Целта е да се сеят хаос и страх преди вота на 1 ноември
Зоя Христова е тюрколог и журналист. Дългогодишната й кариера минава в БТА. Била е завеждащ отдел "Балкани" към редакция "Международна информация" и заместник главен редактор на БТА. Христова е един от първите журналисти, които отразяват процеса със задържаните български медици в Либия. "Стандарт" я потърси за коментар след най-кървавия атентат в историята на Турция.
* В този труден момент страната има нужда от стабилно правителство
* "Ислямска държава" наказва "сатаната Ердоган" и съюза със САЩ
* Демирташ привлече не само кюрди, но и недоволните от все по-авторитарния режим
* Атентатите изглеждат като зловещо дежавю на атаките през лятото
- Г-жо Христова, отговорът на кои въпроси се търсят най-вече след терористичното нападение в турската столица?
- Накъде ще тръгне Турция след най-кървавия атентат в историята на републиката, при който в събота в Анкара загинаха около 100 души и над 200 бяха ранени? Безспорно това е въпросът, който най-често се задава от няколко дни. Все още не е сигурно кой стои зад самовзривяването на двете "живи бомби" на гаровия площад в турската столица, където няколко хиляди души се събираха по призива на прокюрдски организации и леви синдикати на митинг под наслов: "Не на войната, мир, труд и демокрация сега!". Те искаха да призоват за спиране на кръвопролитията в Югоизточна Турция, където през последните месеци в отговор на възобновените нападения на бойци на Кюрдската работническа партия /ПКК/ главно срещу военни и полицейски цели, турската армия предприе въздушни и сухопътни операции, а жертвите от двете страни са стотици. Почти 2 хиляди души бяха арестувани по подозрение за връзки с ПКК или "Ислямска държава". В някои райони бе обявено извънредно положение.
- Според вас кой стои зад нападенията?
- Турският премиер посочи три терористични организации като възможни организатори на атентата - "Ислямска държава", Кюрдската работническа партия /ПКК/ и крайнолявата Турска народно-освободителна партия и фронт. Все повече се налага вероятността атентатът да е дело на "Ислямска държава", още повече, че той изглежда като зловещо повторение на атентатите през юни на предизборен митинг на прокюрдската Демократична партия на народите в Диарбекир и през юли в Суруч, градче на границата със Сирия, където се бяха събрали доброволци, желаещи да помогнат за възстановяване на населения предимно с кюрди сирийски град Кобани. И двата атентата станаха след успешни операции на кюрдите в Сирия и Ирак, подкрепяни от бойците на ПКК, срещу опитите на "Ислямска държава" да завладее нови територии.
- Има ли още следи, които водят до "Ислямска държава"?
- "Ислямска държава" протестира остро срещу присъединяването през юли на Турция към оглавяваната от американците международна коалиция срещу самата нея. Тя нарече президента Ердоган "сатана" и "предател, продал Турция на кюрдските бунтовници и САЩ" и заплаши с превземането на Истанбул. През септември в интернет бе разпространена фетва /ислямско религиозно предписание/, подписана от шейх Абу Хабиб ал Ираки, с която се издава смъртна присъда за Ердоган, който "се е продал на християните, алевитите и евреите" и "пролива мюсюлманска кръв".
- В крайна сметка терористичният акт е имал някаква цел. Можем ли да кажем каква е тя?
- Който и да стои зад атентата, целта е ясна - създаване на обстановка на хаос, напрежение и страх преди предсрочните парламентарни избори, които трябва да се състоят на 1 ноември. "Това е нападение не срещу една група, не срещу събралите се на митинга наши съграждани, а срещу страната, народа ни и турската демокрация", заяви турският премиер Ахмет Давутоглу.
- Какви ще са последиците от терористичните удари в югоизточната ни съседка?
- Пътищата, които стоят пред Турция след атентата в Анкара, са два. Първият е да се създаде спокойна и сигурна обстановка за произвеждане на вота без терористичното нападение в столицата да бъде използвано за политически цели и манипулации, без подстрекателства и изостряне на тона по време на предизборната кампания, която бе прекъсната за 3 дни по време на националния траур. Ако това не стане, конфронтацията ще се увеличи, напрежението ще продължи да нараства, нормалното и демократично протичане на изборите ще бъде поставено под въпрос.
Засега като че ли събитията се развиват повече във втората посока. В големите градове на страната станаха демонстрации, осъждащи нападението, които прераснаха в сблъсъци с полицията. На много от тях бяха скандирани лозунги срещу президента и правителството, които се обвиняват, че са отговорни за атентата, тъй като не са гарантирали сигурността на участниците в демонстрацията в събота. Полицията не е реагирала адекватно, въпреки че два дни по-рано разузнавателните служби са предупредили за готвен атентат. Управляващите се обвиняват също и за "пропускливостта" на границата, през която в Турция проникват бойци на "Ислямска държава". Единият от двамата лидери на прокюрдската Демократична партия на народите Селяхатин Демирташ беше още по-остър в обвиненията за атентата, който окачестви като "атака на държавата срещу народа". "Вие сте убийци! Ръцете ви са покрити с кръв, лицето, устата, та чак ноктите ви са опръскани с кръв", заяви той. Премиерът Ахмет Давутоглу предложи срещи на лидерите на представените в парламента партии, за да бъде изработена обща позиция срещу тероризма, но засега срещна подкрепа само от председателя на основната опозиционна сила - Народно-републиканската партия, Кемал Кълъчдароглу.
- Ще се отрази ли случилото се на предстоящия вот?
- Със сигурност атентатът в Анкара ще повлияе на резултатите на предсрочните парламентарни избори на 1 ноември, до които доведе кризата, възникнала, след като спечелилата най-много, но недостатъчно, за да управлява сама, Партия на справедливостта и развитието не можа да състави правителство в предвидения в конституцията срок. Част от гласовете на избирателите, които от 2003 г. й осигуриха три поредни мандата на самостоятелно управление, преляха към Демократичната партия на народите, която привлече не само кюрди, но и недоволните от все по-авторитарното управление на президента Реджеп Тайип Ердоган. За първи път прокюрдска партия успя да влезе във Великото национално събрание на Турция, прехвърляйки твърде високата 10-процентна бариера. За укрепването на позицията на кюрдите на политическата сцена допринесоха и някои от стъпките, предприети от последното правителство на Ердоган, което в рамките на т. нар. процес на помирение прие пакет от мерки, с които бяха направени реформи, засилващи правата на кюрдите, включително бяха премахнати някои ограничения в употребата на кюрдския език. Същевременно с посредничеството на кюрдски депутати правителството преговаря и постигна през пролетта на 2013 г. примирие с признатата от ЕС и САЩ за терористична организация Кюрдска работническа партия /ПКК/, която води от 1984 г. въоръжена борба срещу турската държава и в която загинаха над 50 хиляди души - турски военнослужещи, кюрдски бунтовници и цивилно население. След изборите на 7 юни и неочаквано високите резултати за Демократичната партия на народите примирието бе нарушено и от двете страни.
- Какъв момент избраха всъщност нападателите?
- Атентатът в Анкара става в много труден момент за Турция, изправена пред една от най-тежките кризи в Близкия изток, пряко засягаща сигурността й, която я превърна във фронтова държава. Войната в Сирия, нестабилността в Ирак, потокът от бежанци от двете страни, чийто брой в Турция надхвърли 2 милиона, напрежението с Русия след намесата й в сирийския конфликт, проблемите с "Ислямска държава", опасността за Анкара от евентуалното създаване на кюрдска държава поставят все нови и нови предизвикателства пред страната, която се нуждае от стабилно и ползващо се с доверието на целия народ правителство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
