Европа и САЩ осъзнават, че освен руснаците няма други желаещи да воюват с халифата
Давещата се от бежанската вълна Европа и затъналата в хаоса на Близкия изток Америка бяха най-внимателните слушатели на речта на Владимир Путин пред ООН. В словото си руският президент нахвърля своя план за лекуването на кървавата рана в Сирия, като предложи да се създаде широка "антихитлеристка коалиция" срещу главорезите от "Ислямска държава". През последните месеци Кремъл иззе стратегическата инициатива в разкъсвания от войни регион. Русия разположи няколко хиляди войници, танкове и самолети в Латакия и други военни бази.
Путин предварително координира намесата с възможно най-голям кръг от ключовите регионални играчи - включително Турция, Саудитска Арабия и Израел. Арабските медии съобщават, че руската бойна авиация засега само осигурява разузнавателна информация на сражаващите се срещу джихадистите на земята войски на Башар Асад, иранските гвардейци на революцията и милициите на "Хизбула". Русия обяви и създаването на общ военен щаб с Иран, Ирак и Сирия. Вашингтон първоначално реагира нервно на руския поход, но в навечерието на срещата между двамата президенти тонът рязко бе смекчен.
Въпреки умерения песимизъм договорената на 94-минутния разговор между Обама и Путин оперативна координация между двете държавни ръководства и военни щабове може да се оцени като повратен момент. Досега Пентагонът не може да се похвали с особен напредък в битката срещу самозвания халифат. Американските бомбардировки не нанасят чувствителни вреди на "Ислямска държава". Пълен провал претърпя и експериментът на американските военни да въоръжат и обучат 5-хиляден арабски корпус, който да се бие срещу терористите в Сирия и Ирак. Пентагонът потроши за целта 500 млн. долара, след което повечето от
неговите питомци дезертираха при ИДИЛ
и Фронта "Ал Нусра", а останалите бяха избити от съперничещите си муджахидински отряди. Обама изключи всякаква вероятност за едностранно навлизане на американски войски, без да успее да извади какъвто и да е работещ план. Европа, превърнала се успешна в "мека сила", е напълно безпомощна да окаже педагогическо влияние на враждуващите страни, нито пък разполага със сили за военно въздействие.
След срещата руският президент предположи, че неговите ВВС скоро ще ударят позициите на "Ислямска държава", но подчерта, че за военни действия по суша "и дума не може да става". Несъмнено руският план е противоречив и изключително труден за прилагане предвид противоположните интереси на регионалните и глобалните актьори, някои от които /Турция и петролните монархии от Залива/ скрито попечителстват джихадистки групировки. При една погрешна стъпка на руските войници те могат да бъдат опаковани в смъртен враг на войнстващите сунити от региона. Отделно натрупаният боен опит на муджахидините в партизанската война и
широкото използване на "живи бомби"
като стратегически оръжия може да обезсърчи и най-силната армия. Всички страни, замесени в конфликта, вече са наясно, че без сухопътно настъпление ИДИЛ не може да бъде нито победена, нито изтласкана от обширните територии, които понастоящем владее. Принуден от обстоятелствата, Западът изглежда ще отстъпи от императивното условие за отстраняването на Башар Асад. Несъмнено кървавият режим на сирийския диктатор носи вината за повечето от 250 000 жертви на войната досега, но в същото време той не заплашва останалия свят със самоубийствени атентати и рязане на глави, не се бори и за налагането на световен халифат. Вероятно решението за съдбата на Асад ще бъде отложено за времената, когато "Ислямска държава" бъде съкрушена и Сирия ще трябва да се възражда от пепелта. На този етап отношенията между Запада и Русия са твърде хладни, за да може да се разчита на координирана военна операция срещу джихадистите. Слабостта на Европа и нерешителността на САЩ неминуемо ги тласка в посока да потърсят руската военна помощ. От своя страна, Путин пък се стреми да преодолее международната изолация и наложените икономически санкции покрай конфликта в Украйна. На циничното равнище на политиката изглежда, че западните политици имат изгода в огъня на войната да влязат руските войници. Путин пък се стреми срещу известни жертви да договори новия статут на Крим и да регулира мирния процес в Донбас съгласно собствените си представи. Споровете на световния връх продължават вече 4 години, а междувременно бойците на ИДИЛ окупираха територия, по-голяма от Великобритания. Следващото забавяне ще изправи световните сили пред нови реалности и ще им остане единствено възможността да преначертават граници и да признават нови държави, опиращи се на терористична идеология.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
