Няма развита държава без висок външен дълг, казва Лйерка Алайбег, посланик на Хърватия
- Ваше превъзходителство, новият президент на Хърватия Колинда Грабар-Китарович обеща на сънародниците си да търси изход от икономическата криза чрез единство на нацията. Как ще постигне тази цел, която е най-трудно постижима в политиката?
- Новият президент на Република Хърватия Колинда Грабар Китарович, с която сме много горди, многократно спомена за необходимостта от единство на нацията, между другото и като предпоставка за изход от икономическата криза. Разбира се, че не само единството е средството и вълшебният ключ за разрешаване на кризата. Става дума за необходимостта от постигане на консенсус между всички слоеве на обществото, както и между политическите фактори в провеждането на ключови реформи и определяне на националните приоритети и механизмите.
- България прие курс към нови заеми. Дългът на Хърватия достига 80 % от БВП на страната. Могат ли нашите две държави да си сътрудничат в решаването на дълговите проблемите?
- Днес е трудно да се открие добре развита страна, която да няма висок външен дълг. Това важи и за държавите от ЕС. Може би точно България е сред най-малко задлъжнелите страни в Европа. Размерът на външния дълг все още не показва степента на икономическото развитие. Хърватия има висок външен дълг, но процентът на дълга не я нарежда сред икономически "критичните" страни. При всички случаи правителството трябва да работи върху намаляването на дълга. Ако не за друго, то поне в името на бъдещите поколения, които също ще го изплащат.
- Как ще стане това?
- Правителството тъкмо успя да спре тенденцията на заеми. Сега вярваме, че икономическото възстановяване след няколко години на криза, ще повлияе и за намалението на външния дълг. В началото на 90-те години Хърватия изживя огромни страдания поради въоръжената агресия - около 30 милиарда евро материални щети и повече от 20 000 загинали. Освен възстановяването на страната, трябва да отбележим и изграждането на модерни автомагистрали и инфраструктурни връзки. Всичко това е направено със собствени средства, но и с външно задължаване, често при неизгодни условия. Необходими бяха повече от 20 г., за да бъде достигната степента на икономическото развитие преди войната и то почти изцяло със собствени сили.
Страните трябва да постигнат реален баланс между икономическия растеж и задълженията, което само по себе си не е проблематично, ако е контролирано и съпътствано от икономическа ефективност.
- Българският президент Росен Плевнелиев има идеи за развитие на българо-хърватското сътрудничество. Какви съвместни проекти според Вас са възможни?
- Хърватия и България са страни, които поддържат отлични политически отношения. Наскоро в БАН отбелязахме 200 години от рождението на големия приятел и благодетел на българския народ, хърватския епископ Йосип Юрай Щросмайер. Неговият принос, заедно с този на още неколцина изтъкнати хървати, в образованието на българския интелектуален елит и пробуждането на националната съвест в тогавашната окупирана страна, е безценен. Много българи, занимаващи се с изкуството, са обогатили хърватската културна сцена. В рамките на международните и регионалните органи и институции Хърватия и България действат координирано, осигуряват си взаимна подкрепа, но винаги има място за нови инициативи и проекти.
Нашите две страни вече работят в тясно сътрудничество при определянето на европейската енергийна политика, с особен акцент на сътрудничеството в Средна и Югоизточна Европа. Мисля, че точно Хърватия и България би трябвало да изиграят ключова роля при подготовката и подкрепата на съседите ни в Югоизточна Европа по пътя им към евроатлантическата интеграция.
- Хърватия постигна значителен напредък в туристическата си индустрия? Какъв е потенциалът за двустранно сътрудничество в тази област?
- Хърватия има богата туристическа традиция, особено в европейски мащаб. Традицията ни задължава, но и гарантира качеството.
Известно е, че гости от кралските и царските дворове са идвали преди повече от 100 г. на почивка в Опатия, Бриони, Лошинй, Дубровник. През последните години все повече туристи от други континенти посещават страната ни, възхищават се на нейните природни красоти, кристално чистото море, културните паметници и се наслаждават на отличната храна и вина. В голямата конкуренция е необходимо да се предлагат такива оферти, които да привлекат всички по-мобилни туристи от цял свят, желаещи нови дестинации и открития, особено културно-историческите, етнографските, гастрономическите и други. В тази област Хърватия и България наистина имат какво да предложат. За туристи от далечните страни Европа е малка, а камо ли всяка една от страните ни. Туристите искат, колкото се може повече да видят, изживеят и би трябвало да организираме общи пакетни услуги. Скоро хърватският министър на туризма Дарко Лоренцин ще посети България и по този повод ще разговаря с българския си колега Николина Ангелкова за нови модели за насърчаване на туристическите услуги, включително и удължаване на туристическия сезон през цялата година. Нашите страни биха могли да съставят няколко отлични обши предложения, точно заради нашите прилики, но и заради разликите ни. Това, което краси двата ни народа и прави качествени туристическите услуги, са гостоприемството, отвореността и честността.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
