Българите никога не са били варварски народ

Българите никога не са  били варварски народ | StandartNews.com

Царството на хаоса е дошло, но от него ще се роди новият ред

Сблъсъкът при Онгъла през 680 г. е бил между две държави, които исторически много добре са се познавали

Титлата на българските владетели е била "канас", а на траките - "акенас"

Мюсюлманският свят е в криза, защото ислямът не подлежи на реформация

Последните няколко века Турция е управлявана стратегически от Запада и това я е спасило

Светът отново е пред преразпределяне на силите и ресурсите

Предстои ново обединение на сънародниците ни у нас и по света

България трябва да чака своя час

Мъдрите политици ще разчитат на народните допитвания по всички най-важни въпроси

Писателят Станчо Пенчев е роден на 13 февруари 1962 г. в Шумен. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е в няколко регионални и национални медии и в документалното кино. Автор на 11 книги с проза. Признат майстор на късия разказ и философската притча. Книгата му с разкази, притчи и фрагменти "Триада" бе номинирана за Голямата награда на Портал Култура, а романът му "Късна жена", който претърпя второ издание през 2014 г., също номиниран за Голямата награда на Портал Култура, бе определен от специалистите като един от най-добрите романи за последните 20 години. В истински бестселъри се превърнаха научно-популярните му книги за юноши - "Голяма книга на българските владетели" /43 седмици в топ 10 за тийн литература на книжарници "Хеликон"/ и "Голяма книга великите личности на България" /13 седмици в топ 10 на "Хеликон"/.

