Урокът на афромайдана не е само за Америка

Урокът на афромайдана не е само за Америка | StandartNews.com

12-годишно чернокожо дете е разстреляно преди дни от бял полицаи в американския град Кливланд, защото е имало пистолет играчка, с която е плашило хората на улицата.

В началото на месец август във Фъргюсън 28-годишен бял полицай разстреля с 12 куршума 18-годишен чернокож младеж. Според показанията на полицая, причина за стрелбата е самоотбрана вследствие на неподчинение и агресивно поведение от страна на невъоръжения чернокож Майкъл Браун.

Първият случай тепърва ще се разследва, а по втория белият полицай бе оправдан. Веднага възникват въпросите - дали малцинствата не са прекалено самонадеяни и неуважителни? Дали са склонни да нарушават по-често законите? Дали полицаите ги прекрачват по-лесно, когато става въпрос за цветнокожи? Дали към белите са по-внимателни? Дали съзнателно съдебните заседатели в такива случаи са предимно от бели, за да бъдат по-лесно оправдани служителите на реда? Вероятно отговорите на всичките тях е - да, така е!

Тогава расовите протести и безредици са неизбежни. Този път те обхванаха и много градове из цяла Америка, като Бостън, Ню Йорк, Лос Анджелис, Далас, Атланта, Оукланд. Във Фъргюсън редът бе възстановен с помощта на американската армия. Дори руснаците, при които демократичността е в непрекъсната криза, разкритикуваха "открития урок по демокрация, който Съединените щати изнесоха на света" и иронично предложиха политическо убежище на Барак Обама във Владивосток, ако протестиращите от "афромайдана", както го нарекоха те, превземат Вашингтон.

50 години след приемането на Закона за гражданските права в Съединените щати и 46 години след убийството на Мартин Лутър Кинг расизмът все още е факт.

Тъжната статистика сочи, че в американските затвори има много повече цветнокожи, отколкото бели. Още по-тревожен е фактът, че за по-малки престъпления те получават много по-големи присъди от белите. Повечето от смъртните наказания, които все още се прилагат в някои щати в Америка, са наложени на чернокожи. В същото време в различните подразделения на полицията работят предимно бели. Подобно е положението и в прокуратурата и съда. По-бедни, по-ниско образовани и все още не напълно приети от бялото общество, афроамериканците са принудени да работят срещу по-ниско заплащане във враждебна среда. Изборът на първия чернокож за президент на страната възмути по-консервативните представители на пуританска Америка, но даде големи надежди на неговите събратя. 5 години след влизането му в Белия дом обаче чернокожите са разочаровани от липсата на кардинални промени. Това, което е ставало преди години, става и сега. Насилието е ежедневие, а виновните - често остават ненаказани.

Спомнете си за безредиците в Маями през 1980-та година. Вследствие на протестите 18 души са убити, над 400 са ранени, а щетите се изчисляват на няколко десетки милиона долара. Причината е оправдателната присъда, която получават белите полицаи, пребили до смърт чернокож, който минал на червено с мотоциклета си.

През 1992-ра година няколко телевизии в Лос Анджелис показват как бели полицаи бият с палки афроамериканец. Видеото е направено от случаен минувач, но не това е важното, а фактът, че след това съдът ги оправдава. Отново има сблъсъци и отново убитите и ранените са много. За материалните щети дори не говоря.

В град като Фъргюсън, където 88% от служителите в полицията са бели, а в същото време 67 на 100 от населението е чернокожо, няма как да няма напрежение на основата на расизъм. Достатъчно е само един-единствен изстрел и градът, а оттам и целият щат, а след това и държавата лесно могат да бъдат взривени.

У нас малцинствата са значително по-малко, но някои от проблемите са сходни - като ниското им образование и лошото владеене на българския език, което от своя страна ги изолира и капсулира.

Затова се питам - какво би станало в България, ако прекалено усърдни полицаи посегнат на прекрачилите от тях закона? Етническият мир в страната би бил застрашен повече от всякога, правителството, което и да е то ще бъде сериозно разклатено, а критиките от различните правозащитни организации и институции извън страната месеци наред ще се тиражират в западната преса. Защото, колкото и да ни се иска, България не е Америка. И отношението е различно. За да се избегнат бъдещи конфликти, вероятно е време и у нас да се помисли за Закон за гражданските права, който да регламентира тези отношения, както и за успешната интеграция на малцинствата. Ще кажете веднага - универсална рецепта няма. Така е, но усилията ще си струват.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай