Доц. Красимир Ангарски е български финансист, известен като „бащата" на валутния борд у нас. През 1997 година е министър по икономическата политика в кабинета на Стефан Софиянски и ръководи подготовката за въвеждането на валутния борд. Бил е директор на няколко банки. В момента оглавява Гражданско дружество между 9 болници. Пред „Стандарт" доц. Красимир Ангарски коментира като експерт проблемите в здравеопазването и нуждата от реформи, както и готовността ни да влезем в еврозоната.
- Доц. Ангарски, като експерт с реализирани проекти за консолидацията на банките, въвеждането на валутния борд и преструктурирането на някои от най-големите компании в България, какво е вашето мнение – какви реформи са нужни на българското здравеопазване?
- Основният проблем на управлението в България, не само в здравеопазването, е, че всички правителства идват на власт без подробни програми. Започват от нулата, отричайки всичко направено преди тях. Това е проблем във всяка една сфера. Както казва американският професор Рандъл Стоун „Опитът на България с икономическия преход е опит на повтарящ се фалстарт." Другият проблем е, че не се правят екипи от съмишленици за разработване и изпълнение на тези програми, а се събират екипи на политически принцип. От тези две причини произтичат всички проблеми. Конкретно за здравеопазването – в него съществуват фундаментални проблеми, без чието решаване не може много да се направи и се работи на парче. Досегашната политика в здравеопазването поначало е сгрешена и докато не се промени, каквито и други мерки да се предприемат, няма да има голям ефект. Преди години казвахме, че 200 болници са много за България. Сега са над 400, но никой не решава този проблем. Не знам да има друга държава, в която да инвестираш в бизнес и държавата да ти купува цялата продукция без значение какво е качеството. И колкото повече се увеличават парите за здравеопазването, толкова повече се увеличават инвестициите. Липсват достатъчно регулации. Може ли в една държава, колкото един град с 6-7 млн. население, да има 400 болници?
- Какво трябва да се направи с многото болници?
- На първо място, трябва драстично да се промени разрешителният режим и да се преструктурира целият сектор. Защо не се помисли например, в 28- те области на България да има по една голяма многопрофилна болница. Всички останали болници в областта да станат медицински центрове, в които да се оказва първа помощ – за счупен крак, апандисит, бронхопневмония т.н., а по-сериозните проблеми трябва да се решават в областната болница. Тогава вече ще се решат проблемите и с кадрите, и с дълговете. При сегашното състояние е ясно, че предстоят сериозни фалити. Голяма част от болниците вече са фалирали.
-Предстои ни да имаме нов министър на здравеопазването. Какъв трябва да е неговият профил, трябва ли да има мениджърски умения?
-Това е задължително. Преди всичко трябва да има реализирани проекти. Защото идеи може да има много, но малко са хората, които могат да разработят и реализират проект. Бъдещият министър трябва да си направи екип от единомишленици.
-Какво още трябва да се промени?
-Много неща, като например наскоро се отмениха медицинските стандарти. Нормално ли е сега да се работи без такива? Друг проблем - има ли в света друг бизнес, при който, да речем, работиш в една болница и в свободното си време работиш за конкуренцията? У нас това е масова практика – от държавните болници отиват да работят за частни в свободното си време. Трябва да се реши въпросът – не да се забрани на лекарите да работят, но да няма конфликт на интереси. Друг проблем – недостигът на средства в здравеопазването също може да се реши. Освен това у нас има много дублиране на дейности, така например имаме 9 кардиохирургии. В Австрия са две, в България – девет. Да не говорим, че в момента всеки мениджър на болница решава как да се развива тя. Нужно е да се направи анализ на цялата система и то не от един човек, а от сериозен екип. Пак искам да подчертая, че държавата е много лош инвеститор и стопанин. Да не говорим за бюрокрацията в здравеопазването. Това е безумие. И много други конкретни въпроси. Ето защо пак казвам, че е нужен цялостен проект за преструктуриране на здравеопазването. Защото работата на парче не дава очакваните резултати.
-Защо не се получава тази по-мащабна визия и подход към тази сфера?
-Има дори анализ на БАН, в който се казва, че здравеопазването в България е в „стабилизирана криза и системен хаос". Всеки, който тръгне да променя статуквото, веднага бива спъван. Като цяло здравната система в България се характеризира с доминиране на пазара, пазарът се възприема като панацея. Има мнения, че трябва да се мисли пазарно, но официално подкрепяната от ЕК политика е, че в здравеопазването пазарът има своето място, но не трябва да е решаващ и държавата трябва да регулира и контролира.
-Имаме ли все още нужда от валутен борд и готови ли сме за влизане в еврозоната?
-Отдавна няма нужда от валутен борд, тъй като той вече 20 години работи безупречно и е постигнал своите цели, да не говорим, че отдавна изпълняваме всички критерии за влизане в еврозоната. На практика еврото е въведено. Голямата част от сделките в страната и за износ са в евро. И това, което се говори – за две години да влезем в ERMII – та ние 20 години сме в него.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
