Реформаторите се кротнаха, но изборът на трети съюзник на ГЕРБ крие много рискове
Юлий Павлов
Постигнатият напредък в разговорите между ГЕРБ и Реформаторския блок все още не дават надежда за съставяне на стабилно правителство.
Наистина реформаторите най-после разбраха, че не може да се правят повече на примадони и се отказаха от редица свои абсурдни претенции от рода на това Бойко Борисов да не бъде премиер. Вътрешните проблеми на тази коалиция обаче остават. Защото изведнъж се оказа, че споразумението между тях е подписано не от 5, а от 7 партии. Сега някои от тях, според крайното разпределение на депутатските мандати, няма да са представени в новия парламент. Но вземането на коалиционни решения не може да стане без тяхно съгласие. Това прави Реформаторския блок като цяло несигурен партньор.
Това обаче е единият проблем за съставяне на правителството. Другият е кой може да бъде третият партньор в бъдещото управление, по-точно защо именно той, а не друг.
Тук вече в спряганите комбинации липсва всякаква логика. И математическа, и политическа. АБВ с неговите 11 депутати не стига за тройна коалиция. Защо тогава се разговаря и с него?
Политически може да е удобно, но математически е излишно. За гарантирането на стабилно управление са нужни още гласовете или на Патриотичния съюз, или на БСП, или на ДПС.
Движението обаче бе изключено автоматично от всякакви разговори, но неговият коалиционен партньор и мандатоносител на кабинета "Орешарски" - БСП - не.
Съвсем пък са объркани нещата при националистите. Формулата ГЕРБ-РБ-ПФ неслучайно се популяризираше в медиите, защото наистина Патриотичният фронт математически е удобен. Но не и политически. С какво той и по-точно НФСБ - доколкото на ВМРО не може да се отрече една по-умерена и консервативна позиция - е по-различен от "Атака"? Хората на Валери Симеонов са дори по-радикални от атакистите.
Нямам предвид идеи от рода на възстановяване на военната служба. Тя всъщност изобщо не е нито патриотарска, нито популистка - всяка страна от НАТО е свободна да реши този въпрос сама за себе си. Става дума за искането за създаване на ромски гета. Всички сочеха "Атака" с пръст и се позоваваха на принципните критики на ЕС относно това, че де факто Волен Сидеров крепи кабинета "Орешарски" повече от година. А в Брюксел никой не искаше да говори с тогавашния евродепутат от "Атака" Слави Бинев. А сега вече става дума не само за формална подкрепа на един нов кабинет, но и за участие в него от страна на ПФ. В чиято парламентарна група днес депутат е същият Слави Бинев.
В този смисъл ситуацията около съставянето на новия кабинет е наистина абсурдна. И неслучайно в понеделник половината от активистите на ГЕРБ искаха нови избори. По мое мнение, шансът това да стане срещу този да се състави правителство остава 50:50.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
