Защо холандският модел за пенсии и най-добър

Хората печелят 2% от своите публични и частни пари за старост за всяка година, в която живеят в страната

Защо холандският модел за пенсии и най-добър | StandartNews.com

Нова формула за икономическия растеж в Европа предлага бившия вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков в книгата си "Накъде върви Европа". Икономическият труд, който отново е в съавторство с известния шведски икономист Андерс Аслунд, излезе от печат в края на миналата година с клеймото на Оксфордското университетско издателство. Премиерата на книгата за България е на 11 юни във Военния клуб.

Дянков предлага 6 обхватни мерки за стимулиране на икономическия растеж. Те са ограничаване на публичните разходи до 42 % от брутния вътрешен продукт, отваряне на пазарите на услуги и дигитална търговия, намаляване на данъците върху труда, подобряване качеството на средното и висшето образование заедно със създаването на условия за иновации, реформи в пенсионните системи на държавите от ЕС и финализиране на европейския енергиен съюз.

България присъства във всяка глава от книгата.

"Накъде върви Европа", която на американсия пазар излезе със заглавие "Europe's Growth Challenge", бе класирана сред петимата финалисти за елитната награда "Хайек" на Манхатънския институт. Тя е най-престижното отличие за икономическа литература в света. Победителят се избира от комитет от уважавани икономисти, журналисти и учени и се съобщава по време на престижна лекция в Ню Йорк. Тазгодишният носител на наградата "Хайек" ще стане ясен през юни.

Днес и в следващи броеве "Стандарт" публикува откъси от книгата.

* * * * * *

Пенсионните модели в Европа варират значително, но сегашните тенденции показват конвергенция. Най-сериозната трансформация на европейските пенсионни системи е увеличаването на броя на годините за активно участие в работната сила. Това се случва чрез намаляване на схемите за ранно пенсиониране, увеличаване на броя на годините, необходими за задължително пенсиониране, и по-голямо участие на жените на пазара на труда. Тези промени правят пенсионната система финансово по-устойчива.

Друга основна промяна, която се извършва както в обществените, така и в частните пенсионни схеми, е преминаването от предварително определени пенсии към предварително определени вноски. Пенсиите се коригират автоматично към това, което е финансово изпълнимо, като се избягва необходимостта от честа политическа намеса, което също подобрява значително прозрачността на пенсионната система. Пенсионните вноски се превръщат в реални спестявания и вече не се възприемат като данък. Всеки може да получи справка за своя пенсионен капитал и за очакваната пенсия всяка година. Едно лице може да премести пенсионния си капитал в друга страна, което не беше възможно при старите европейски публични пенсии, защото излизаше прекалено скъпо да го преместиш от една страна в друга по средата на кариерата си. Недостатъците на преминаването
към предварително определени вноски за пенсионерите е, че икономическият риск се прехвърля от държавата или работодателя към пенсионера, поради което пенсията може да бъде по-ниска.

Едно сериозно предизвикателство за устойчивостта на пенсионните системи е намаляването на частните задължителни спестявания по време на световната финансова криза и национализацията на втория стълб в Унгария и Полша. Реакцията спрямо кризата показа, че е трудно да се защитят малките пенсионни фондове. Те трябва да растат и да се развиват успешно, за да изглеждат атрактивни, без твърде високи такси. Един от начините за постигане на тази цел е да се приемат разпоредби, позволяващи на физическите лица по-голям избор на възможностите за инвестиране на техните пенсионни спестявания, избор, който в момента става възможен в няколко европейски страни.

Естония и България приеха гъвкава пенсионна политика, придвижваща автоматично хората – с наближаване на възрастта за пенсиониране – към по-малко рискови инвестиции. С цел да се насърчи диверсификацията на портфейлите на пенсионните фондове, в няколко страни са въведени облекчени ограничения на инвестиционните възможности. Швеция, Финландия и Естония следват този път, а в Словакия е разрешено пенсионните фондове да имат по-голям дял в чуждестранни инвестиции, за да хеджират риска от национален дифолт или спад в стойността на корпоративните акции, регистрирани на стоковата борса в Братислава. Накрая, доброволните пенсионни планове могат да разширят инвестиционните възможности за работещите и по този начин да увеличат конкуренцията по отношение на клиенти между отделните фондове. В Чехия, Полша, Словакия и Великобритания са въведени такива схеми от 2012 г. Като се има предвид началната точка, правителствата в ЕС трябва да се опитат да намалят публичните разходи за пенсии до не повече от 8% от БВП, за да се ограничи фискалната тежест; да направят по-голямата част от публичните пенсии коректни спрямо актюерската оценка и прозрачни; да насърчават със смислени регулации солидните частни пенсионни спестявания, независимо дали са задължителни, или доброволни.

Холандската пенсионна система изглежда като пример за подражание. Тя се разглежда като „достигнала завидна позиция, която е по-близо в сравнение със системата на всяка друга страна до идеалната комбинация от пълно покритие, индексирани според инфлацията пенсии на разумно ниво и предсказуеми вноски". Тя съчетава всички най-добри характеристики на една пенсионна система. Първият стълб е публична пенсия за старост по схема за задължително осигуряване чрез разходопокривна система. Тя предоставя на всички фиксирана минимална пенсия в размер от 70% от минималния доход, което я прави много стабилна. Най-важната характеристика на холандската система е вторият й стълб – голяма частна професионална пенсия, която е частично задължителна. Този стълб се финансира с 18% от заплатите на заетите лица, което превръща Холандия в страната с най-големите частни пенсионни фондове в Европа, далеч надхвърлящи нейния БВП. Заедно с държавната пенсия холандската пенсия за прослужено време би трябвало да осигурява на пенсионерите 70% от заплатата им. Пенсии за прослужено време получават служители и в частния, и в публичния сектор. Те са определени чрез колективно договаряне между работодатели и синдикати.

През 2011 г. е имало 459 пенсионни фонда, сдружения с нестопанска цел със строго регламентирани такси за управление. Холандия поддържа актюерски пресметнати дефинирани пенсии, но премина от система с базиране на пенсиите върху крайната заплата към система, базирана върху средната работна заплата с условна индексация, което означава, че пенсиите може да бъдат намалени, ако възвръщаемостта на инвестициите падне.

Системата отчита всички въобразими рискове и се регулира строго от Холандската централна банка. Допълнително предимство на холандската система е, че всеки жител на Холандия печели 2% от своята публична и частна пенсия за всяка година, в която живее в страната, и този пенсионен капитал се третира като индивидуална собственост независимо от държавата на пребиваване.

Не е изненадващо, че холандската система е копирана и в други страни – например Великобритания. Най-силната страна на британската пенсионна система са колективните пенсионни фондове, които, както се оказва, са по-малко уязвими на сътресения в капиталовите пазари. Великобританската хазна изчислява, че пенсионните приходи може да се увеличат с цели 30%, ако се въведе холандският модел.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай