Южна Европа да си направи гранични войски

Южна Европа да си направи гранични войски | StandartNews.com

Западът проявява невероятен егоизъм по въпроса за бежанците

Проф. Пламен Павлов,
историк

Дълбоко съм убеден, че можем да се справим с бежанците. Разбира се, не е лесно, тъй като виждаме, че това е проблем и за другите страни в сходна ситуация. Но при една ясно изразена воля, добра организация и мотивация на хората, които са ангажирани в тази дейност това може да стане. Трябва да има ясни критерии и да знаем кого трябва да приемаме и кого изобщо не бива да допускаме на българска територия. Още повече при целите неясноти на Дъблинския договор и на всички останали паралелни задкулисни и какви ли не още разговори на многостранно равнище в Евросъюза. Според мен трябва много ясно да се дефинират понятията „бежанци" и „мигранти". Не съм откривател на тази истина. Но виждаме това, което стана в лагера в Харманли - на практика хората там

не са бежанци, а по-скоро търсещи по-добър живот мигранти

Другото нещо е когато се налага да приемаме подобни групи хора, да отдаваме предпочитание към тези, които са в риск. Става дума за язидите, християните, за други политически преследвани общности в Близкия изток. Още съм под влияние на филма на Бойко Василев, който показа в каква ужасна ситуация са язидите и християните, както и някои мюсюлмански групи. Не бива да делим хората на верски принцип, както настояват например от някои държави от Централна Европа. Но наистина трябва да се оцени кой заслужава да бъде приет като бежанец или като политически емигрант и кой просто е тръгнал да търси по-добър живот, авантюристично, безотговорно или изпратен от някого, за да завзема Европа. Има огромни наслоения на ислямски фундаментализъм, които се дирижират от Ислямска държава, от кръгове в Саудитска Арабия и в Турция. Това, което пише Мишел Уелбек в неговите романи не е антиутопия, а за съжаление е на път да стане реалност. Ние сме границата на Европа в тези проблемни региони, които ще стават още по-проблемни в бъдеще. В това няма никакво съмнение. Трябва да имаме пълна готовност и своята философия и стратегия как да се справяме с този проблем. Хаотичните действия, опитите за търсене на ситуативни решения могат да носят само временен резултат и не лекуват болестта.

Просто са облекчаване на болката в момента

Има компетентни органи, които могат да решат какви мерки да се предприемат, но не бива да обръщаме България едва ли не на такъв лагер за бежанци. Макар че някой вероятно си прави такива планове, особено в някои кръгове в ЕС. Виждаме един невероятен егоизъм на Западна и Централна Европа спрямо Южна Европа. Не може да се иска да връщаме тези мигранти в страната, която първа ги е приела при положение, че тя няма друг избор. Охраната трябва да бъде коренно променена, което включва и защитни съоръжения и задължително трябва да има и европейски гранични сили. Ако не иска цяла Европа, то държавите от Южна Европа сами да си създадат гранични войски. Изисква се, разбира се, много повече логистика и строг контрол. Това, което видяхме в телевизионните репортажи за черни пътища в Странджа, показва, че у нас има огромни интереси на трафиканти, понякога българи, понякога хора от самите тези общности. Тук трябва да има сурово наказание и жестоко законодателство – експулсиране от страната или затвор. Не може да се гледа с лека ръка на подобни неща. Просто в това отношение все още сме на фазата на палиативните мерки.
Говорейки за мигранти и бежанци, ние като че ли забравяме за българските общности в чужбина. Темата за тях ми е особено близка на сърцето, тъй като съм се занимавал и в държавен мащаб с тази тема преди много години. Факт е, че на тези мигранти се гарантира прехрана, 1200 лв. на месец, уреждане на документи. Докато преди 2 г. българи от Източна Украйна се опитаха да намерят изход в прародината на дедите си и бяха третирани като туристи от нашите органи. Беше им издадена туристическа виза С. Разни патриотично настроени хора и фирми все пак се опитаха да им помогнат. Става дума най-вече за град Гурково, Старозагорско, и за село Гурково, Брачишко. Проблемите в документите на нашите хора са решени, а те бягаха от зона на конфликт – Източна Украйна, където след руската агресия знаем, че има конфликти. Ето, че прилагаме двойни стандарти. Като тук не става дума да делим хората на чужденци или българи, но забравяме хората от собствената ни кръв, които са в такава ситуация. За тях няма помощ, няма дори визи. Това е скандално. И затова апелирам да се провери този случай и да бъде наказан който трябва. Такова бездушие е извън всякакви човешки норми.

записа Михаела Благоева

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай