Киното е голяма ми мечта, казва режисьорката Веселка Кунчева, която печели овации и награди в театъра
Веселка Кунчева е от малкото театрални режисьори, които поставят куклени представления и за възрастни. Прави го с размах, убедителен талант и въображение. Зад гърба си има серия постановки, последните от които са "Голямото Кихотене", "Вграждане", "По ръба на небето", "Аз, Сизиф"... "Страх", реализиран с екипа на старозагорските артисти, на 27 март спечели три "Икар"-а, а "Момо" на Младежкия има 4 номинации за "Аскер". Довечера, пак там е втората премиера на постановката за възрастни "Аз, Сизиф".
- Веселка, Великден отмина - хрумвало ли ви е да поставите спектакъл на библейска тема? Драмата на Юда е вероятно доста любопитна за творците...
- Темата на спектакъла, който ще поставям, е от изключително значение. Трябва да ме вълнува. Да ме изяжда отвътре. Да ме повлича към бездната. В противен случай няма да мога да принудя душата си да се отдаде и да остави къс от себе си в него. А спектакъл без душа е мъртъв. Преди много години исках да поставя "Последното изкушение" на Казандзакис, но се отказах, защото осъзнах, че съм прекалено малка, за да успея да се справя с подобен текст. Може би някой ден ще имам сили да застана срещу него, но засега... Колкото до Юда - доста произведения са създадени по неговата история.
Във всеки човек има драма
Без значение дали е библейски герой или "обикновен". Важното е да искаш да споделиш историята му. Да усещаш, че това е важно за теб и другите. Останалото са просто митове.
- Исус е наричан жертвения Агнец, коя е най-тежката жертва?
- Не мога да определя. За всеки човек е различно. Исус е син на Бога, неговата жертва е божествена. Ние, хората, не бихме могли да понесем подобно бреме. В Библията е казано, че на всекиму се дава товар, който може да понесе. Нито грам повече!
- Защо заповедта "Обичай ближния като себе си" е трудна работа?
- Защото човек се ражда егоист. Но това е нормално. Все пак егоизмът е част от инстинкта ни за оцеляване. Просто егоизмът като всяко нещо си има граници. Във всеки от нас има от всичко - и от доброто, и от злото. Просто пропорциите са различни. Нима познавате човек, у когото да няма и капка егоизъм?!
- Кое беше първото ви представление?
- Дипломната ми работа в пловдивския куклен театър - "Малкият Цахес, наречен Цинобър". Първият ми сблъсък с недостижимостта на фантазията. Именно в него разбрах, че виденията и картините, които са в главата ми не могат да бъдат реализирани по същия начин. Въображението и сцената говорят на различни езици. Често се случва в превода да се загуби голяма част от въображението. Затова всеки, който се занимава с театър, трябва да е нащрек. Понякога сценичният език изцяло отхвърля измислиците ни, но понякога предлага други решения, с които трябва да се съобразим, ако искаме спектакълът да бъде жив. Завиждам на писателите и поетите - те флиртуват с въображението на читателите си.
- Спечелихте три икара - какво е да правиш изкуство?
- Изкуството изисква пълна отдаденост. Без значение дали правиш театър, композираш или рисуваш картини. За да твориш, трябва да си готов да жертваш себе си. Това е единственият начин.
- Имаше ли любопитни случки около поставянето на "Страх" и "Момо"?
- Те са много различни спектакли. В първия темата е за страховете, които определят живота ни, а във втория се занимаваме с времето, което контролира битието ни. Всеки репетиционен ден беше истинско приключение. Репетицията е най-красивият процес в създаването на спектакъла.
Репетицията е като влюбването
Изключително мощно изживяване, което те разтърсва всеки миг, щом се докоснеш до него.
- Какви са посланията в "Аз, Сизиф"?
- Това е спектакъл за цикличността в живота. За търсенето на смислите. Но представленията са, за да ги усещаме, а не да ги обясняваме.
- Брат ви е актьорът Явор Кунчев, известен инструктор по суинг танци - какво детство имахте?
- Прекрасно. От малки сме много различни. Аз обичах да си чета книжки и да си фантазирам, докато Явор по цял ден играеше с децата навън. Абсолютно контрастни характери. Това, което ни свързва, е чувството за хумор. Всяка вечер като ни сложеха по леглата, си разказвахме тихичко измислени смешни истории. Любимата ми беше за баба Дона, която живее на горния етаж и е толкова дебела, че като седне на дивана, пропада, заедно с него в нашия хол. Умирахме от смях на всяка глупост, която ни хрумнеше и се налагаше да се кискаме под одеалата си, за да не ни чуят нашите. Детството е хубав етап от живота.
- Като дете режисирахте ли кукли, играчки, имаше ли знак за таланта ви?
- Най-много обичах да играя сама на "Не се сърди, човече". Първо си намислях партньорите. Обмислях ги до най-малките детайли в характерите и после сядах срещу тях. Всеки реагираше по различен начин според характера. Хм... Сега, като се замисля, май с аутизма сме си доста близки...
- Какви бяха годините ви в НАТФИЗ?
- Тежък и труден период. Не разбирах как става магията на театъра. Как се създава живот на сцената. Как да трансформирам актьорите в герои. Как? Как? Как? Години, след като завърших образованието си, започнах да получавам част от отговорите.
Една от най-смешните случки беше в първи курс. Щях да поставям "Малката кибритопродавачка" и отидохме с една от актрисите в гардероба на НАТФИЗ, за да й търсим костюм. Нейната роля беше Доброто - доста абстрактен. Харесахме костюм, тя го облече и ме попита дали е добре. Дълго я гледах, а после я помолих да покаже как ще се превърне в Доброто. И тя го изигра като се наведе и започна да повтаря: "Доб, доб, доб...". Ха-ха-ха... и сега ми е смешно! Може ли да кажеш на актьор да играе Доброто?
- От какво "боледуват" днешните хора?
- От загубата на самите себе си. Светът ни изкушава да се откажем от себе си ежедневно, ежеминутно, ежесекундно... И е много трудно да устоиш. Защото да бъдеш себе си е битка, която нанася рани, а раните болят.
- Кое ви усмихва?
- Слънцето. Морето. И идеите на Мариета.
- Какво ви задържа тук?
- Засега оставам. Имам още работа за вършене в България. Когато реша да я напусна, ще напиша статус във фейсбук.
- Мислите ли за кино?
- Киното е моя голяма мечта! Надявам се отново да се срещна с него, но за да го направя, трябва да изоставя театъра. Всяко изкуство изисква пълна отдаденост. А засега театърът ме е обсебил с въпроси, на които не мога да отговоря - и това не ми дава мира. Когато застана пред актьорите с пълната убеденост, че знам всичко за предстоящия спектакъл, тогава... Тогава ще се откажа от театъра.
Сигурността е първият признак, че е време да се оттеглиш
Театърът трябва да вълнува!
- Кога един режисьор е щастлив?
- Когато се изкачи на връх Вихрен и успее да си запали цигарата.
- Имате ли хобита?
- Обичам да чета. Да гледам филми, да се срещам с приятелите си, да играя стратегически игри, да ходя на море и на планина. Обичам да чувствам живота в диханието си. Следователно обичам да дишам.
"Аз, Сизиф"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
