Никола Вапцаров е от фалангата на най-великите български поети, знакови имена, които движат напред не само историята на българската литература, но и са носители на нови идеи. Не случайно поетите като Ботев, Гео Милев, Вапцаров и в по-ново време - Пеньо Пенев имат такава невероятна съдбовна връзка. Това е така, защото са поети, които не само отразяват духа на епохата, но и се жертват за една безсмъртна идея.
И по този начин получават входна виза за вечността. Тази трагична годишнина на Вапцаров днес, 75 г. от екзекуцията му, е особено важна, защото тя ни напомня от какво имаме нужда, когато човечеството отново е изправено пред опасност. Ясно е, „като че ще съмне" – необходима ни е Вярата на Вапцаров, Енергията на Ботев, гениалната поезия на Яворов. През различни периоди те се борят и дават живота си за идеята, в която безрезервно вярват – дали е национална или социална революция тук не от значение.
Защото мисията им се слива с безсмъртието на човешкия дух, с бъдещето на нацията, на достойнството, честта и дълга към народа. Не трябва много кураж, за да признаем в днешния ден, че се хвърлят огромни усилия от различни организации, за да се изхвърлят от учебните програми емблематични творби на Вазов, Ботев, Чинтулов, Яворов и, разбира се, Вапцаров. Да се подрие техния авторитет и да се замени тяхното място с поети и творци, които са се занимавали с общочовешкия дух. Като че ли нашите колоси в литературата, включително и Вапцаров, не пишат и за общочовешките ценности. Там е работата, че каквито средства и усилия да полагат този тип разрушители, не могат да изхвърлят от паметта на една нация, която иска да има бъдеще, творци като Вапцаров.
Техните опити са обречени, макар да са много опасни. А те са опасни, защото влияят и манипулират съзнанието на младото поколение българи. Затова знаковите произведения на големите ни поети, на Вапцаров, на Ботев, на Вазов, на Гео Милев и на другите, не само не трябва да отпадат от учебните програми, а напротив- повече техни творби трябва да се изучават, в още повече часове. Това е спасително , макар и не единствено, за оцеляването на нацията ни. Днес , когато Европа се тресе от противоречия, България би трябвало да намери духовни опорни точки в творчеството, подвига и вярата на Вапцаров. Дължим го на себе си, и на поета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
