- Госпожо Стоянова, на дискусията на "Стандарт" и КРИБ в Пловдив от транспортния бизнес
настояха шофьорските книжки за професионалисти да се получават още в училище. Как гледате на тази идея ?
- Трябва да се намери решение в тази посока. Не смятам, че ненавършени 18 години от
учениците може да са причина да не полагат изпит за шофьор. Мога да дам и пример със себе си. Понеже завърших гимназия преди да навърша 18 години, аз си взех шофьорския изпит
като ученичка, а книжката ме чакаше в КАТ. Такъв беше редът тогава. Присъединявам се към мненията, че държавата трябва да дава свобода на бизнеса по отношение на взаимодействието с професионалните училища. Дали ще ги наричаме техникуми или професионални гимназии, няма значение. Това е въпрос на съдържанието и програмите им. Защото дори и да са на подчинени на общините, те не могат да ползват други програми освен одобрените от Министерството на образованието.
- Друг въпрос, който предизвика бурни коментари по време на дискусията, беше настояването
държавата да съдейства бесарабски българи да дойдат да работят у нас ?
- Виждате, че по отношение на сезонните работници се правят някакви облекчения. Макар, че ако ме питате, защото аз доста обстойно четох наредбата, не са кой знае какви промените. Те касаят главно туризма, става въпрос за сезонни дейности за 3 месеца, което е много малко. Трябваше да се увеличи срокът на 4-5 месеца, така както българи работят сезонно в Англия, Испания, Гърция. В случая с бесарабските българи имаме привличане на хора извън ЕС за работа у нас. Това е процес, който не може да се случи отделно само за сънародниците ни в Украйна и Молдова.
Ако те са идентифицирани като българи и имат втори паспорт, това не е проблем.
Но по отношение на привличане на работна ръка от страни извън ЕС има общоевропейски правила, с които трябва да се съобразяваме.
Темата за вноса на работници беше поставена много остро и от председателя на КРИБ Кирил Домусчиев на предишната дискусия. Защото е ясно, че този ръст на икономиката ни от 3,5-3,8 % не само не може да се развие, но не може и да бъде задържан, ако ние физически не осигурим работна ръка. Досега се говори само за нашите възможности за обучение на децата, но все по-често ще започнем да говорим за физически недостиг на кадри. Единият резерв са българските младежи, които отпадат от училището, говоря за малцинствени групи или деца от отдалечени населени места. Другият резерв са работници от трети страни, това е истината.
Този вариант има много минуси и много плюсове.
Трябва да се подчертае, че говорим не за изцяло отваряне на пазара на труда, а за правила, които да ни дадат възможност за привличане на резерв от работна сила, който да използваме за икономически растеж. Задължително трябва да се постави и въпроса за възнагражденията. Защото, за да останат нашите деца тук да работят, както и да привличаме качествени хора отвън, трябва да има определено ниво на заплащане. Докато средната ни заплата е далеч от тази в най-слабите икономически европейски страни като Испания и Португалия, младите българи ще продължават ще бягат навън.
Трябва да си кажем истината - ако бизнесът не се опита, а държавата не подпомогне с принуда или със стимули да се преструктурира икономиката ни като се увеличи дела на високотехнологични и високоефективни производства, няма да можем да имаме ръст на средната работна заплата и оттам ще се стигне до неуспехи и в другите политики. Така, че за да се реши въпросът нещата са комплексни - те не могат да бъдат решени само от образованието или само от работните визи. Но е добре да си ги казваме тези неща, защото така може да се промени мисленето на цялото общество. Това е ключово за бъдещето ни развитие.
- Голяма част от бизнеса се оплаква, че не издържа конкуренцията на сивата икономика ?
- Мисля, че държавата има успехи в последните години в борбата си със сивата икономика. Има данни, които са известни на всички. Става въпрос най-вече за ръста на приходите по ДДС и от осигуровки. Много мерки се предприемат в тази насока и те сега дават резултати. Разбира се, никъде няма справяне на 100 % със сивата икономика, но може би наистина трябва да се фокусираме в определени сектори. Беше повдигнат въпросът за селскостопанския, хранително-вкусовия и преработвателния бизнес. Там самият характер на бизнеса генерира възможности, по-големи възможности.
- Във всяко мазе, гараж, апартамент може да се произвежда нещо, да се пакетира и да се продава.
- Точно така е. Освен това самото производство на земеделска продукция няма как да бъде отчетено на 100 %. По този начин се захранва и сивият преработвателен хранителен бизнес. Може би наистина усилията на държавата трябва да се насочат в тази посока, включително с така нареченото обратно начисляване на ДДС, което определено проработи при зърнените култури. Сега от бранша настояват то да бъде разширено и по отношение на зеленчуците и плодовете, тъй като там също имаме нелоялен внос.
Между другото на различни комитети на ниво Европейски съюз се обмисля възможността директивата да се отвори за подобни решения, да се увеличи списъкът на стоките, които могат да имат обратно начисляване на ДДС по решение на всяка една държава. Така че това е пътят.
- А как гледате на предложенията за по-ниско ДДС за определени стоки, например за храните ?
- Намаляването на ДДС-то за една или друга стока би отворило възможността за искания от подобен характер от най-различни други сектори, визирам лекарства, детски храни, учебници и т.н.
- А правен ли е анализ ако се намали за конкретна група продукти ДДС, какъв ефект би имало това върху сивата икономика ?
- Аз много пъти съм казвала, че намалението на един данък като ДДС не може да се случи сам за себе си. Системата от данъци е тази, която осигурява приходите. В момента косвеният данък ДДС и акциз са тези, които осигуряват по-голямата част от приходите. И ако там имаме намалени ставки в една или друга посока, те трябва да бъдат компенсирани от други данъци. Т.е. ние трябва да пристъпим към увеличение на данъка върху доходите или налога върху печалбата.
- Това обаче звучи страшно.
- Да, звучи страшно, но иначе не можем да намаляванем един данък без да го компенсираме с друг. България е една от държавите в Европейския съюз, която има най-ниска събираемост на данъци и осигуровки спрямо брутния вътрешен продукт. Ние отчетохме за 2016 година 35 %, срещу 42-45 на сто за другите страни. Това не е въпрос само на събираемост, а е въпрос и на ниво на данъчно и осигурително облагане.
- Как показва опитът на другите страни, които намалиха ДДС за храните. Знам, че това са доста държави, включително и Румъния.
- Ами няма ефект. В Румъния намалението не даде желания резултат. Поне за 2016 година статистиката им отчита обратен ефект, така че не смятам, че трябва да гледаме Румъния като един добър пример в това отношение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
