Хубавото на популистичните вълни е, че траят кратко, казва Левон Хампарцумян
Левон Хампарцумян е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк. 2016 година бе много силна за банката, което показват и наградите: „Най-добра банка в България" от международните издания Global Finance и EMEA Finance, „Най-добра дигитална банка на потребителите" на Global Finance, банка на иновациите на Forbes България, "Най-добра банка за търговско финансиране" според Euromoney и др. Последните две отличия за УниКредит Булбанк бяха присъдени преди броени дни от Асоциацията "Банка на годината": "Банка на 2015 г." и Банка с най-голям пазарен дял.
В навечерието на празника на банкера 6 декември, потърсихме Левон Хампарцумян за интервю по горещите теми у нас и по света.
- Г-н Хампарцумян, горещата новина от днес /5 декември/, е неуспешният референдум в Италия и оставката на премиера Матео Ренци. Как ще коментирате събитията там? Очаквате ли Itexit, както прогнозират някои анализатори?
- Не. Все още всичко е много прясно, но мисля, че има опции за съставяне на служебно правителство от технократи, което изглежда разумна опция и е въпрос на обсъждане. Но третата най-голяма икономика в Европа няма да се самоубива, ще търси начин да се преструктурира. Ренци постигна доста неща. Едно технократско правителство би имало и възможността да проведе допълнителни реформи, което очевидно е нужно на Италия.
- Но освен Италия, имаме подготовка за Brexit, как това, което се случва в Европа, ни касае нас ?
- На популистичните вълни това им е хубавото, че траят относително кратко време. Защото популистите обикновено обещават неща, които не могат да изпълнят, хората се разочароват от тях и след това идват по-прагматични хора. Видяхме, че в Австрия, независимо, че има остри проблеми, които очевидно трябва да бъдат разрешени на паневропейско и на национално ниво, австрийците като че ли леко отлепиха от чистия популизъм и се концентрираха върху по-прагматични проблеми. Предполагам, че предстои да видим подобни процеси навсякъде, където популистите са получили определени предимства. Само не ме карайте да казвам, че Тръмп е популист. Той използва похвати, които ползват популистите, но зад гърба си има Републиканската партия и Сената, както и достатъчно разумни хора, които знаят какво правят.
- Като казвате, че нещата ще се успокоят, означава ли това, че Brexit няма да има?
- Зависи каква е дефиницията за Brexit. Ако договорът с ЕС възпроизведе до голяма степен съществуващата рамка, то малко ще сме в ситуацията Brexit без Brexit. Тъй като дефиницията на Brexit е неясна дори за тези, които са го замислили. И тепърва предстоят преговори как точно това ще се случи. Надявам се да се случи по начин, който да бъде взаимно изгоден - както за Великобритания, така и за останалата част от ЕС.
- Във връзка с процесите в Европа и САЩ, се чуха прогнози за паритет долар-евро. Какво е Вашето очакване?
- Това са спекулативни дискусии, в които на мен не ми се влиза. Ако хванете някой дилър, може би ще спекулира, но аз не бих искал, защото от толкова много фактори зависи това съотношение, че трудно би могло да се направи достоверна прогноза.
- Ако се опитаме до обобщим с една дума цялата 2016 г., то може би тази дума е промяна. Какви са дълбоките корени на причината хората да искат промяна?
- Традиционните политици във всяка една държава, водени от желанието си да бъдат харесвани, избягваха острите ъгли дълго време, за да може проблемите, които са се натрупали, са се замитат под килима. Но те са се натрупали и отворят огромна възможност за популистко говорене, за обещания и дискусия по острите проблеми, които традиционните политици са избягвали. Това ще ги накара да влязат в дискусионен режим и ще доведе до промяна и на традиционните партии, и на традиционните политици. Може би ще видим нови лица, някои ще бъдат вече безнадеждно изхабени от гладко, приспивно говорене и обещания, които никога не се изпълняват. Това е естествен начин на обновяване по ненасилствен път.
- Всичко това се случва и в България.
- Да, България, Слава Богу, е интегрална част от развития свят. Въпреки че някои от нас малко нихилистично не я харесваме, или по-скоро бихме искали да бъдем по-близо до най-развитата му част.
- На фона на всички турбуленции, ръстът на икономиката у нас от 3% много ли е, или е малко? Ще продължи ли и следващата година?
- Румъния расте с близо двойно по-високи темпове, което означава, че ние можем още, защото условията в двете държави са приблизително еднакви. Това означава, че трябва да се положат усилия, за да растем повече. 2-3% растеж се усещат само от икономически най-активната част от населението, докато, за да се усети от повече хора, което би включвало всичките желания за вдигане на пенсии, увеличаване на потребление и т.н., трябва ръст докъм 5 %.
Това бяха стойности, характерни преди 2008 г., преди да влезем в ЕС и малко след това - тогава се усещаше от повече хора. Но това не може да стане с декрети, нито може да стане с увеличаване на данъци, а със създаване на възможност на най-предприемчивата част от населението да се развива, да привличаме инвестиции и т.н.
- А как може да стане това?
- Това става чрез административни мерки и обществен натиск върху политиците да направят бюрократичната тежест върху бизнеса по-малка. Което само се говори, но много малко се прави. Защото това е единственият начин. Ние нямаме природни ресурси, на които да разчитаме, че трябва да ги извадим от земята.
- Кога темата за бедността няма да е най-важният обществен дебат?
- Знаете фундаменталната разлика: левите искат всички да бъдат еднакво бедни, а десните искат да бъдат по-богати. От тази гледна точка въпрос на дискусия е какво искаме ние като разумен компромис, в който да се даде възможност на предприемчивата част от населението, което създава новото богатство. Защото аз бих разделил бизнеса на две части - усвоители на вече създадено богатство, включително европейско, и създатели на ново богатство.
Очевидно е, че първите не могат да доведат до устойчив икономически растеж, те просто преразпределят нещо, което някой някъде е създал и техният успех до голяма степен зависи от това доколко са приближени до поредната администрация. И предприемачите, които създават ново богатство, рискуват капитала си, рискуват времето си, наемат хора, превземат пазари - които създават новото богатство и които всъщност са здравата част на икономическия растеж в България. Защото някой ден, ако европейските пари свършат, тези хора няма да усетят. Докато усвоителите ще имат проблем.
- Как да се насърчат точно тези предприемачи?
- Ами това не е списък от 10 неща. Приятелски настроен интерфейс с администрацията, лесни процедури, защита на добрите търговски практики, което включва пресичане на контрабандата. Създаване на условия за лесно правене на бизнес, наемане на хора. Ключов момент е образованието. Пропуснали сме много години да инвестираме в него. И то не толкова в елитното образование, защото тези, които имат елитните способности и стремежа към високо образование, те намират начин да го получат. Тези хора, които са в средата и които би трябвало да бъдат стимулирани, включително и с по-остри мерки - да си пращат децата на училище. Не да произведеме хора с безсмислени дипломи, които никой няма да търси, умения и знания, които никой не иска. А умения, които имат директна практическа насоченост.
В момента индустриалният растеж в България се органичава от наличната работна ръка до голяма степен. Ако днес построим един голям автомобилен завод, много е вероятно да няма достатъчно хора с подходящите умения, които да работят в него. Като имате предвид, че днес дори за да караш един от модерните големи трактори, които имат табло като на малък любителски самолет, се искат определени умения и знания, които не се получават с 6-часов инструктаж. Трябва да сме готови за състезанието по ефективност с останалата част от света.
- В банките усети ли се оживление при бизнес кредитите?
- Вижте, ние сме точно толкова добре, колкото са и нашите клиенти. Няма как да бъдем по-добре от клиентите си.
Разбира се, че се усеща, разбира се, че Уникредит Булбанк има ключова роля в подкрепата на достатъчно голяма част от българския бизнес и българското потребление. Така че, да, усещаме го. 2015-а беше хубава година, 2016-а се очертава също добра година като резултати.
- За догодина какво очаквате?
- Очакваме умерен прогрес.
- Правителството вече предприе някои стъпки за еврозоната. Как ще ни се отрази подготовката и евентуалното приемане на еврото?
- Моята теза винаги е била, че колкото по-бързо влезем в еврозоната, толкова по-добре. И влизането е по-важно като процес, отколкото като резултат. Защото ние резултата де факто го имаме като отражение на цените. Защото близо 20 години вече сме във валутен борд с фиксиран курс към еврото, така че негативните ефекти вече сме ги изконсумирали. Положителните ефекти от това да бъдем в еврозоната ги няма.
Мисля, че сценариите, които включват някакво катастрофално разпадане на еврозоната, са наивни и това не би се случило. Така че нашият интерес е да влизаме в процеса за предверието на еврозоната колкото се може по-бързо.
- Какви са положителните ефекти, за които говорите?
- Положителен ефект е, че ставаме част от една от силните валути с придружаващите го определени степени на подкрепа в кризисни моменти. Банковият съюз, банков надзор, който ще бъде като допълнителен печат за качество на банковата ни система. Предимствата са много, това би трябвало да се отрази също на лихвените нива в България като възможност за по-ниски лихви. Ние така или иначе го виждаме като ефект. Лихвите и по депозити, и по кредити, вървят надолу. И днес кредитите са значително по-евтини, отколкото в периода на предишния бум до 2008 година.
- Но са много по-високи от европейските нива.
- В самата Европа, в по-добре развиващите се и наредени икономики, лихвите са по-ниски. Освен това нека да ви кажа и друго. Клиентите също не получават едни и същи лихви. В лихвата има компонент, който е свързан с риска на този, който взима кредита. Така че колкото по-рискова е средата, толкова по-високо е средното ниво на лихвата, но и вътре има големи разлики. Примерно един човек, който има стабилни доходи и ясна перспектива пред себе си, получава обикновено по-добри условия на кредитиране отколкото някой, който 2-3 пъти е бил в регистъра, не е връщал заемите си. Или има доходи и перспектива пред себе си, която не е много добра. Всичко това са фактори, които влияят върху цената на кредита. Няма как да искаме усредняване на някакви показатели, защото това има смисъл само за статистиката и за управлението на институцията, но не в това, което отделният клиент вижда.
- А каква ви е прогнозата за лихвите за догодина?
- Аз избягвам да правя прогнози. Засега тенденцията е за относително ниски лихви. Относително е много важна думичка.
- Как ще се отрази на българските банки влизането н банковия съюз ? Системата мина стрес тестовете, какво е състоянието й като цяло ?
- Това е хубав въпрос, но трябва да го зададете на БНБ. От гледна точка на нашата институция, ние сме в добро състояние. Ние минахме и през 2014 г. един стрес тест, показателите са, че сме добре капитализирана, добре работеща институция и ние имаме намерение да продължиме да бъдем такава - водеща на пазара.
- Говори се, че предстоят сливания и придобивания в банковата система.
- Да, има очевидно разговори в тази посока, има вероятно и предприети действия, има и икономически смисъл да очакваме консолидация на пазара.
- Какъв е икономическият смисъл?
- Икономическият смисъл е, че да поддържаш една модерна банкова институция от гледна точка на нови регулации, IT-системи, всякакви допълнителни одити, стрес тестове, колкото си по-голям, толкова относителният им дял на разходите е по-малък. Т.е. има икономия от мащаба. И особено за по-малки пазари стремежът да има няколко по-големи институции, които да бъдат по-ефективни, е налице. Това е икономическата предпоставка. Разбира се, това води и до по-добра възможност да подкрепяме по-големите си клиенти и е по-лесно за регулиране от страна на регулатора. Т.е. има фактори, които работят в тази посока, което в никакъв случай не взима правото на по-малки институции да съществуват, но просто те ще бъдат по-малко ефективни по дефиниция.
- Очаквате ли повече от две банкови сделки догодина в България?
- Не мога да ви кажа. Има предпоставки да очакваме консолидация, но най-добрият коментар е след като се случи.
- На 6 декември е Денят и на банкера, и на рибаря. Винаги съм се чудила защо съвпадат тези празници. Случайно ли е това или има някакъв замисъл?
- Аз не знам дали рибарите са свързани по някакъв начин с банкерите, но явно, като сме си търсили светия, сме паднали на Свети Николай, който всъщност помага да се оправиш в бурно море.
- Има ли общо бурното море с банковия живот?
- Ами банките са всъщност съществена част от финансовата инфраструктура на една икономика. Така че всичките добри и лоши неща, които се случват в една икономика, всичките фактори, които влияят върху икономиката, при всички случаи се усещат много силно и в банките. Така че аз бих казал даже, че банките, като финансовото посредничество въобще, нямат алтернатива, защото другото е да си говорим за чейндж брюра, заложни къщи, сарафи и т.н. - етапи, които, надявам се, сме минали.
- Дали в момента морето на политиката в България е бурно?
- Политиците в България имат способността да се самосвалят доста често. И ако политическата и парламентарната криза не продължат прекалено дълго, не би трябвало директно да се отрази върху икономиката.
- Колко е прекалено дълго за икономиката?
- Повече от 6 месеца. След това започват някои процеси да се забавят. Иначе за един мениджър, включително и политиците - и те са политически мениджъри - би трябвало така да си е наредил нещата, че когато го няма, да продължат да вървят поне толкова добре, понякога и по-добре, отколкото когато ги има.
- Това се случва в някои държави, които карат дълго без правителство и нищо не им пречи.
- Да, в по-развитите държави всъщност никой да обръща внимание кое е в момента правителството. Например Швейцария, там кантоните са доста, има ротация през 6 месеца, даже по едно време беше чист комунист, но не направиха национализация докато комунист беше президентът им. В по-развитите общества, които са културно по-хомогенни, политическата власт няма такова голямо значение. И затова много често те си позволяват и лукса да правят референдуми, на които да взимат ключови решения за държавата. Но пак казвам - това е за по-богати общества с културна хомогенност, която е на много по-високо ниво, отколкото е в България. Защото вашият и моят глас тежат еднакво с гласа на някой, който не е завършил и 4-ти клас, докато има държави, в които всички са завършили достатъчно висока степен на образование и имат една степен на културно развитие, която е по-висока.
- Банката на бъдещето как ще изглежда?
- Банката на бъдещето, ако говорим въобще за концепция за финансово посредничество в бъдещето - ще имаме много канали за достъп към парите си и 24/7 достъп до финансови услуги. Разбира се, ролята на човешкия интерфейс е важна, той няма да изчезне, ще се модифицира във времето.
Технологичното развитие прави значението на черния, нискоквалифициран труд много по-малко. Но има общества, в които това не се случва. И ние в момента сме на вододела да отидем към най-развитите общества или да се плъзнем назад към по-неразвитите. Имаме всички предпоставки да бъдем в елита на техонологичното развитие на света и се надявам, че ще го направим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
