Трупата открива утре в Операта дните на японската култура у нас
С пиесата "Момижи-гари", представена от прочутия класически театър "Но", утре ще бъдат открити 26-те Дни на японската култура у нас на сцената на Софийската опера и балет. Създаден преди около 650 години, този театър е смятан за най-древното запазено сценично изкуство в света. Той е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Традицията на "Но" успява да достигне до наши дни без особено големи изменения в методиката на изпълнението и начина на разказване на историите. Днес той продължава да заема централно място в естетиката и културната идентичност на Япония. Като плод на културното сътрудничество между Япония и България, за пръв път в историята на театър "Но" част от съпътстващите роли в пиесата ще бъдат изпълнени от български актьори, обучени лично от известния маестро от школата Кандзей-рю Акихиро Ямамото. Днес той е на 55 години, а е на сцената и се занимава с театър "Но" откакто е едва на 3. Преди две десетилетия е удостоен с признанието да бъде един от Пазителите на нематериалното културно наследство на Япония от министъра на образованието и науката в Страната на изгряващото слънце. Акихиро Ямамото даде специално интервю за "Стандарт".
- Господин Ямамото, с какво "Но" се различава от западноевропейското и американското театрално изкуство?
- "Но" е най-старият театър с маски, запазен до днес. Освен това е единственото сценично изкуство, което продължава да се играе в своя оригинален вид, без прекъсвания и съществени изменения. Най-голямата разлика е в това, че до голяма степен западните му събратя се стремят да покажат нещата по-скоро реалистично, докато изразните средства в "Но" са много абстрактни. С изчистените си докрай изразни средства, без нищо ненужно, с минимални движения или звук, безкрайните чувства, изисквани от съответната роля, могат да се представят по максимален начин.
За да се възприеме това правилно обаче, има нужда от добро въображение. Хората, които не са го гледали, а са свикнали с бързото развитие на сцените в съвременните филми, може би нямат правилната тренировка на въображението. Те си мислят, че бавното действие в "Но" е скучно, или пък изобщо не разбират какво се случва в дадена сцена.
- Вие сте обучавали българските актьори, които участват в постановката ви. Трудно ли им беше да навлязат в методиката и тънкостите на "Но"?
- Десетимата българи са в поддържащите роли. Всички те са изключително умели. Може би защото една голяма част от тях вече са актьори, или пък изучават актьорско майсторство, но те много бързо успяха да разберат изразните средства на театъра ни. Дори се справят по-добре, отколкото очаквах. Мисля, че в деня на представлението никой няма да разбере, че това са български, а не японски професионалисти. Много съм благодарен, че до такава степен добре разбират какво е "Но". След като представлението свърши, много ми се иска те да продължат да изучават "Но", за да може, когато нашата трупа "Ямамото ногаку-до" идва в Европа, да участват в нашите представления.
- Едно от нещата, които най-много впечатлява българската публика, са невероятните костюми. Разкажете малко повече за изработката и символиката в тях.
- Използваме най-различни костюми и почти всички са от коприна. Например един от особено забележителните костюми, наречен караори, се прави с японската традиционна техника нишиджин-ори. Използваме същия плат като при женските колани за кимоно, наречени оби. При друг костюм, наречен мейхаку, върху коприната има прекрасна бродерия. Костюмите в "Но" не са реалистични. В някои сцени човек може да види, да речем, стара двойка, която живее в планината, а и двамата са облечени в изключително луксозни кимона. Дрехите най-често загатват детайли за сцената като настроението на пиесата, възрастта, социалния статус или дори чувствата на героите. Ако костюмът съдържа бродерии с червен цвят, това означава, че съответната героиня е младо момиче.
- Успява ли западното кино адекватно да представя японската култура или холивудските продукции продължават да правят грешни асоциации?
- Напоследък, в сравнение с миналото, западните филми започват да представят японската култура по-вярно. Но все още има случаи, в които заради неточната и преувеличена представа, която имат определени режисьори, тя е доста по-различна от действителността.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
