Да намерим пари за тогата на учителя

За да променим света, трябва да го видим през културата, казва Антон Дончев

Да намерим пари за тогата на учителя | StandartNews.com

Антон Николов Дончев е съвременен български писател, роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. От 2003 г. е академик на БАН. Известен е в страната и в чужбина с романа си „Време разделно". Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.

- Академик Дончев, България отново е в кипеж. Какво става?

- Това е като да правиш вино - кипи, кипи и накрая прекипява. Трябва да почакаме да видим дали от цялата тази история ще стане вино. Но за да стане, все пак трябва да погледнем назад. Преди 23 години в България се смени една религия. Външно нещата изглеждаха, че става въпрос само за нещо материално - държавната собственост да стане частна. Нацията трябваше да бъде накарана да повярва в капитализма. Проблемът обаче е в това, че освен чисто юридическите проблеми при смяната на собствеността, трябва да се смени и човешката психика. Да се смени чипът на хората. Но в резултат на пълната липса на чувствителност за душите на хората се случи нещо, чиито резултати се видяха още тогава, а последствията ще ги търпим още дълго. Нека не забравяме, че повечето от хората в България - и тези, които протестират на улиците, не помнят социализма. И не е ясно какво знаят за него. Хората, които извършиха промяната, извършиха няколко невероятни гряха. Те следваха философията: "Зайо Байо е лош, дайте да го изядем!". Земята бе комасирана и модерно обработвана, но това беше грях на социализма. Е, сега върнахме българското земеделие половин век назад. Индустрията пък направо бе унищожена. И после защо сме толкова зле. Как може един народ, който е доказал, че мисли добре, че се бори добре, че работи добре да бъде докаран до това положение...

- Май хората през 1989 г не са разбирали за какво става въпрос?

- Естество че не разбираха. То нямаше как да се разбере. Вярно, имало е и такива, които са били наясно, или просто са предчувствали какво ще стане, казвали са, но никой не ги чу.

- Кои са днес големите проблеми на нацията?

- Първият проблем е демографският - от 9 милиона останахме 7. Докога ще продължи това? Защо стана? Второ, какво стана с българската земя? Кой я притежава днес, кой решава какво да се прави с нея, защо тя не се обработва? Не може една земя, която е давала 400 000 тона ябълки, днес да дава десет пъти по малко. Ако Нютон днес живееше в България, нямаше да има ябълково дърво, под което да лежи, та да го удари ябълка по главата и да формулира теорията си.

Третият проблем са ромите. Какво значи ром? Тези хора са част от кръвта и плътта на нацията. Само 320 000 души се обявяват за такива. А всяко второ дете, което се ражда днес в България, е ромче. Значи реално ромите са повече от един милион. А това вече е голяма цифра. Управляващите си затварят очите за този проблем. Един министър каза: Да, ще помагаме на ромите, ама да не ги споменаваме. Един наш социолог направо ми призна - в България върви отродителен процес. Отиват при един човек и му казват "Ти си ром. Ама той казва "Не, аз съм турчин". Такива са стотици хиляди. Други пък се самоопределят като българи. Тези хора са общност, чиято специфики никой не разбира. Не се прави нищо за тях. Ето това са трите големи проблема на България.

- А къде е мястото на духовността?

- Ето това е проблемът на проблемите. Нито една политическа сила не поставя, дори само като програма, в центъра си проблемите на културата. Културата като духовна същност на нацията. Ние направихме културата казионна - набутахме я в някакви институции, във фолклор и т.н. Трябва да говорим за културата като духовната тъкан на човека и обществото.

-Тя ли ще ни промени?

- За да променим света, трябва да го видим само чрез културата. Тя е нещо като "очила". Ражда се човекът сляп като котенце и постепенно започва да проглежда. Оттам нататък всичкото му виждане за света ще стане чрез "очилата" на културата. И само така светът ще му дойде на верния фокус.

- Май българският фокус нещо не се е получил.

- Ще ви дам един пример. По време на гостуването си у нас президентът на Финландия Таня Халорен присъства и на представянето на превода на техния епос "Калевала" на български език. Запитах я на какво се дължи техният жизнен стандарт. Тя ми каза, че след Втората световна война тогавашният президент Пасикиви заявил пред парламента: "Първите пари, които успеем да съберем, трябва да ги дадем за култура. Защото само културни хора ще оправят икономиката на Финландия, а не неграмотни и необразовани. Двете най-големи сгради, построени от държавата там, са библиотеките в Хелзинки и Тампере. Там има дори подвижни библиотеки по спирките на градския транспорт. Ако потърсите книга в родния си град и я няма, на другия ден ви я доставят. Всеки финландец купува средно 20 книги годишно. А двама българи - една.

- Само това ли е причината за днешния ни хал?

- Ние се отказахме от това да бъдем национална държава. Ваш известен колега започва своя статия с думите: "Това е било по времето на националната държава...." Сякаш става въпрос за епохата на динозаврите или на неолита! И че днес живеем в някаква свръхдържава или глобална такава! Всичките ни проблеми са си чисто български, национални. Ние сме заобиколени от държави, в които проблемът за нацията е въздигнат в държавна политика. И в Турция, и в Гърция, и в Сърбия, и в Румъния. Ние сме българи и ще си останем българи. И трябва да мислим за нашата съдба и нашето бъдеще. Днес ние сме кръводарители на Европа и отчасти на САЩ. Обучаваме умни и добри младежи, които отиват да работят там, но слава Богу, искат да си останат българи.

- Религията ли помогна на близките ни по съдба страни от Централна Европа да направят успешен прехода си?

- Да. Религията при социализма беше "грях". Но тези народи съхраниха този грях и сега са далеч преди нас. Религията там е влязла в тъканта на народа. Там лекари лекуват безплатно в църковните болници, учители ходят да преподават доброволно в църковните училища. А свещеникът или пасторът, особено в малките селища, знае по имена своите енориаши. Църквата там е допълнителната кръвоносна система на обществото. И ценностите, които тя проповядва, съвпадат с тези на обществото.

- Но къде е нашата църква?

- По-добре да не говорим за това. Тя е изиграла огромна роля по време на Възраждането, но днес не се чува гласът й, който да стигне до сърцата на хората. И да им покаже кое е добро и кое - зло. Защото днес се атакуват самите устои на морала. Днес някой като попово прасе гризе корените на самото дърво на ценностната ни система. Води се атака срещу самите понятия за добро и зло. И това е най-страшното, което става не само в България, но и в целия свят.

Връщаме се към прословутия хотенотски морал, цитиран от Ницше:"Лошо е, ако ми откраднат кравата. Добро е, ако аз открадна кравата на съседа!"

- Как днес се определят ценностите?

- То е заложено в самата дума - ценност. Оценяват се в пари. Всичко се измерва в пари. Когато мериш всичко с пари, включително и колко струва на час една жена.

- Някои политици ни убеждават, че и сегашните протести също са платени...

- Днешните протести са един феномен. В тях не се говори за пари. Зад тях и тяхната организация стоят хора с много пари. Но самите протестиращи участват в името на ценности, които не могат да бъдат платени. Духовност, която не може да бъде измерена с пари. Ще ми възразите, нали току-що казахте, че всичко може да бъде измерено с пари. Но нека все пак се опитаме да повярваме, че нацията започва да се замисля за тези три проблема, за които говорихме досега. И защо девалвирахме понятията отечество, семейство, родолюбие. И дали въпросното попово прасе ни гризе градината, или сме наистина толкова нехайни, че не го виждаме.

- Защо в България нещата не се случват? Ето, точно преди сто години съсипахме националните си идеали в Междусъюзническата война, през 1989 г. не направихме прехода...

- Едва ли има общ ключ за всички разбити брави в българската история. Всяка ситуация е отделна. Проблемът днес е кой да е ключът, с който да отворим вратата, която сега ритаме. Този ключ е думата съгласие, думата разум, думата български език. Ние позволихме човешкият език, вежливият, нормалният език да се смъкне до езика в кръчмата. Проблемът за езика на държавниците е бил проблем за развитието на самата държава. Някога в Истанбул е имало политическо училище, където младежите, събрани чрез кръвния данък, но предназначени не за военна, а за административна служба две-три години са били обучавани, как да говорят. Нашите управници не умеят да говорят. И с околните си, и с опонентите си, и с народа. Това нахлуване на омразата в човешкия разум, което наблюдаваме днес, това е недопустимо. Ние позволихме езика, който не се говори в семейството и в нормалното общуване, да се превърне в политически език. Липсва общият език, на който трябва да се заговори в парламента, после между парламента и хората.

- Но кой да зададе тона?

- Има една личност, която нацията е натоварила за това - президента. Но той в момента не е горе, където му мястото, а взе страната на улицата. Разбира се, че трябва да вземе отношение и към хората, протестиращи на улицата, но голямата му задача е да събере всички и да ги накара да говорят помежду си. Улицата не е всички. И да ги накара на езика, създаден преди повече от хилядолетие. Езика, на който е написано Евангелието. А не на езика на кръчмата. Защото сме нация, създадена от словото. Словото е обединило траки, славяни, прабългари - едно възвишено, музикално, прекрасно слово.

- С какво трябва да започнем?

- За да върнем културата като душа на нацията, трябва да превърнем образованието в свръхзадача. Всички да дадем по нещо за българското образование. Да върнем самочувствието и достойнството на българските учители като жреци на духа каквито са били, защото те създават нацията. И да намерим пари, за да им купим тогите.

- А докато това стане?

- Българският народ трябва да се обърне към българския народ. Знаете ли какво всъщност представлява прочутата златна маска на Терес? Това е фиала, съд за пиене на вино. Вино, което е пил самият Терес, и след това я полагал на лицето си. Българският народ трябва да направи такава маска. Може да е от проста глина - и пръста е свещена като златото - а на нея да изобразим Апостола. Да я напълним с вино и да изпием самите себе си. За влезем в себе си. И да се върнем към себе си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай