. Ще останат зелената съставка за ВЕИ-тата и кафявата за когенерациите.

- Има ли срок, в който това трябва да се случи?

- За нас срокът е 1 юли, новия регулаторен период. Но не сме оптимисти вече, че това ще стане. Когато през февруари им бе представена сметката, централите поискаха три месеца, за да я изучат, като това може да се направи и за 3 часа. Тези три месеца изтичат през април-май и би следвало малко по-интензивни преговори да се проведат. Затова се оплакахме и на омбудсмана, сезирахме и нашите евродепутати да се намесят с общо писмо на четирите работодателски организации. Обсъждаме варианти, вместо да протестираме пред Министерски съвет, да протестираме пред американските централи, пред Американското посолство също. Имаме индикации, че синдикатите ще ни подкрепят при един такъв протест.

- Как гледате на желанието на правителството да направи стъпка към валутния механизъм ERM-2 и как ще се отрази влизането в чакалнята на еврозоната и приемането на еврото на живота на българите и на просперитета на бизнеса у нас ?

- За нас ползите от влизане в еврозоната са ясни, ние сме се произнесли още през 2014 г. за ускорено влизане в ERM-2 и след това в еврозоната и в европейския банков съюз. Тази година имаме становище, прието на икономическия и социален съвет, с което отново се опитваме да ускорим този процес, като насърчим политиците за по-активни действия. Влизайки във валутен борд преди повече от 20 г., ние сме се лишили от възможността да провеждаме парична политика. И е доста нелепо да се твърди, че като влезем в еврозоната, ще изгубим суверенитет. Ние сме го изгубили от 20 години. А като влезем в еврозоната, ще добавим суверенитет, защото ще участваме във формирането на европейско равнище на паричната политика. Т.е. ние няма да имаме пасиви при влизането, а ще имаме активи. Те са първо репутационни за инвеститорите. Второ, лихвените равнища по кредитите ще бъдат по-добри, таксите при плащания във валута ще бъдат драстично по-малки, няма да губим от смяна на левове за евро и обратно. Мит е, че има опасност от инфлация. Опитът на другите държави го показва, а ние сме и във валутен борд, т.е. ние на практика сме приели еврото. Освен това ще заимстваме опита на латвийските работодатели - ще излезем с призив към нашите членове за честно и отговорно поведение при приемане на еврото и неувеличаване на цените. Това е лесен ангажимент, защото пазарът ще го изпълни и без нашия призив.

- Миналата сряда излезе предложението за макрорамката на бюджета на ЕС за периода 2021-2027. В кои сектори се очаква преструктуриране у нас, според европейските политики и приоритети?

- Това, че се намаляват средствата за селскостопанските политики, е правилно. Като цяло, предлаганият бюджет се увеличава номинално, а всъщност ще се харчи за по-малко държави, т.е. относително даже расте. Увеличават се средствата за отбрана и сигурност, за иновации, за студентски обмен. Всичко това са стъпки в правилна посока. За нас е важно да има и горна граница на съфинансирането на селскостопанските политики от държавните бюджети. Защото ако една държавна помощ е в много голям размер в другите страни, нашето селско стопанство става неконкурентноспособно. Ние още не сме изравнили доплащанията и субсидиите в селското стопанство с тези в стара Европа, но при това намаляване общо на средствата, би следвало по-сериозно намаление да стане там, където е имало повече доплащания и субсидии.

- Обсъжда се намаляването на средствата да бъде за сметка на най-големите стопанства.

- Да, в България през текущия период се направиха стъпки за намаляване на размера на средствата, които са за технически култури и за увеличаване на тези в зеленчукопроизводството, в овощарството - там, където има повече добавена стойност. Защото сега какво се получава - ние получаваме субсидии, с тях си купуваме скъпи трактори, а и луксозни лимузини, и житото го изнасяме. Ние сме върнали парите на производителите на трактори и мерцедеси, за сметка на това внасяме ябълки, домати, краставици от Македония, от Турция, от Полша. Така че е правилно да се насърчи това производство, което има повече добавена стойност и се възроди зеленчукопроизводството и овощарството. Където обаче отново трябва работна сила. Австрия и Холандия също имат основание като казват, че трябва да се повиши ефективността при харченето на средствата, защото много се прахосва и вместо да увеличаваме вноската, трябва да харчим по-ефективно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай