Вместо 150 млн., дефицитът на касата върви към 300 млн.
Утре ще решим дали да подпишем рамковия договор, казва д-р Цветан Райчинов
Защо има риск Българският лекарски съюз (БЛС) да не подпише рамковия договор с НЗОК? Пак ли няма да стигнат парите за здраве през 2015 г.? И за какви реформи настоява съсловието? Ден преди събора отговаря шефът на БЛС д-р Цветан Райчинов.
* Листи с чакащи пациенти има в цяла Европа
* 2000 лв. са малко за хитреците, които не плащат вноски, нека погасяват всичко
* В Унгария започнаха здравната реформа с троен скок на лекарските заплати
- Д-р Райчинов, ще има ли нов рамков договор (НРД)?
- Това ще реши съборът в събота, на него ще представим резултатите от преговорите. Ако делегатите одобрят промените, ще има НРД, иначе - не. Разбира се, има варианти - може да разпишем само текстовата част, а да няма договор за цени и обеми.
- В сряда бяхте песимистично настроен след преговорите за цени и обеми, има ли вариант за увеличението на някои дейности?
- Проблемът е, че касата ни представи нови цифри за касовото изпълнение за 2014 г. и то се разминава драстично с онези отпреди седмица. В едната пише, че очакваното изпълнение за тази година за първична извънболнична помощ е 176 млн. лв., а в другата става 179 млн. При специализираната извънболнична помощ цифрите от 193 млн. стават 201 млн. При болничната помощ изпълнението в едната справка е 1.558 млрд., а в другата - 1.6 млрд. лв. Има и други разминавания.
- Какво е обяснението на касата?
- Че плащанията за миналия декември, които се прехвърлиха за тази година, са били по цени за 2013-а, а останалите - за 2014-а. По наши изчисления обаче подобни разминавания са невъзможни, защото става дума само за 1 месец. Тази разлика може да е в рамките на милион за всички дейности заедно, а не на 20 млн. само за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП). Проблемът е, че допълнителните 20 млн. лв., които в петък ще се пренасочат за СИМП от резерва на касата, ще отидат едва ли не за стари плащания от 2014-а. Заради това според касата не можело да има корекции на цените.
- Нали имаше две актуализации, за да се изчистят задълженията на НЗОК за 2014 г., парите не стигнаха ли?
- Оказва се, че не. Освен това бюджетът на касата за 2015 г. беше намален с 80 млн. лв. в сравнение с първоначалните сметки за разходите на НЗОК за 2014 г. Сега обаче недостигът за догодина излиза, че ще е много по-голям. Освен това надсъбраните средства от НАП догодина няма да са бонус за бюджета на касата, тъй като са включени в него. Лекарският съюз отново отново ще се окаже прав, че сметките се правят без кръчмаря.
- Първоначално предвиждахте, че дефицитът за 2015 г. ще е около 150 млн. лв., с новите цифри колко очаквате да бъде?
- С тази справка на касата вече става много повече - между 200 и 300 млн. лв. При това чух г-н Кирил Ананиев да говори отново за твърди лимити, в които болниците да се вместят. Много добре, само дето болницата не е хлебарница и като отиде пациентът не може да му се каже: Свърши хляба, върви си търси друга хлебарница. Какво правим, когато дойде човек с инфаркт, казваме му - иди, обиколи страната и и си намери къде да те приемат!
- Какви увеличения поискахте на цените за догодина?
- За първичната помощ поискахме увеличение в рамките на 4 млн. лв. Там веднага мога да кажа каква ще е ползата, макар че от касата се тълкува като вреда. С увеличението цените на профилактичните прегледи тази година хората, които са ги направили, са се увеличили с половин милион. Мисля, че това е целта на доболничната помощ. Но от касата това се счита за качени обеми и изразходвани средства - едва ли не ненужно. Затова поискахме да се вдигнат цените при профилактичните и диспансерните прегледи с по 50 ст. за две дейности и за една - с левче. Така щеше да може и адекватно да се проследяват хората. При СИМП поискахме увеличение на една дейност с един лев пак със същите съображения - да стимулираме лекарите по-често и повече да се грижат за пациентите. Говори се как трябва да се развива извънболничната помощ, само че лекарят има право на преглед и половина за пациент, как да стане това? А, когато лечението не се постига в извънболничната помощ, пациентите се изпращат в болница, за да няма проблеми, но това е по-скъпо. Поискахме с 5% да се вдигнат и цените на образната диагностика, например рентгеновите изследвания, което щеше да коства 1 млн. лв. общо. За болнична помощ поискахме увеличение за инфекциозните пътеки, защото няма болница, която да не иска да затвори това отделение, тъй като е на загуба. Знаете, че тези структури трябва да поддържат и празни легла за случаи на епидемия, затова посикахме поне 10% увеличение. Повече поискахме и за лечението на декомпенсирания захарен диабет, защото е социална болест и води след себе си много заболявания - сърдечно-съдови, очни. Общо всичко щеше да коства 6 млн. лв. за година, но се оказа, че няма средства.
- Има ли шанс касата да размисли в оставащите часове до събота?
- Лекарският съюз никога не е отказвал да преговаря, но няма как касата да ме убеди, че не е медицински оправдано да се увеличават тези цени или че няма средства.
- Новите клинични пътеки ще влязат ли в сила без ново НРД?
- Ако подпишем текстовата част, ще договорим и алгоритмите за пътеките. Какви цени и обеми ще има за тях обаче - не знам.
- Опасявате ли се, че догодина ще има фиксирани бюджети за болниците?
- Те станаха факт на теория още тази година. Заради това си оттеглихме подписите от рамковия договор. Резултатът от това е 325 млн. лв. дефицит на касата, защото тези бюджети са абсурдни. Трябва да има ефективна регулация, но работеща и гъвкава, не може касата да налага едностранни правила. Това казах и при преговорите - след като отказвате да работите съвместно с нас, дефицитът ще се удвои.
- Какви механизми на регулация предлагате вие?
- Механизмите са европейски, няма да откриваме топлата вода. Самото определяне на бюджети, камо ли фиксирани, е в пълно противоречие на здраноосигуритлната система. Няма как да има система, в която парите да трябва да вървят след болния, а ние да кажем - не, за тази болница има толкова средства. Смесена система като нашата - хем здравноосигурителна, хем бюджетна, няма как да съществува. Новият министър е наясно с това и се надявам реформите да доведат до отпадане на бюджетите.
- Имате предвид разделянето на пакета на касата на две ли?
- Не само, това е комплекс от мерки. Министърът представи основните посоки, но те трябва да се напълнят със съдържание. Ние имаме разминавания по детайлите, които могат да се изгладят. Ако ще има листа на чакащите, тя трябва да е ясен нормативен документ - как се формира, с какви срокове, на колко време на пациента му се правят прегледи, за да не се усложни състоянието му.
- Не се ли притеснявате, че подобна мярка ще раздели още по-отчетливо пациентите у нас на две групи - бедни и богати?
- Не, ще се въведат три вида зони като на светофара - червена, жълта, зелена. Червената означава, че пациентът се нуждае от лечение незабавно, жълтата - от 1 до 3 месеца отложеност, а зелената - до година. В жълтата и зелена зони ще има и интервали за контрол на състоянието, а не цяла година този човек да не стига до лекар. Ако се види, че състоянието му се влошава, ще се премести в жълта или дори червена зона. Ако пациентът реши, че иска незабавно да се проведе лечението, тогава ще доплаща. В този пакет няма да са секторите с най-тежки заболявания, майчиното и детско здравеопазване, както и основните болести, които могат да доведат до инвалидизация или смърт.
- Да, но този модел не поставя ли в дискриминационно отношение точно най-бедните и най-възрастните хора в България - пенсионерите?
- 90% от заболяванията на пенсионерите ще са в базовия пакет, ще останат 10%, които търпят отлагане. Например човек с шипове, които по принцип не могат да преминат за един ден, може да бъде отлаган във времето, да не влиза всеки месец в болница, както е сега. Подобни листи на чакащите има навсякъде в ЕС.
- Да, но там стандартът на живот и социалният статус на пенсионерите е различен. Не е ли по-честно да се качи вноската?
- Така е, но какъв е другият изход от ситуацията. Когато стане дума за качване на вноската, работодатели и синдикати са категорично против. Сега няма да има пречка работодателят да прави допълнителна осигуровка за служителите си. Ние нито имаме средствата, нито възможностите да покрием всичко. Дори в Холандия има листа на чакащи.
- Ще подкрепите ли този път въвеждането на здравна карта, която да показва потребностите от лечебни заведения в страната и правото им да работят с НЗОК?
- Това е правилна стъпка, не може до безкрай болниците да се разрастват. Основната грешка беше направена през 2001 г., когато се отмени главата за приватизация на болниците. Тогава голяма част от нерентабилните клиники щяха да се изкупят, а не да се роят сега нови. Пазарът се разширява, без да има практическа необходимост от това. БЛС посочи още тогава тази грешка, втората основна грешка, която се допусна, беше одържавяването на касата. Нужда от здравна карта има, но тя трябва да бъде изработена по обективни критерии. За да съществува някъде болница, първият критерий трябва да бъде броят население - то не може да бъде под 20-30 000 души. Второто условие е възрастовата структура на населението - ако преобладават възрастните хора например, трябва да има терапевтично отделение. След това трябва да се види каква е заболеваемостта, за да се определи от какви отделения има нужда. Трябва да се вземе предвид и инфраструктурата на региона и много други неща. След това за договор с НЗОК, болниците трябва да се конкурират по наличие на специалисти, апаратура, битови условия и т.н.
- А по цени на услугата към НЗОК?
- Не, освен ако няма минимална цена, която гарантира 100% изпълнение на качеството. Но не трябва да се слиза под нея, защото ще се намери кой да върши дейността и за 2 лева, но ще е като колбасите, които не са от месо.
- Ще обсъдите ли отново лекарите в болница да работят на един договор?
- Това предложение беше обсъждано на два събора, но беше отхвърлено. Ние не настояваме за това, защото ще се окаже, че страната е оголена от кадри. Затова смятаме, че първо трябва да се реши този проблем. Слава Богу, вече ще се облекчи специализацията на младите хора.
- Промените за младите лекари са хубави, но заплащането на медиците е по-ниско от това в ЕС, как ще ги задържим?
- Това е другата ни болка. Не може болницата да зависи от оборота на клиничните пътеки, а не от качеството на лечение. Затова формата на заплащане в болничната сфера трябва да се промени.
- Как?
- Има много варианти, може да се мине на средна лекарска заплата, но тя не трябва да е под 2 хил. лв., а минималната под - 1600. Това е моделът в Унгария, където реформата започна с трикратно увеличение на заплатата на лекарите. Тогава самите колеги няма да искат повече от един договор, защото ще имат достатъчно средства. И сега те не искат да работят на много места, но нямат изход.
- Подкрепяте ли идеята на здравно министерство след три оплаквания касата да къса договор с лекарите?
- Не, ние сме за друг вариант. Качеството трябва да се проверява от институции като Медицинския одит, Лекарския съюз, РЗИ и когато има три доказани нарушения в рамките на година, нека се прекратяват договори. Но трите оплаквания могат да бъдат безкрайно субективни, няма как да приемем подобно правило.
- А какво мислите за идеята на ГЕРБ да се вдигне два пъти сумата за влизане на неосигурените в здравната система?
- Подкрепям я, дори смятам, че тази сума е твърде малка. Според мен всеки с нередовни осигуровки, за да влезе в системата, трябва да плати стойността на лечението, което получава и вноските за целия период, за който ги дължи. Защото сега той внася 1000 лева, за да си възстанови правата, а ползва пътека например за 10 000 лева и после пак излиза от системата. Тоест - той е хитрецът, който ползва нашите пари без да дава нищо.
- Много шум се вдигна около нападенията над спешните медици, но ефект няма, какво трябва да се направи?
- Трябва да се спазва закона. Докато това не стане, нещата няма да се оправят. Но има и други решения, които работят в Европа и сме предлагали. Например да се изградят комплексни центрове в ромските квартали със здравна служба, социална служба и училище. Специалистите в здравната служба трябва да бъдат на заплата, защото голяма част от ромите са неосигурени. Тогава те ще пазят лекарите и сестрите, които ще работят там, защото други няма да отидат там. Трябва да има и медиатори, които да обясняват защо е нужно да се слагат ваксини, да се ходи на лекар. Вярно е, че подобна промяна ще струва немалко средства, но настоящото положение е по-скъпо за държавата. Най-важно от целия комплекс ще бъде училището, в което децата да придобият знания, социални умения, възпитание, защото сега семействата не успяват да им ги дадат. Децата не се различават по нищо едни от други, просто трябва да има кой да ги обучи. България има нужда от ромите, защото не е многобройна. Толкова много пари влязоха у нас за интеграция, ако бяха използвани по предназначение, щяхме да имаме малцинствени групи, вградени в обществото. Но виновни за липсата им са политиците, които имат сметка да държат в подчинение някои етнически групи. Трудно е да купиш образован човек с работа и доходи, но е лесно да го направиш с настоящите ромите.
- Смятате ли, че реакцията на министъра беше адекватна?
- Да. Той е емоционален човек, с изпуснатата реплика не трябва да се политиканства. Думите му бяха по-остри, но той намери сили да се извини няколко пъти за тях и каза една истина - че този проблем съществува.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
