Все по-малко братство и вече никаква слава

Все по-малко братство и вече никаква слава | StandartNews.com

Разбраха се, че все още могат да се разбират. И нищо повече!

"Стандарт" продължава поредицата "Каква България в каква Европа" на водещия специалист по европейско право доц. д.ю.н. Атанас Семов, носител на Катедра "Жан Моне" на ЕС, ръководител на Международната магистърска програма "Право на ЕС" в Софийския университет.

Нека го кажем ясно: по-безлична и ялова среща надали можехме да очакваме! Въпреки че я очаквахме няколко месеца и трябваше да реши важни въпроси.

Още преди началото председателят на Еврокомисията Юнкер определи ЕС като "разделен, както никога досега". Шефът на Европарламента Шулц открито говореше за "опасност от разпадане на общността". Председателят на Европейския съвет Туск призна за "драматичен момент в съюзната история", а заради тежките задачи, които стоят пред неговото председателство на ЕСв, вече трябва да го наричаме Donald Task. Франсоа Оланд, в нетипично ясен стил, заявяваше, че ЕС е достигнал фазата "Do or Die" (Правиш го или умираш). Това е ясно, но не стана ясно какво ще направи ЕС, за да не умре. О, пък "заплахата Тръмп" налагала бързо да се мисли за по-реални европейски въоръжени сили. Спомням си, че това е неотложен въпрос от Европейския съвет в Кьолн през м. май 1999 г. (в края на бомбардировките над Югославия).

Констатацията е неизбежна: в Братислава не беше решена нито една от големите задачи. Откъм словашкия бряг на Дунава долетя оглушително мълчание:
- за БРЕКЗИТ - нито дума!
- за реформирането на ЕС - нито дума!
- за проблемния проект за търговско споразумение със САЩ - нито дума!
- за Турция (след преврата и ликвидирането на демокрацията) - нито дума!
- за мигрантите - никакво решение, само общи думи
- за квотите за мигранти - за промяна "дума да не става"
- За България - за първи път изрична дума. И малка сума
И толкова. Най-доброто предстои. Повече от ясно е: чакат се изборите във Франция (напролет) и Германия (наесен). Т.е. предстои поне година безтегловност.

Може ли да се окаже фатална? Май може

Единственото послание на срещата на 27-те лидери (без британския) беше, че диалогът още е жив. Жив, но безплоден. Разбраха се, че все още могат да се разбират. И че пак ще се събират. Едва ли не в стила на среща на бивши съученици: "Да сме живи и здрави, догодина пак да се съберем". Уведомиха ни, че ще се видят скоро във Виена, напролет в Малта, после в други градове. И започват "процеса от Братислава" - но какво ще съдържа, ще разберем при следващата им среща. Педя съюз, лакът безпомощност!

Колко от проблемите могат да чакат да минат изборите в Германия и Франция? И колко хиляди мигранти ще решат да не чакат до тогава? Дали честването на 60-годишнината на Римския договор (създал Европейската общност) няма да е със звучене на панихида?

Защото ще е много страшно, ако вече не е станало много ясно на всички (лидери, институции и "кръгове"): с общи приказки в стил "задълбочаване на солидарността" и "повече Европа" можем само да задълбочим кризата, засилим евроскептицизма и тласнем държавите към "повече не ни трябва Европа".

Както стана болезнено ясно, че докато не се смени властта в Берлин и Париж, Брюксел ще остане бездеен (и безидеен)! Дали дотогава обаче няма да се оформи ново лидерство - на "новите" държави членки, напр. Полша и Унгария? Иначе уж заплашени с изключване. Дали техните лидери вече не казват това, с което някои партии във Франция и Германия могат и да спечелят предстоящите избори? Дали не предстои цяла Европа да се Орбанизира?

И дали дотогава няма да стане необратимо оформянето в рамките на ЕС на поне 3 Европи: етно- и християно-охранителни (начело с Унгария), държави на модела "пазарът над всички" (начело с Германия) и предпазливо изчакващи (като Финландия например). И такива, като Гърция и България, които всяка седмица наново решават към кой от трите кръга да се присъединят, като нерядко преценката им зависи от числа (суми).

Неслучайно все по-често се подчертава, че от общо 30 съюзни политики само 3 се подкрепят от всички държави:

общият пазар, борбата с тероризма и дигитализацията

Единственото конкретно решение, което се чу, беше за подкрепа на България за опазването на границата (на ЕС!) с Турция. България за първи път присъстваше поименно сред основните теми на най-висшата институция на съюза. За съжаление по драматичен повод - и пак за съжаление: с малък резултат. Сумите са по-слаби от думите и никога не са решение. Но от Братислава сумите се чуваха по-силно от думите. Толкова сме заслужили за 10 години членство: 80 секунди "лично внимание". И 160 жълти милиона подаяние. Но отново не стана ясно - и отново никой не пита:
- За какво конкретно са предназначени тези пари?
- Ще се довърши ли с тях най-сетне оградата на границата с Турция?
И защо строим тая ограда повече от 2 години?
В Братислава по-силно се чу това, което не чухме:
- никаква ясна идея за бъдещето на Европа;
- никакви конкретни мерки занапред;
- никакви знаци, че такива ще бъдат намерени, още по-малко скоро;
- никакъв отговор за бъдещето на ЕС във връзка с британския референдум;
- и никакви значими послания към останалия свят.
Освен едно - засега всичко остава същото. Корабът потъва по план.
Вярно ли е, че в доклад на ЕП за Турция се говори за "решаваща значимост да се създадат безопасни и законни пътища за бежанците"? И за признаване на турския език за официален език в ЕС (заради част от Република Кипър)? Кога висшият политически орган на ЕС се произнесе по тези въпроси? И ако до сега не се е - защо и сега мълча?
Г-жа Меркел смени говоренето, Европа не. Меркел заяви, че ЕС може да спре "нелегалните" мигранти. Но на сцената излезе Швеция, според която пък Европа може да приема по 1 млн. мигранти годишно. Какви, само "легални" ли? Бежанците "мигранти" ли са? Защо тогава ги връщате в първата държава членка, в която са регистрирани?

И обещаните отговори за Брекзит останаха "за друг път". Туск сподели, че Тереза Мей споделила, че може да внесе заявлението за напускане през януари или февруари 2017 г. Ден по-късно "източник от правителството" опровергава тази информация?! Но в Братислава и по този въпрос - нито дума. ЕС вече не настоява Лондон "веднага" да задейства процедурата по напускане. Защо ли? Получихме само мълчаливото послание: можем и без англичаните! Без англичаните, но с афганистанци, иракчани, сирийци - "поне по 1 млн. на година". Остава да уточним:
- Защо схемата с квотите остава в сила въпреки "изразените несъгласия"?
- Откъде ще минават на път за Германия и Швеция?
- Кой и как ще определя кои са "незаконни" (и да ги спира) и кои не? Пак ли Италия, Гърция и България?
- Кой ще ги храни и обгрижва по пътя?
- Турция ли ще ни ги праща, или сами ще си ги подбираме на място?

Ясно е: шведското послание иска да каже на Ердоган "Не ни изнудвай, 1 млн. мигранти годишно са нищо за нас". Защо ми се струва обаче, че Борисов отиде в Берлин, сетне в Братислава с точно обратното послание? Орбан, впрочем, също?
Разбраха ли се по този въпрос? Не, тепърва ще правят "Братиславска програма", до към пролетта. Дотогава ние ще харчим новите 160 млн. евро. Те изискват ли като насрещно задължение да не пускаме никого? Това "лично Юнкер" не ни каза.
Но ни каза най-големия абсурд, за който "се разбрали": политиката на ЕС за най-бедните му региони ще бъде орязана с 25%, за да има средства за мигрантите. Да намалиш парите точно на най-бедните региони, в името на сигурността?! След като си създал програма специално за тях именно защото бедността им носи несигурност? А българската сметка не е ли пак без кръчмар (или за баламите): ще получим 160 млн. за границата сега, но ще загубим много повече от намаляването на средствата за най-бедните региони, които процентно са най-много именно в България?! Ясно е: предстои ни да видим "няколко Европи". Дали обаче не вървим и към няколко Българии?...

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай