Покрай оттичането на "Южния поток" и побългаряването на Жан-Клод Юнкер в сянка остана новаторският подход на Бойко Борисов към върховете на европейската политика. След като бе поставен в шах от изявлението на Владимир Путин в Анкара и дори изрази открити тревоги от опит за преврат срещу кабинета от страна на външни сили, българският премиер осъществи спешен десант в Брюксел, при който получи пълната подкрепа от водещите европейски фактори. Най-изненадващият при визитата ход бе мобилизицията на лидера на ПЕС. Борисов заедно с историческия си враг Сергей Станишев отидоха на крака при шефа на ЕНП Жозеф Дол, където
заедно защитиха българската позиция
По този начин правителството получи едновременно рамо от двете най-големи политически семейства на Стария континент - ЕНП и ПЕС, които в коалиция заедно с либералите управляват Европейската комисия.
За привличането на Жан-Клод Юнкер самият Борисов се бе погрижил отдалеко. Едва ли някога люксембургският политик ще забрави топлото и сърдечно посрещане на Националната конференция на ГЕРБ в зала "Армеец", когато бе приветстван френетично от 15 000 души, след което падна в ръцете на традиционното българско гостоприемство (в добрия смисъл на думата). Неслучайно шефът на ЕК започна встъплението си думите
с Бойко сме близки приятели, знаем се от векове
На разговорите между тях водеща роля изигра и най-силният ни жокер - Кристалина Георгиева, която днес отговаря за бюджета и администрацията на Европейската комисия и според мнозина задава българския курс на Жан-Клод Юнкер.
По време на десанта в белгийската столица Борисов извади и още два коза. Вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева не е чужд човек за европейския елит. Тя бе един от най-ярките еврокомисари в първия екип на Барозу до 2009 г., плува в свои води и се радва на симпатиите на естаблишмънта на най-високо ниво и особено сред либералите, в чиито отбор играеше навремето НДСВ.
Четвъртата силна карта, която премиерът извади от ръкава, порази в сърцето ПЕС. Борисов представи в Брюксел социалния си вицепремиер Ивайло Калфин. На специална среща двамата получиха категоричната подкрепа на шефа на Европарламента Мартин Шулц. Отново тук изиграха ролята си близките професионални и лични отношения между Калфин и Шулц през последните години. В периода 2009-14 г. Калфин освен евродепутат стана и зам.-председател на ПГ на ПЕС и нещо като дясна ръка на Шулц. Затова и германецът удари рамо на кабинета, без да си спомни за изключително острата декларация, която ръководството на ПЕС бе приело само седмица по-рано. "Осъждаме факта, че създаденото след предсрочните парламентарни избори правителство в България е силно зависимо от политическа формация, известна със своите националистки, античовешки, антиевропейски и ксенофобски възгледи", бяха заявили европейските социалисти само дни по-рано. В резултат
прегръдките на Шулц с Борисов и Калфин
предизвикаха душевен смут на "Позитано" 20. Лидерът на БСП Михаил Миков изнедоволства във Фейсбук: "Учудващо за мен е твърдението на г-н Шулц, че подкрепя българското правителство и се надява то да остане стабилно. За мен това е странно най-малкото защото сегашното правителство на България е подчертано дясно и неолиберално, неговата политика е антисоциална и несъвместима с ценностите, които би трябвало да споделя г-н Шулц като социалист". Разбира се, жалбата на Миков е сюжет от мъчителното противоборство с АБВ, като битката включително се води и на брюкселски терен. Разочарованието на БСП от Мартин Шулц е емоционално обагрено поради обстоятелството, че преди евроизборите българските социалисти първи издигнаха германския социалдемократ за кандидат-шеф на Еврокомисията.
Извън дребните сплетни като че ли за пръв път България успява да използва най-влиятелните си играчи в Брюксел в полза на националния интерес. При комунизма родните управници
пишеха доноси един срещу друг
до "съветските другари", а през последните години новият политически елит си запълваше времето с интриги през "европейските комисари". Крайно време е обаче целенасочените усилия на държавниците от десницата, центъра и левицата да се впрегнат в градивни, а не в разрушителни действия. Никога досега България не е имала толкова много представители на високо ниво в Центъра за управление на Европа и не е разполагала с такива могъщи лостове за влияние върху европейската политика. Ще бъде изключително безотговорно политиците, заради объркани лични сметки, да опропастят подобен исторически шанс.
Покрай оттичането на "Южния поток" и побългаряването на Жан-Клод Юнкер в сянка остана новаторският подход на Бойко Борисов към върховете на европейската политика. След като бе поставен в шах от изявлението на Владимир Путин в Анкара и дори изрази открити тревоги от опит за преврат срещу кабинета от страна на външни сили, българският премиер осъществи спешен десант в Брюксел, при който получи пълната подкрепа от водещите европейски фактори. Най-изненадващият при визитата ход бе мобилизицията на лидера на ПЕС. Борисов заедно с историческия си враг Сергей Станишев отидоха на крака при шефа на ЕНП Жозеф Дол, където
заедно защитиха българската позиция
По този начин правителството получи едновременно рамо от двете най-големи политически семейства на Стария континент - ЕНП и ПЕС, които в коалиция заедно с либералите управляват Европейската комисия.
За привличането на Жан-Клод Юнкер самият Борисов се бе погрижил отдалеко. Едва ли някога люксембургският политик ще забрави топлото и сърдечно посрещане на Националната конференция на ГЕРБ в зала "Армеец", когато бе приветстван френетично от 15 000 души, след което падна в ръцете на традиционното българско гостоприемство (в добрия смисъл на думата). Неслучайно шефът на ЕК започна встъплението си думите
с Бойко сме близки приятели, знаем се от векове
На разговорите между тях водеща роля изигра и най-силният ни жокер - Кристалина Георгиева, която днес отговаря за бюджета и администрацията на Европейската комисия и според мнозина задава българския курс на Жан-Клод Юнкер.
По време на десанта в белгийската столица Борисов извади и още два коза. Вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева не е чужд човек за европейския елит. Тя бе един от най-ярките еврокомисари в първия екип на Барозу до 2009 г., плува в свои води и се радва на симпатиите на естаблишмънта на най-високо ниво и особено сред либералите, в чиито отбор играеше навремето НДСВ.
Четвъртата силна карта, която премиерът извади от ръкава, порази в сърцето ПЕС. Борисов представи в Брюксел социалния си вицепремиер Ивайло Калфин. На специална среща двамата получиха категоричната подкрепа на шефа на Европарламента Мартин Шулц. Отново тук изиграха ролята си близките професионални и лични отношения между Калфин и Шулц през последните години. В периода 2009-14 г. Калфин освен евродепутат стана и зам.-председател на ПГ на ПЕС и нещо като дясна ръка на Шулц. Затова и германецът удари рамо на кабинета, без да си спомни за изключително острата декларация, която ръководството на ПЕС бе приело само седмица по-рано. "Осъждаме факта, че създаденото след предсрочните парламентарни избори правителство в България е силно зависимо от политическа формация, известна със своите националистки, античовешки, антиевропейски и ксенофобски възгледи", бяха заявили европейските социалисти само дни по-рано. В резултат
прегръдките на Шулц с Борисов и Калфин
предизвикаха душевен смут на "Позитано" 20. Лидерът на БСП Михаил Миков изнедоволства във Фейсбук: "Учудващо за мен е твърдението на г-н Шулц, че подкрепя българското правителство и се надява то да остане стабилно. За мен това е странно най-малкото защото сегашното правителство на България е подчертано дясно и неолиберално, неговата политика е антисоциална и несъвместима с ценностите, които би трябвало да споделя г-н Шулц като социалист". Разбира се, жалбата на Миков е сюжет от мъчителното противоборство с АБВ, като битката включително се води и на брюкселски терен. Разочарованието на БСП от Мартин Шулц е емоционално обагрено поради обстоятелството, че преди евроизборите българските социалисти първи издигнаха германския социалдемократ за кандидат-шеф на Еврокомисията.
Извън дребните сплетни като че ли за пръв път България успява да използва най-влиятелните си играчи в Брюксел в полза на националния интерес. При комунизма родните управници
пишеха доноси един срещу друг
до "съветските другари", а през последните години новият политически елит си запълваше времето с интриги през "европейските комисари". Крайно време е обаче целенасочените усилия на държавниците от десницата, центъра и левицата да се впрегнат в градивни, а не в разрушителни действия. Никога досега България не е имала толкова много представители на високо ниво в Центъра за управление на Европа и не е разполагала с такива могъщи лостове за влияние върху европейската политика. Ще бъде изключително безотговорно политиците, заради объркани лични сметки, да опропастят подобен исторически шанс.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
