Младен Владимиров, психолог и семеен консултант
Човек е био-психо-социално същество и функционира на три нива. Второто ниво включва психо-постродилната депресия, която най-вероятно майката е отключила.
Това е симптоматичен случай, който показва дълго време неглижиран проблем с родителството. Имаме агенции за градушките, за фуражите и за нивото на река Дунав, но нямаме институция, която да е отговорна за родителството. Нямаме социални работници. Сега постфактум реактивно ще тръгнат да работят със семейството. Но всъщност оценката на родителския капацитет в България се прави непрофесионално, а често пъти и не се прави. Тази жена има и друго дете, което означава, че има и предишен неуспешен опит като пълноценен родител. Още тогава е трябвало да бъде подкрепена, за да се развие нейния родителски потенциал. Нужно е било да се провери има ли къде да се отглежда детето, доходи, с които това да стане. Отделите за закрила на детето имат такъв инструментариум. Те правят подобни доклади, когато реинтегрират дете от приемно семейство към биологичните му родители или при развод, когато решават кой родител да поеме родителските права. Освен доходите се гледа разширеното семейство - има ли кой да помага на тази родилка. Ако самият родител е с посродилна депресия, може да се работи с нея психотерапевтично. Може да се работи социално - да й се помогне за търсене на работа, с някакъв тип помощи, или със социален асистент. Държавата има много лостове, за да се случи една адекватна превенция.
Но психологическата работа не бива да е постфактум като корекция. Напротив - превръщането в родител е процес, който трябва да следим от първия ден. Видях жената по телевизията - изпразнен, апатичен вид, което означава, че тази жена преживява нещо много силно. Да изоставиш детето си и след 4 маса да го поискаш обратно, е ненормална реакция. Жената е останала сама, била е в състояние на умопомрачение, а впоследствие са сработили родителските инстинкти, чувството за вина. Тя нарече детето "кученце", което е компенсаторен механизъм, който цели да премахне чувството за вина.
Реакцията на обществото всъщност я накара да да бъде отново в нормалното социално русло. Социумът беше нейният социален пейсмейкър, която удря сърцето, за да го върне към работа.
Но не бива да изключваме и друго - изоставянето на детето може да е нейната реакция в търсене на внимание. Социалните работници, които ще работят сега с нея могат да видят и една манифестност в поведението й. Често такъв тип самотни майки развиват заучена безпомощност, жертвено поведение, преживяват се като хора, които не са подкрепени. Най-вероятно и това го има в майката Мария. Има подобни случаи в отделите по закрила на детето, където съм работил преди - майки идват и демонстративно захвърлят децата си. Което наричаме превенция на изоствянето - търсят финансова помощ, за да не го изоставят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
