Защо Лондон не ратифицира Истанбулската конвенция

Защо Лондон не ратифицира Истанбулската конвенция | StandartNews.com

На пръв поглед Великобритания не би трябвало да се притеснява от ратифицирането на Истанбулската конвенция, що се отнася до джендър елементите в нея. Още през 2004 година британският парламент гласува т.н. Gender Recognition Act - закон, който установява признаването на промяна на пола. В него се казва, че ако някой смени името си, започне да носи дрехи, различни от биологичния му пол, промени походката си, начина на говор и прическа, то такава една личност е придобила нов джендър/пол. Като част от придобиването на новия пол, някои може да предприемат хормонална терапия и хирургическа намеса, но тази медицинска тип интервенция не е необходима част от прехода към друг пол. Такива личности са транссексуални, или както ги нарича правната дирекция на българското министерство на правосъдието, трансполови личности.
Днес във Великобритания, ако една трансексуална личност кандидатства и придобие при определени условия full gender recognition certificate- документ за признаване промяна на пола, един мъж вече официално е „жена", даже и да си е запазил половите органи. Може да се ожени за биологичен мъж, което си е на практика еднополов брак. Но във Великобритания гей браковете така или иначе са официално признати с друг закон. В британските училища се разяснява джендър идеологията, в някои университети и на разни места тоалетните се преустройват, така че да бъдат полово неутрални. Трансексуални личности са активни и в политиката.
И все пак Великобритания се ослушва относно ратифицирането на Истанбулската конвенция, за която в България, продължават да се водят яростни дебати.
И има защо !
Един от най-важните въпроси, който кара британските власти да се ослушват е, че в страната с една от най-старите демокрации в света през новата ера, жените все още са дискриминирани. Това се отнася особено до гражданките на Великобритания с мюсюлманско вероизповедание. В кралството официално съществуват шериатски съвети, които осъществяват мюсюлмански бракосъчетания съгласно законите на шериата. При развод жените изобщо не са защитени, а понякога съпрузи отказват да дадат развод на съпругите си, ако те не им изплатят солидна сума. Тези шериатски съвети разглеждат и разрешават имуществени и други спорове между съпрузи, като губеща страна са обикновено жените, които са възприемани като „втора класа".
Ако британският парламент не предприеме мерки, с които да забрани дейността на тези шериатски съвети (което засега не се предвижда изобщо) или да наложи успоредно с мюсюлманското бракосъчетание да бъде осъществено и гражданско такова, мюсюлмански съпруги с основание може да се оплачат, че срещу тях е извършена дискриминация. Без държавата да ги защити и в нарушение на Истанбулската конвенция.
Друг проблем е, че в Обединеното кралство за една и съща работа, често жените са по-ниско заплатено от мъжете, при това и в държавни учреждения. И в момента тече скандал в държавната корпорация Би Би Си, където бяха изнесени факти за такова неравенство, което си е чиста дискриминация, съгласно Истанбулската конвенция.

След като е вкарала джендър идеологията в националното си законодателство, Великобритания ще има проблем с прилагането й и по отношение на такъв тривиален на пръв поглед въпрос като ползването от трансполовите личности на обществените тоалетни. Ако бъде ратифицирана Истанбулската конвенция, всеки отказ на трасформирал се в „жена" мъж да ползва дамска тоалетна ще се счита за дискриминация. Но в почти всички случаи опитите на „жени", които са се родили като мъже и даже не са премахнали половите си органи, да ползват дамски тоалетни, се посрещат с остра реакция и негодувание от женското съсловие. А да се изградят специални „полово неутрални тоалетни" в учебни заведения, учреждения, болници, летища и други обществени места за трансексуалните , които представляват нищожен процент от населението, е не само огромен разход, но и трудно осъществимо.
Великобритания може да го загази и във връзка с проблема , къде да настанява осъдените на затвор трансджендъри. Миналата година съдът в Портсмут осъди на осем години затвор трансексуалната жена Давина Айертън за изнасилване на 15- годишно момиче през 2014 г., когато Айертън е била мъж под името Дейвид. След присъдата Давина, която не е претърпяла хирургическа интервенция и е запазила мъжките си полови органи, е поискала да бъде настанена в женски затвор. Властите отказват и го/я настаняват в мъжки затвор, поучени от горчив опит. Какъв е той ? През 2013 година 22- годишният Лаинг Грийн е осъден на 18 години затвор заради убийство. В затвора той се обявява за транссексуален, т.е. за "жена" под името Парис Грийн и настоява да бъде настанен в женски затвор. Искането му е удовлетворено, но по-късно се разкрива, че има сексуални връзки с жени- затворнички. Затова бързо е изваден от женския затвор и е вкаран в мъжки. Ако беше ратифицирала Истанбулската конвенция, Великобритания щеше да подлежи на санкции за дискриминация спрямо Давина/ Дейвид Айертън, а и ще трябва да върне обратно Парис/Лаинг Грийн в женски затвор, за негова и на обитателките му радост.
И разбира се не на последно, ако не и на първо място, е въпросът, че ако ратифицира Истанбулската конвенция, Великобритания ще трябва все пак да промени в някои отношения вътрешното си законодателство и да предостави достъп и права на брюкселските бюрократи от CREVIO да правят проверки и задължителни за изпълнение препоръки по отношение на спазването на Конвенцията. Но нали подчиняването на националното законодателство под брюкселски диктат беше една от основните причини за Брексит?
По време на обсъждане на конвенцията в британският парламент, депутатът от Консервативната партия Филип Дейвис предложи поправка в смисъл, че оценките и препоръките на CREVIO няма да са задължителни за правителството на Обединеното кралство. Той постави и под съмнение ефективността на конвенцията, като даде примери със Швеция и Австрия, ратифицирали документа през 2014 г.  В последващите години насилията срещу жени в тези държави не само не са намалели, но дори са се увеличили.
България няма проблеми подобно на тези на Великобритания. Може да се каже дори, че нашето законодателство защищава по-добре жените от британското. Българските жени са еднакво платени в сравнение с мъжете в държавните учреждения. Отпуските по майчинство у нас значително надвишават тази във Великобритания и и в другите европейски страни. В България, за разлика от кралството, бяха забранени бурките, които са манифестация на подчиненото положение на жената спрямо мъжкият пол.
Но ако България ратифицира Истанбулската конвенция, която под благовидна и доста прикрита форма прокарва трансджендърната идеология, ще бъде осъществена осъдителна агресия срещу социалните, религиозни, културни и морални норми и устои , върху които е изградено българското общество през вековете. И опасността от такова развитие е напълно реална, като се има предвид безпрецедентния натиск за ратификация заради брюкселските началници, който оказват върху своите партии и върху парламента един бивш министър- председател и бивш лидер на социалистическата пария и един настоящ премиер и лидер на управляващата в момента партия.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай