Всъщност стенограмата на срещите на АРГО или както там наричаме смесицата между ДСБ, Гражданският съвет на Реформаторския блок, бъдещата "Да, България" плюс журналисти и няколко известни с абсурдно грешните си прогнози политолози, плюс Иво Прокопиев, не ме изненадва с нищо. Не ме изненадва с отнесения разговор за политика, изпълнен с претенциозни чуждици и показващ детайлно и задълбочено непознаване на обществените настроения и нагласи. Нито пък с неразбирането на процесите и намеренията в ГЕРБ. Нито пък с измислянето на повсеместен бунт срещу Бойко Борисов в малките и средноголеми населени места, който ще доведе до края на тази партия в периода между президентските и парламентарните избори.
Няма изненада и в нищонеказването от страна на присъстващите журналисти и начинаещи политици, което иронично се потвърждава от напълно вярната оценка на Иво Прокопиев, че ако резултатът на Трайчо Трайков на президентските избори е 5%, то присъстващите на срещата просто не стават за тази работа.
Няма изненада и в лицемерното премълчаване на темата с лидерството, която в крайна сметка доведе до няколко събития които е редно да си припомним в тяхната хронология: Загубата на апаратната битка за РБ от страна на /тогавашният неформален лидер/ Радан Кънев в полза на Даниел Вълчев, довела до излизането на първия от Блока. Отказът на Христо Иванов да бъде само прокси и лице на новия проект на Радан Кънев, довел от своя страна до изненадващото появяване на проекта "Да,България", отделил в крайна сметка протестърското крило от т.нар. автентична десница и впоследствие заформил остър сблъсък между двете по време на предизборната кампания за парламентарните избори, че и след нея.
Очевидните липси в цялата постройка на така наречената „градска десница" са видни от космоса, и тези срещи с нищо не водят до напредък по решаването им. А и такъв напредък трудно би бил възможен, имайки предвид най-големия проблем – липсата на лидерство.
Така наречените /бивши/ автентични десни партии не успяха да излъчат и наложат популярен лидер, който да успее поне да се доближи до Борисов, Фандъкова, Плевнелиев и Дончев. Нито пък да намерят партиен строител и политически технолог, който да успее поне да се доближи до работоспособността и свършеното от Цветан Цветанов. А без силен лидер и без ясно структурирана организация зад него разговорът за политика очевидно е безмислен. И тези тъжни стенограми само го потвърждават.
Проблемът обаче е друг. Проблемът е в претенцията и в лъжата. Защото именно /уж/ борещите се за разрушаване на модела на обвързване на медии, бизнес, партии и управляващи повтарят съвсем буквално това, против което /уж/ се борят. Защото когато действащ заместник-председател на Парламента коментира на тайна сбирка с журналисти, партийни лидери и функционери, бизнесмени и медийни собственици как да вземе повече власт на следващи избори, претенцията за морал и чистота отива в канавката.
Там, където избирателите в крайна сметка изпратиха всички участвали в тези тъжни завери.
Междувременно кметът на Ветово продължава да си кара джипа „Мазда", предоставен му безвъзмездно от тогавашните собственици и управители на „Каолин" – братя Прокопиеви. Но това няма да го видите в стенограмата.
Да, на тези избори разговорите и легендата за „градската" десница в този й вид приключиха. И биха имали смисъл само ако продължат около конкретни политики и личности, и се проведат заедно с ГЕРБ. Защото ГЕРБ спечелиха най-много гласове в големите градове, най-много гласове сред висшистите и най-много гласове сред младите хора. А и Христо Иванов, и Радан Кънев, баха победени от Десислав Чуколов в лидерския сблъсък в софийския 25-ти МИР. Това са фактите. Другото са безмислени стенограми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
