Лиляна Тръпчева,
детски психолог
Доколкото разбирам от публикациите, директорите на училищата са стигнали до решение да предприемат мерки за забрана на смартфоните, тъй като по време на час учениците сърфират в интернет, социалните мрежи, общуват помежду си чрез текстови съобщения, играят игри. Всичко това води, от една страна, до намаляване на концентрацията, а, от друга - учителите са принудени да отделят време и енергия за въдворяване на дисциплина. Една от функциите на директорите е да следят как протича учебният процес и ако той бива нарушаван с помощта на смартфоните, съвсем логично е да се потърсят начини и средства за осигуряване на адекватни условия за протичането му. Та нали и родителите изпращат децата си на училище, за да придобият знания и умения, които да им помогнат при избора на професия и реализацията в живота.
Тийнейджърските години са възраст, в която връстниците, тяхното мнение, мястото в групата са сред основните въпроси, които вълнуват младежите. Скъпите рекламирани продукти предизвикват интерес, желание в околните да се докоснат до тях. Истински това, от което ревнуват децата, е вниманието и уважението, което привличат съучениците им благодарение на вещите си. Мисля си, че тук е мястото на семейството, донякъде и на учителите - да подпомогнат изграждането на позитивна самооценка у подрастващите, която да се базира преди всичко на личните им качества, отколкото на материални придобивки. Въпрос на умения у възрастните е да подкрепят децата в намиране на тяхната ценност и уникалност.
Според директора на 51 СОУ по мобилните телефони си личат социалните разлики между децата, освен че те пречат на дисциплината в час. Мислите ли, че наистина у децата се пораждат такива комплекси и конкуренция заради социални неравенства? Социалните неравенства са част от заобикалящата ни действителност. Вярвам, че директорът е проявил съпричастност към онези деца, които тъжно и неуверено поглеждат към телефоните на съучениците си. Като че ли той се опитва да им даде равен старт, така че да имат възможността да откроят личните си качества и умения. Истината е, че винаги ще има самоуверени и горди деца и такива, които са затворени в себе си. Мисля, че с повече работа, поощрения на стойностните ценности, децата биха могли да се справят. Представете си момиче, което танцува красиво, момче което е добро в баскетбола, или друг, който общува леко заради английския. Достатъчно е тези деца да разпознаят достойнствата си, да могат да споделят радостта от преживяванията си и тогава имането или нямането на смартфон ще изпадне от методите за намиране на приятели. Но за да се получи това, е важно родителите да повярват в децата си и да видят техния потенциал. Трудно е, когато едно дете вижда как енергията на възрастния е съсредоточена върху изкарването на пари и купуването на вещи, да повярва в ценности, различни от тези. От друга страна, смартфоните придобиват и значението на доказателство за любов. Понякога родителите решават чрез скъпи подаръци да компенсират липсата на време или качествено общуване с детето. Това от своя страна също може да е повод за гордост и ревност - "ето колко много ме обичат нашите". Друг е въпросът доколко е автентично това преживяване. Санкции за неспазване на реда в училище трябва да има, така както има и в обществото. А дали да е забрана? Мисля, че би било интересно да се чуе мнението на децата. Въвличането им в процеса на взимане на решение ще намали съпротивите и повиши личната им отговорност към спазване на правилата. Последваща работа на учителите и директорите е зорко да следят за спазването им.
Записа Михаела БЛАГОЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