- Г-н Пенчев, наскоро излезе от печат последната Ви научно-популярна книга за юноши със заглавие "Голяма книга Създаването на България". Тя, както и предишните Ви две книги, влезе веднага в топ 10 на класацията на най-голямата верига книжарници. В книгата предлагате различни теории за произхода на прабългарите. Защо през годините на социализма се е налагала тази за тюркския произход, според която нашите пра-пра деди са били номади и не са оставили културно наследство, а е била игнорирана теорията за връзката ни с една от най-старите цивилизации на земята?
- Отговорът е и прост, и сложен. От една страна прозират конюнктурни интереси. Тезата за тюкския произход е наложена още в първите десетилетия след освобождението от турско робство. Тя е дошла от чужбина, но поддържана от водещите ни академични учени като Златарски. Голям принос за налагането й има един чужденец на висок пост в администрацията - Константин Иречек. Той я излага в излязлата си през 1876 г. книга "История на българите", която се е приемала като първия академичен труд в новоосвободената ни държава. Има и обективни причини и една от тях е липсата на археологически артефакти в систематизиран вид. Има само фрагменти от византийски документи - обикновено недобронамерени спрямо нашите прадеди, както и няколко латински и други източници. Трябва да отбележим също, че идеята за местния произход на българите е била водеща при нашите възрожденци. Мнозина от тях не са се съмнявали, че ние сме наследници на траките. Същото в прав текст твърдят и много древни хронисти; траки /с множеството си имена на племената/ и българи са едно и също, а Анастасий Библиотекар - латински писател - направо заявява: "Българите обединили своето отечество съгласно родственото им право." В началото на 20-ти век д-р Ганчо Ценов се опитва да ревизира много от спорните тези за историята на българите, но среща яростната административна съпротива на вече укрепилите се в Софийския университет нови академици, които гонят европейско признание и са прегърнали модерните западноевропейски исторически тези. Но нима и днес не е така? В интерес на истината, в развитието на нашата историография до Втората световна война има едно "кипение" на научните теории и всички основни тези, с които боравят учените днес, са родени по това време. През 1946 г. големият руски учен Державин изказва мнението си, че българите не са тюрки, а много древен народ, но политическата конюнктура удавя и това научно свидетелство. След септември 1944 г. ние сме окупирана страна и управлявана отвън държава. Нямаме самостоятелна нито външна, нито вътрешна политика. Славянската теза беше приета на всеоръжие като обединяваща за всички народи на Балканите под егидата на Москва. Печалното, е, че другите, например сърбите, продължиха с нокти и зъби да защитават своите интереси, а българските комунисти предадоха всичко, което имаше ценност за българите, като например духовното единство на българската нация в Мизия, Тракия и Македония. Факт е, че Русия има особен духовен комплекс към нас, българите. Този комплекс избива в една напълно необяснима ревност, достигаща на моменти до враждебност. Те винаги са изисквали от българските правителства безпрекословно подчинение. В това отношение сърбите са далеч по-безпроблемни, тяхната средновековна култура е точно толкова периферна, колкото и руската спрямо българската. От друга страна България е естествен геополитически център на Балканите и събира много интереси. Затова тук историята има особено значение.
- Какви са последствията за България заради тази, да я наречем, подмяна на историята?
- Ами например не можеш да претендираш за своя културна идентичност, различна от общоприетите норми. Например т.нар. "Гръко-римски свят" или "Юдео-християнска цивилизация". Ние не можем да кажем, че нашата култура предхожда с векове разцвета на тези цивилизации и трябва да извеждаме всичко ценно, което притежаваме, от тях. Не можем да претендираме, че писмеността, родена по нашите географски ширини, е послужила за основа или направо е заимствана от цивилизациите преди елинската. Не можем да кажем открито, че гръцката митология, пантеонът на боговете, са заимствани в голяма степен от по-древната тракийска. В първите етимологически речници повечето автентични български думи и културни кодове са изведени като заемки от гръцки, турски и т.н. Това създава едно съмнение в собствените ти сили и те подчинява на чужди интереси, но най-важното - извращава истината за това, което е изградило съвременното европейско културно съзнание. Ако нямате собствена идеология - се подчинявате на чужда. Голяма част от словесното ни наследство от Средновековието е унищожено от гръцките фанариоти, за да изчезне споменът за миналото. И българите, изостанали в своето историческо развитие по обективни причини, да бъдат погърчени. Както казват историците - няма документ, няма факт. Поп Йовчо от Трявна преписва през 40-те години на 19-ти век от стари документи царственици на български владетели, явно остатъци от царската канцелария в Търново. Става въпрос и за царе, владели доста време преди Аспарух. След смъртта му всички документи изчезват, значи и царете ги е нямало. Добре, че Петко Славейков преписва малка част от тях и така добиваме представа какво богатство сме загубили. За днешната наука това са спорни сведения, а не са спорни съхранените обидни определения за българите на Теофан Изповедник. Добре, че животът в същността си е парадоксален и не позволява на лъжата и фалшификацията да пуснат корени за дълго време и току ни изненадва с някакво откритие.
- За какво още става ясно сега, че е било преиначено в най-старата ни история?
- Аз съм философ по образование и белетрист по призвание и нямам претенцията да правя дълбок историографски анализ. Това ще го направят бъдещите историци, разбира се, стъпили върху направеното от днешната българска наука. Моята и на издателство "Пан" идея е да събудим интереса на младите българи към собствената им история. Книгите, които пиша, са научно-популярни, но боравещи със съвременните теории и научни факти. Но да се върна на въпроса ви. В учебниците българската история е предадена изключително опростено, да не кажа и примитивно. Това е всъщност само хронология на войните, които са водили нашите прадеди. Е, и малко за тяхната култура. Всъщност отношенията между народите и преди, и сега са били много по-сложни. Самата Византия, по-точно казано Ромейската империя, е доста сложна държавна структура, носеща в себе си дълбоки вътрешни противоречия и влияеща се от съседните си държави /повечето с по-древна история от нея/ точно толкова, колкото и те от нея. Вижте обкръжението - от север Тракия като културна реалност, от юг Персия и Арабския халифат, от запад Сирия, носеща култове от хилядолетия. Византия, конституирана като Източната римска империя, постепенно се превръща в държава, подобна на всички в региона - източен деспотат, с елементи на римско право. И с тежки религиозни противоречия в себе си, които пронизват векове от нейната история. Знае се например, че иконоборството се появява със сирийската династия императори, които носят едно типично източно отрицателно отношение към изображенията на Бога. Такова е застъпено и в ислямския възглед. Системата на стратиотите /войници, на които се раздава земя, а те служат на императора/, е заимствана най-вероятно от Персия. Такава е била и древната българска военна организация. Отношенията между България и Византия също са били на моменти много близки, вътрешни, за аристокрацията на двете империи.
- Известна е сентенцията, че победителите пишат историята. В геополитически план на кого е било изгодно да представи по този начин нашето минало?
- Както казва един известен историк: историята е основание за национални претенции. Не искам да генерализирам кой какво точно е спечелил, защото не бива да изпадаме в национално заслепение като някои съседни народи, а трезво да анализираме своите грешки и комплекса от външни фактори, които са повлияли и продължават да влияят върху нашата политика. СССР победи в последната световна война, но се разпадна, а победената и разделена Германия се обедини и стана икономически гигант. Всяка слава на този свят е временна и затова всяко поколение трябва да се доказва като създател на успешна национална стратегия. Важен елемент в това е патриотичното възпитание на младите. Враждебните на България центрове, а те ги има, колкото и да не им се иска на радетелите на либерализма, залагат на интернационализирането на образованието и късането на историческите връзки между поколенията. Вижте колко стратегии се пробваха в средното образование и всички бяха насочени към блокиране на основните национални кодове - Вазов, Ботев, историята на национално-освободителните ни борби. Едва ли има сфера и министерство като просветното, в което да избухнаха толкова скандали, но продължават да опитват, защото битката е за самосъзнанието на бъдещите поколения.
- Какви са изводите Ви за създаването на България, след като проучихте множество документи, за да напишете книгата?
- Най-напред искам да кажа, че според мен титлата на българските владетели е била "канас", а оттам и изписването на титлата на Борис Първи като княз. Така присъства титлата и в т.нар. "Именник на българските князе", който, както правилно отбелязва проф. Петър Добрев, трябва да се нарича "Царственик". Издателство "Пан" наложи изписването "хан" в трите книги. Както се казва: "Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа!" Има сведения, че върховната титла при траките е била "акенас". Всеки да си прави сам изводите! А относно вашия въпрос: според мен сблъсъкът при Онгъла или Онглоса е бил между две държави, които исторически много добре са се познавали. Император Константин Четвърти Погонат /Брадати, по прозвището на баща му Констанс Втори/ е правнук на император Ираклий, който, както свидетелстват хронистите, бил свързан с Кубрат, владетеля на българите, с "нечувана дружба". Самият Кубрат е бил дълго време част от дворцовата аристокрация в Константинопол. Българите са контролирали земите на север от Дунав, както свидетелства "Царственикът", а има и сведения за голяма победоносна война на Кубрат с аварския хаганат, който е бил разположен в Централна Европа. Имаме и още едно сведение от църковния събор, състоял се в Цариград през есента на 681 г., където епископ Константин от Апамея в Сирия, се провикнал към делегатите: "Аз ви предупреждавах да не започвате война с България!" Мнението на някои историци е, че става въпрос за разпределянето на римското наследство. Аз съм склонен да се съглася. Рим овладява голяма част от Балканите в началото на Новата ера, после при император Траян води още една голяма военна кампания срещу даките. При тези театри на военните действия има разместване на големи човешки маси и част от местните жители напускат родните си места. В последствие Римската империя на Балканите, образно казано, се преформатира и голяма част от местната аристокрация се намесва в дворцовите борби. И с времето успява да излъчи няколко императори, наречени "илирийски". Един от тях е и Константин, роден в българския до 20-ти век град Ниш, който успява да премести столицата на империята в своя територия. Има сведения, че Константин сваля охраната на Дунавския лимес и позволява на големи маси от местните мизи да се върнат по старите си обиталища. Те явно са му били необходими за армията. Тези от аристократичните родове, които остават от другата страна на Дунав, търсят начин да предявят претенциите си към земите на своите деди. Наличието на представител на царствения род Дуло, какъвто е Аспарух, им дава това основание и военна възможност да си върнат Мизия. Факт е, че нашите деди никога не са смятали, че са заели чужда земя. Да не забравяме, че синът на Константин Четвърти - Юстиниян Втори, дава титлата "кесар" на сина на Аспарух - Тервел, и му предава във владение една огромна област от Тракия, наречена Загоре. Това е всъщност съвладетелска титла и всички опити на съвременните историци да се омаловажи този владетелски акт са жалки. Средновековна Византия е имала много строга йерархия на титлите, въпреки че в различните исторически периоди тяхната тежест се е променяла. Не случайно векове по- късно цар Симеон иска да бъде признат за "християнски цар на Запада" /цезар/ от римското наследство, а папа Инокентий пише на цар Калоян, че знае, че той произхожда от стар римски род. Затова смятам, че е крайно време авторите на учебници за средния курс да спрат да ни причисляват към някакви варварски народи, макар и сега варварски да са сложени в кавички, както видях наскоро в един учебник за 5-ти клас.
- Вие имате издадени няколко книги с разкази, романи и приказки. Защо решихте да се посветите на историята?
- Като писател винаги ме е интересувала мотивацията на хората - защо човек постъпва по определен начин и как мотивира постъпките си. Историята е някакъв особен човешки учебник. Там виждаш съдбата на народите в завършен вид. Разбираш и масовата им психология. Тълкуваш грешките им, но виждаш и илюзорността на победите им. Първият ми роман "Късна жена" се занимава с проблемите, образно казано, на "историческия" човек. Този, който се намесва в голямата история, макар и за миг. Това е и един преглед на изминалия 20-ти век и отражението му в душата на българина и балканския човек. Литературата всъщност е разказаната история на света и човека.
- В книгата Ви "Лунен купол", завършена през 1999 г. и издадена през 2002 г., правите пророческо прозрение за бъдещето, в което споменавате за презарзпределение на човешките маси, за огромна миграция на хора към страните от Западна Европа, както и пламването на граждански конфликти в ислямския свят, като това започва от средиземноморската дъга на Африка и Близкия изток. 8 г. по-късно - през 2010, т. нар. Арабска пролет започна с Жасминовата революция в Тунис, а днес сме свидетели на невиждан в последните години миграционен процес. На какво почиват тези прогнози - на разума или на интуицията?
- Честно казано, беше изцяло интуитивно видение. Наречете го творческа интуиция. Но изложеното не е лишено и от концептуалност, също и от прогностика. Мисля, че е най-добре романът да се прочете, за да се усетят всички измерения. Аз не мога да обяснявам творческите си усещания, мога само да ги предавам по достъпен начин.
- Как виждате развитието на ситуацията в Близкия Изток, Турция и Великите сили ?
- Царството на хаоса е дошло, но от него ще се роди новият ред. Ислямският свят изживява една особена криза на религиозната си идентичност по причина, че ислямът не подлежи на Реформация. Такава, каквато преживя западната цивилизация и се модернизира. В момента конфликтът е вътре в ислямския свят и той разрушава държавните устои, изградени в тези страни след деколонизацията им. Хаосът обзема живота на милиони, разпалва военни конфликти, отнема прехраната им, гони ги от домовете им. Турция, макар да изглежда по-устойчива и светска, има същите проблеми, но и още един: имперското мислене. А това е много скъп начин на мислене. Турция веднъж вече се провали през 90-те в желанието си да обгрижва т.н. тюркски свят в Средна Азия. Ще се провали и сега в намерението си да пласира някакъв неоосманизъм. Турският елит сякаш не си дава сметка, че в последните няколко века държавата в Мала Азия, първо империя, после република, винаги е управлявана стратегически от Запада и това, в края на краищата, я е спасило. Турция и сега не е способна да взема сама стратегически решения, въпреки че има голяма армия. Това не е само исторически парадокс, но и сурова реалност, защото Турция няма по-сигурни съюзници от християнските държави и преди, и сега. Тя е обградена от един враждебен за нея свят, с който не може да се справи сама. Сега има и много мощен вътрешен враг, чиято енергия на разрушението е разпалила - кюрдите. Един народ в демографска експанзия, вече с военни структури и бази в съседните държави, а и добре въоръжен. Държавите от стар тип като Русия, Индия, Китай, също няма да издържат на новата динамика, както се случи след Първата световна война. Тогава се разпаднаха колониалните системи и на победените, и на победителите, защото динамиката на 20-ти век ги помете. Перспективата и пред САЩ не е розова. Агресията винаги усилва процесите на разпад в системата. Светът сега е отново пред преразпределяне на силите и ресурсите.
- Каква трябва да е стратегията на България в тази сложна геополитическа обстановка ?
- Външно България е в доста сложна ситуация. Демографска криза, геополитически непредсказуема ситуация, натиск на няколко велики сили, продажен посткомунистически елит и огромна емиграция на младото население. Има слаба икономика, незначителен военен ресурс и плаха, контролирана отвън дипломация. Има обаче и един неочакван съюзник: променящото се световно статукво и разположението на световните сили. Много скоро нищо няма да е такова, каквото е било. България трябва много внимателно да следи развитието на събитията и да чака своя час, а той неминуемо ще настъпи. През 19-ти век ние постигнахме много от целите си, защото успяхме да видим своите възможности за действие и защото не се поколебахме да действаме. Аз мисля, че предстои и едно ново обединение на българите у нас и по света и няма особено значение каква ще бъде причината за това. От историята знаем, че ние се справяме винаги по-добре в трудни ситуации, отколкото в моменти на спокойствие. В нацията има една огромна статична енергия, която в един момент ще се освободи.
- Има ли какво да научат днешните управници от могъщите ханове, управлявали България в началото на нейното създаване?
- Днешните управници трябва да правят нещо много просто: да се вслушват в народа си, защото той, древният български народ, има много силен и верен колективен инстинкт. Човек за един живот не може да направи много, просто няма биологично време, но народът има. Той носи духовно съзнание и памет. Смешно е да мислиш, че си по-умен от същност, преминала през хилядолетен опит. Ако в България се родят мъдри политици, те ще разчитат на народните допитвания по всички най-важни въпроси за нацията. И съм сигурен, че никога няма да сбъркат стратегически. Между другото, когато в древна България е възниквала тежка ситуация, се е събирал народен събор. Това е документирано по време на голямата династическа криза през 8-ми век.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай