Северозападният жокер на БСП

Северозападният жокер на БСП | StandartNews.com

Трети видински политик трябва да спасява столетницата за четвърт век

За последния четвърт век Михаил Миков става третият политик от Видинския край, който се намесва в решителен за държавата и партията миг. Роденият в Кула председател на Народното събрание се нарежда сред имената на външния министър и пръв председател на републиката след 10 ноември - Петър Младенов от Тошевци, и бившия соцлидер Александър Лилов от село Граничак. Северозападът си остана червена крепост и на последните избори, където БСП надви ГЕРБ, за разлика от останалите части на страната.

56-годишният юрист хваща руля на столетния кораб в далеч по-критичен момент, отколкото Младенов и Лилов. За разлика от 1989-90 г. БСП не е партия държава с 1 милион членове, а е десетократно смалена. Правителството, чиито мандатоносители са, е в оставка, и се готви за аварийно сдаване на властта.

Социалистите излизат от управление, влязоха с големи надежди и преживяха превръщането им в кошмар. Повече от година БСП устиска на тежък натиск от улицата сцената на тежки електорални щети, а пък в последните 2 месеца се хвърлиха в "танц на смъртта" с коалиционния им партньор. В агонията представителите на двете партии започнаха освен открито да се карат, и да блокират взаимно кадровите си назначения и проектозакони. Всички смятаха, че върхът на абсурда е Държавен фонд "Земеделие", чието ръководство си играеше на гоненица с ресорния министър. Миналата седмица обаче в парламента левицата бламира предложения от тяхното правителство бюджет и изглежда актуализацията ще мине с гласовете на ДПС и ГЕРБ. Депутатите от управляващата партия тръгнаха системно да бягат от пленарна зала с цел да провалят кворума, а опозицията изведнъж започна да влиза под строй за да гласува законите.

Отделно през годината от "Позитано" 20 се отцепи АБВ на Георги Първанов, която се готви да прибере гласовете на отритнатите и заблудените овци на левицата. Всякакви обещания за честна конкуренция между тях ще бъдат лъжливи поне до датата на гласуването, а дотогава им предстои жестока схватка.

Миков ще поеме партия, която предизвестено ще инкасира загуба на извънредните избори на 5 октомври и вероятно ще остане в опозиция. Това автоматично означава, че няколко хиляди червени кадри ще останат на улицата след обичайната метла, която ще завъртят новите управници. Отделно БСП е на път да изпадне в тежка изолация.
В доклада си пред конгреса Сергей Станишев със замах хвърли основната вина за несполуките и свалянето на кабинета на гърба на ДПС. Отношенията между двете партии наподобяват на скарани роднини и няма съмнение, че в предизборната кампания комплиментите между тях ще продължат да се сипят. Десницата - ГЕРБ и реформаторите, разбираемо ще построят следващите си действия върху аларми срещу "червената опасност". Единствените нишани за сътрудничество идват от страна на "България без цензура" и "Атака".

С избора на Михаил Миков партията засега избегна взривяването на мира и непосредствения риск от разцепление. Новият лидер е отборен играч, който не провокира конфликти и бързо прощава дребните закачки в името на по-високи цели. Последните му добродушни шеги към опозицията след година на свирепи престрелки в парламента показват, че Миков може да утвърди нов стил на градивна критика и съгласие по националните въпроси.

Изглежда, най-деликатният въпрос е кога и как ще успее да излезе от сянката на Сергей Станишев. Засега Миков ще трябва да скочи в обувките на стария лидер - нареден по негов образ и подобие Национален съвет и Контролна комисия, предани организационен апарат и ръководства по места. За капак, Станишев ще бъде начело на Политическия съвет на "Коалиция за България" и поне формално ще има последната дума за подреждането на листите ще държи подписа и печата за регистрацията им в ЦИК. Миков ще трябва да направи нов баланс и "да вземе огъня, а не пепелта от миналото", за да не напуснат и социалистите, които с единия крак вече са вън. Да пренареди мирогледа и партийната програма на партията, да убеди скептиците, че БСП невинаги върши обратното на това, което обещава. Трудно е да се каже дали силите на новия лидер ще стигнат да изпълни стоящите пред партията свръхзадачи, на този етап той е един от хората, способни да вдъхнат надежда за промяна.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай