Емил Димитров-Ревизоро е председател на Комисията за борба с контрабандата към Народното събрание. Какви са последните данни за контрабандата на цигари у нас и решен ли е проблемът, коментира Ревизоро пред "Стандарт".
- Г-н Димитров, преди дни по време на представянето на проучването за състоянието на контрабандния пазар на тютюневи изделия, бяха отчетени рекордно ниски нива на контрабанда. Как ще коментирате изнесената информация за контрабандата на цигари?
- Общите изводи от тази среща между отговорните институции и цигарения бранш получиха широк медиен и обществен отзвук. Налице е трайна тенденция за намаляване на количествата контрабандни цигари, които се предлагат на територията на страната. Според данните от проучването, ако преди 7-8 години контрабандата беше достигнала над 1/3 от цялото количество консумирани цигари в страната, днес говорим за нива от 7%, което ни поставя на скамейката на отличниците в Европа. Очевидно това се дължи както на заявената политическа воля за справяне с този неприятен феномен и на засиленото междуинституционално сътрудничество, така и на усилията на основните играчи на пазара (тютюневите компании). Влияние върху позитивната тенденция има и малко по-благоразумната фискална политика през последните години по отношение на акцизния сектор като цяло.
- Означават ли цифрите, че България вече няма проблем с контрабандата на акцизни стоки и в частност, на цигари?
- От начина, по който бяха представени данните в проучването на тютюневата индустрия, в сравнение с други европейски държави, имаме добри резултати. Но това не трябва да ни успокоява. Защото зад показаните, а и зад непоказаните цифри в проучването, прозират няколко тревожни констатации, които не трябва да дават мира на митниците, правоохранителните органи и правителството като цяло.
- Твърди се, че контрабандата на цигари е спаднала до рекордни нива от 7 на сто. Като бивш директор на агенция "Митници" смятате ли, че това означава по-ефективна работа на митническите служители, или е резултат от съвместна работа с МВР?
- От една страна, през 2017 г. имаме драстично намаляване на контрабандните цигари (от 34% на 7%) в сравнение с 2010 г., когато е апогеят на зловредните последици от тогавашната безпардонна политика. Дотук добре. Но в проучването, срещу тези цифри не се казва дали има същото драстично увеличение на броя обложени с акциз легални цигари. Там нещата са в относителен застой и тенденцията не е чак толкова положителна. През 2008 г. са обложени над 21 млрд. къса цигари. През 2010 г. този брой пада наполовина (10,5 млрд. къса), за да стигне до количества от порядъка на 13-13,5 млрд. къса през последните 2-3 години. За последните 10 години броят на пушачите и нивата на консумация на цигари не са намалели с 50%. Това не се е случвало никъде по света, независимо колко е повишавана стойността на акциза и какви ограничителни за тютюнопушенето законодателства са прилагани. С постепенното повишаване на акциза на цигарите и въвеждането на грозните картинки на кутиите, процентът на пушачите да е намалял най-много с 10% през последните 10 години. Да приемем, че с още толкова е намалял броят на пушачите, съответно на консумираните цигари, и поради други демографски причини – висока смъртност, емиграция и прочие (общо 20%). Това означава, че към днешна дата броят на обложените с акциз къса цигари годишно трябва да бъде от порядъка на поне 17 млрд. Т. е. от моя анализ и от представените в проучването данни се губят едни 4 млрд. къса необложени цигари. На годишна база и спрямо сегашните нива на акцизната ставка това се равнява на около 670 млн. лв. пропуснати приходи от акциз в хазната.
- Къде са тези 4 млрд. папироси? От проучването става ясно, че само в Свиленград е скочила продажбата на нелегални цигари.
- Е, това е въпросът за половин милиард лева. Ясно е къде е първият от тези 4 милиарда. Контрабанда на нива от 7% спрямо легалния пазар от 13,5 млрд. къса се равнява на близо 1 млрд. къса. Това е много ниско ниво на контрабанда в цигарите и действително е повод за гордост от страна на институциите. Загубите за бюджета от тези нива на контрабанда при цигарите са в порядъка на 160-170 млн. лв. годишно. Остават едни 3 млрд. къса цигари или техен еквивалент, които не влизат в статистиката и това е изключително тревожно. Под еквивалент имам предвид други продукти за пушене и най-вече нарязания тютюн за свиване на цигари и тютюна за наргиле.
- Защо при рязания тютюн тенденцията е различна? Различна ли е методиката на борбата срещу контрабандата на рязан тютюн, или просто досега приоритет са били цигарите?
- Тютюнът за пушене, продаван в насипно състояние, също е акцизна стока, подлежаща на облагане със ставка от 152 лв. на килограм. През последните години контрабандата на насипен тютюн стана повсеместна. В този сегмент нивата на контрабанда не са в рамките на 7%, а на 75%. Причината за това според мен се крие преди всичко в ниската покупателна способност на населението и опитите на пушачите да си доставят никотин на възможно най-ниска цена. А когато има търсене, веднага се намира и предлагане. Особено когато говорим за доходоносна дейност като контрабандата.
На нелегалния пазар килограмът насипен тютюн върви средно по 30-35 лв. с доставката. Ако за този килограм тютюн беше платен акциз и ДДС, цената отива към 200 лв. От килограм насипен тютюн чрез ръчно свиване се направят средно по 800 къса цигари. Това се равнява на около 40 кутии легални цигари, които на пазара на дребно струват около 200 лв. (съответно около 100-120 лв. ако са контрабандни). С вдигането на акциза на по-евтините цигари от началото на тази, както и от началото на следващата година, насипният тютюн ще се установи като основен източник за нелегално снабдяване с цигари за българските пушачи. Пълно е с малки нелегални цехове за нарязан тютюн, който се предлага свободно за продажба по малки населени места, както и в големите градове - основно през обяви по спирки на градския транспорт и в интернет сайтове. В селата кошчета за боклук на публични места няма. Там всички кутии от цигари или пликове от насипен тютюн отиват в печката. Измерване не може да се направи, старците интернет за покупки не ползват.
- Какви трябва да са конкретните мерки за ограничаване на нелегалния пазар на насипен тютюн?
- С последните изменения в ЗАДС, които се предлагат от Агенция „Митници" и от Министерството на финансите, се предвиждат конкретни мерки за ограничаване на нелегалния пазар на насипен тютюн чрез изрична забрана и съответните санкции за предлагане на акцизни стоки чрез реклама в интернет. Това ще реши донякъде проблемите в големите населени места. Но по села и паланки, където хората не се отказват лесно от вредния навик и където интернетът и дистанционната търговия не са особено разпространени и търговията на тютюн е от ръка на ръка в късна доба или под масата?
- Според Вас това не е толкова липса на воля, колкото специфика на разпространението, така ли?
- При оповестяване на данните премиерът каза, че най-черни са парите от контрабандата. Те генерират корупция и престъпност. Ако парите от контрабандни цигари в кутии са черни – тези 450 милиона от насипния тютюн бели ли са ? Или не им е дошъл редът да бъдат събрани. Много е постигнато, но и много предстои. Волята я има, очаквам резултати и по тази линия. Не е лесно да се изправиш срещу почти половин милиард лева, но когато цялата държава е зад гърба ти, е осъществимо.
В България средно на година се произвеждат около 25 000 тона тютюн. По-голямата част от него се изкупува от лицензираните за целта компании на средни цени от около 1,50-2 лв. за килограм. По данни от експерти, средно между 2 000-3 000 тона от този тютюн отиват на черния пазар, като тази тенденция се засилва именно поради ниските изкупни цени. Много хора от по-бедните региони намират препитание именно в контрабандата на нарязан тютюн, който могат да продадат за 30 лв. на килограм, вместо да продават суров за 2 лв. за килограм. Акцизът на 3 000 тона нарязан тютюн за пушене е над 450 млн. лв. От тези 3000 тона тютюн могат да се направят близо 3 млрд. къса цигари.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
