Пет страни от Източна Европа са шампиони в прехода
За реформи са нужни лидери, които не се боят да рискуват, казва Иван Миклош
Иван Миклош е бивш вицепремиер и министър в няколко правителства на Словакия. Преди дни той бе в София за представянето на книгата "След Стената. Преходът в Източна Европа". Нейни съставители са бившият финансов министър от първия кабинет "Борисов" Симеон Дянков и шведският икономист Андерс Аслунд. Миклош е автор на частта за Словакия. С него разговаряме за падането на Берлинската стена, прехода и проблемите, с които днес се сблъсква ЕС.
- Трябва да бъдат отхвърлени екстремистите и популистите като Орбан, Фицо и Земан
- Не бива парите за повече охрана на границите да се взимат от еврофондовете
- В България оставихте комунистите да завземат икономически ресурси
- Г-н Миклош, защо тази книга е нужна 25 г. след падането на Берлинската стена?
- Добър въпрос. Нужна е не само заради миналото, защото тази книга е не само за опита от прехода на страните от Източна Европа. Тя е много полезна и за бъдещето, защото съдържа натрупания опит - кое е добре, кое - лошо, кое работи и кое - не, кои реформи са нужни и какъв тип ръководство. Този опит в момента е добър за страни като Украйна, Молдова. Но дори за страни като България такъв опит може да е полезен, защото можете да се учите от най-успешните държави кое работи и кое - не, какво трябва да се прави, кои са предварителните условия за успех. Реформите не бива да се правят заради самите реформи. Нужни са, защото са условие за конкурентоспособност, която води до по-висок икономически растеж, а той от своя страна осигурява по-висок стандарт на живот, по-големи заплати.
- Как оценявате прехода и реформите в България?
- Аз не съм специалист по България. Доколкото обаче знам, страната ви се намира по средата. Тя не е сред държавите с най-добър преход. За мен най-успешните страни са тези, които имат най-добри постижения в конвергентността - с най-висок икономически растеж спрямо страните от Западна Европа. В това отношение най-успешните страни в преход са Балтийските републики, Полша и Словакия. България е сред успешните страни, най-доброто доказателство е членството ви в ЕС, което не би било възможно без прогрес и реформи. Според мен най-големият проблем в България е, че изпуснахте първите години. В този период най-успелите държави като Полша и Словакия направиха цялостни и радикални реформи. По това време в България процесът беше много бавен и частичен, неуправляван добре. Защо това беше така? Най-вече защото нямахте силни лидери като Вацлав Клаус в Чехословакия, Лешек Балцерович в Полша. Друг проблем бе, че нямахте лустрация, т.е. орязването на стария комунистически елит от процеса на реформи. По този начин те успяха да завземат икономически ресурси.
- Почти отговорихте на следващия ми въпрос - защо преходът в някои източноевропейски страни бе по-успешен, отколкото в други?
- Мисля, че много важно бе лидерството. В Словакия например имахме късмет, защото по онова време бяхме част от Чехословакия. Защото в онзи период словаците нямахме такива лидери. Чешките лидери ръководеха прехода в цялата страна. Мисля, че ако по онова време Словакия беше независима държава, нашите първи години на реформи щяха да бъдат подобни на тези в България и Румъния.
- Смятате ли, че в Източна Европа все още е проблем липсата на силни лидери?
- Това е проблем не само в Източна Европа, а и в САЩ и западноевропейските държави, които не извършват нужните реформи. Реформите носят голям политически риск - хората не харесват реформи. Това е нормално, тъй като хората се плашат от промените, от новите условия. Така че за да се извършват реформи, са нужни силни лидери визионери, които да поемат риск. Основните политически партии в Западна Европа губят влияние и сила за сметка на екстремистките партии и основната причина за това е и липсата на лидери, които да извършат нужните реформи.
- 25 години след падането на Берлинската стена, смятате ли, че източноевропейците имат повод за гордост?
- Категорично да. Мисля, че всичко случило се е безпрецедентна историческа промяна. Ако погледнете колко промени извършиха тези страни и хора, това е уникално. Разбира се, ако запитате хората дали чувстват този успех, мнозинството от тях няма да дадат положителен отговор. Причината е, че очакванията бяха много високи, нереалистично високи в сравнение с трудното наследство на комунизма. В момента аз съм съветник на украинското правителство. Ако сравните напредъка, постигнат в Словакия или България, и този в Украйна, трябва да признаете, че страните, които успяха да станат членки на ЕК, наистина са постигнали много. И то въпреки че очакванията бяха много големи, през 1989 година ние смятахме, че за 2-3 години ще постигнем нивото в Австрия. И когато реформите доведоха до тежка икономическа ситуация, причината не бяха самите реформи, а липсата на такива в комунистическия период. И ако сега погледнем към Украйна, причината за проблемите е липсата на реформи в последните 25 години. Проблемът е, че политиците не обясняват тези неща и хората отхвърлят промените.
- 2015 година е годината на кризите - първо в Гърция, след това с бежанците. Смятате ли, че проблемът с мигрантите ще взриви ЕС?
- Ние сме на кръстопът и не знаем как да избегнем случващото се. Необходими са реформи, трябва да запазим Шенген, но и да го заздравим. Има две крайности, които трябва да бъдат отхвърлени. Първо, трябва да бъдат отхвърлени екстремистите и популистите, които се опитват да се възползват от ситуацията в своя полза. И по-конкретно - политици като унгарския премиер Виктор Орбан, като словашкия му колега Роберт Фицо, като чешкия президент Милош Земан. От друга страна, нужно е да се направят реформи. Първо, трябва да защитим нашите външни граници, особено Шенген.
Досега тези граници не бяха защитени, а охраната им е основна задача на всяка държава. Парадокс е, че в Европа имаме най-високото преразпределение на доходи. Това означава, че държавата използва огромни ресурси, но същевременно не успява да се справи с основната си задача, която е охраната на границите. Защитата не означава, че никой не трябва да бъде приеман. Трябва да се прави разлика между хуманитарни имигранти и икономически. Бежанците по хуманитарна причина трябва да бъдат приемани и трябва да има някакъв механизъм за солидарност към тях, но и между страните от ЕС. Подобна диференциация не е лесна, но е възможно да бъде направена. Икономическите имигранти не трябва да бъдат приемани. Може би не всички, но Европа също има и демографски проблеми и се нуждае от някои от тях. Процесът обаче трябва да бъде контролиран, а в момента най-страшното е, че няма контрол. Друг проблем е, че трябва да направим вътрешни промени в икономиката и обществата ни. Твърде щедрите социални системи, които предлагат пари за нищо, привличат много хора да идват в Европа. И тези реформи не трябва да се правят само заради бежанците, а защото конкурентоспособността спада.
- Как гледате на идеята да бъдат намалени еврофондовете за сметка на средствата, отделяни за сигурност в Европа?
- Със сигурност трябва да бъде увеличен граничният контрол и сигурността, което ще означава повече средства и всички трябва да участваме в този разход. Приемам нуждата от повече пари за охрана на границите, но не е необходимо непременно тези пари да бъдат взимани от еврофондовете.
Има много неефективни разходи в ЕС, които могат да бъдат намалени - например субсидиите за земеделие. Аз не съм привърженик на настоящите структурни фондове, защото те увеличават корупцията и непрозрачността. Според мен няма пряка връзка между охраната на границите и структурните фондове.
- Словакия обяви, че ще приема само бежанци християни. Това не е ли дискриминация?
- Не страната, премиерът Фицо заяви това, има разлика. Неслучайно споменах името му сред политиците-популисти, които се възползват за свои цели от бежанската криза, създават изкуствен страх сред хората.
- След атаките в Париж някой каза, че това е началото на Третата световна война. Съгласен ли сте с това?
- Това е началото на нещо ново, това е като ефектът от 11 септември в САЩ - дата, която промени Америка. Тези атентати в Париж ще променят Европа. Много е важно да увеличим нашата сигурност и да не се отказваме от нашите навици, от свободите си и от толерантността. Трябва да имаме сърце, но трябва да имаме и зъби и мускули. Това означава, че трябва да се борим срещу тероризма, "Ислямска държава" трябва да бъде унищожена, но трябва да се борим и срещу нетолерантността и насилието в Европа. Войнстващият ислям не трябва да бъде приеман, както не е приеман фашизмът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
