Камата на исляма и генезисът на терора
Луи Аво: Българското вино ме изуми






12:50 ч.

19.05.17

10 мин.

0

11

0

Проф. Цоцорков- човекът, който видя бъдещето

от Даниела Казанджиева, Димитър Илиев |

Проф. Цоцорков- човекът, който видя бъдещето

20 септември, 2016 г. Отиваме в Панагюрище за интервю с проф. Лъчезар Цоцорков. Датата на срещата е отменяна многократно. "Професорът не обича да дава интервюта", обясняват от екипа му. Но след дълго настояване той е готов да ни приеме. "Не обичам да се изтъквам, като говоря по медиите", казва Лъчезар Цоцорков. И сега разговорът не е като интервю. Той започва да говори за нещата от живота - такива, каквито ги вижда, каквито ги е премислял многократно - съкровени и дълбоки. Не устояваме на журналистическия инстинкт и вадим диктофоните. Защото пред нас се сипят житейски прозрения, изстрадани разсъжденя за най-дълбоките пластове на смисъла на живота. Мисли, които променят света и хората. Житейска философия, основана на любовта и себераздаването. И която не е останала само в умозрението.
Панагюрище е пример как може да бъде преобразен един град, когато за него се грижи човек, надарен с мъдрост и визия за бъдещето. Как парите на успешния бизнес могат да служат за общото благо. И редкия случай у нас, когато богатите не ги мразят, а ги обичат.
Интервюто с проф. Цоцорков не бе публикувано. Той постоянно отлагаше този момент, може би чакаше да дойде времето за това. За съжаление, не го дочака. Но посланията му трябва да стигнат до хората, макар и посмъртно.


------------------------------------------


За първи път бяхме в Панагюрище през 2013 г. Посрещна ни целият екип на "Асарел Медет". Показаха ни рудниците, които се управляват с най-модерни технологии.
Видяхме уникалните пречиствателни станции, където 5 сензора подават автоматично информация за данните по поречието на реките 24 часа в денонощието. Видяхме Панагюрското съкровище, за което с помощта на "Асарел Медет" и по волята на професор Цоцорков бе построен модерен и сигурен трезор - така, че златото да може да си идва у дома за няколко месеца в годината и да радва панагюрци. Видяхме строящата се Спортна зала, в която в петък ще бъде поклонението пред бизнесмена възрожденец. Но най-силно ни порази тогава духът на града - гордостта на панагюрци, непокътната от времето на Райна Княгиня. Както и милеенето за родния край - изгубено сред повечето българи в тежките битки на прехода. Тогава разбрахме, че в този малък град се правят фестивали от световен мащаб - за млади оперни певци, за фойерверки, детски състезания от всякакъв вид. И че тук няма миграция. Младите, които учат на други места у нас или в чужбина, се връщат в родния град, за да му отдадат силите и знанията си.
Следващото ни посещение през 2016 г. беше за откриването на болница "Уни хоспитал" - свръхмодерен медицински комплекс, най-голямата инвестиция в родното здравеопазване за последните 25 г. "Защо не направиш тази инвестиция в Пловдив или София - възвращаемостта ще е по-бърза и по-голяма?", питали Цоцорков партньорите. "Ако ще правя болница, ще я направя за панагюрци", отсякъл професорът.
Малко по-късно в "Асарел Медет" бяха приключени няколко проекта за подновяване на оборудването на обща стойност 60 млн. лв., а на празника на миньора - 18 август, компанията обяви 1 млрд. лева инвестиции от приватизацията през 1999 г. досега. Наистина, 2016-а бе златна година за проф. Цоцорков.


Без индустрия ще
си останем бедни


Първото, което го питаме на срещата в неговия кабинет, е каква е рецептата за това един град да просперира и възможно ли е цяла България да заприлича на Панагюрище.
"Достигнали сме до реализацията на уникални за индустрията неща. И това е благодарение на ценностната система. Хората знаят, че като кажем нещо, то отговаря на истината", отговаря професорът.
Но като мениджър той знае много добре, че просперитетът е невъзможен, ако не се подплати с добре работещ бизнес, осигуряващ стабилни доходи и благоденствие на хората и града. И разказва за посланията от последния Европейски минен бизнес форум,
на който е отчетено, че минната индустрия е катализатор за всички други индустрии. Там, където се разработва мина, около нея започва да се развива металургия, машиностроене - различни производства, чак до автомобилостроене. Разкриват се хиляди работни места.
Освен това не може да има устойчиво развитие без собствени суровини, защото катаклизмите по световните пазари са непредвидими.
А страховете за опазването на околната среда са неоснователни, защото сега има стандарти, приети от всички европейски държави, които гарантират, че замърсяване не може да има. И независимо дали става въпрос за минна индустрия, металургия, машиностроене или селско стопанство - ако не спазваш екопараметрите, просто няма да те пуснат да работиш.
"Хората още не могат да разберат, че добивът на минерални суровини е неизбежен. Човек иска да има телевизор, кола, жилище, мобилен телефон - това няма да падне от небето. Ръстът на населението изисква добив. Хилядолетия на човешка дейност сме се докоснали до нищожна част от земните богатства на повърхността на земята - до 1-2 километра. Светът има неизчерпаеми ресурси. Естествено, като добиеш нещо и си свършиш работата, трябва да рекултивираш. Това са елементарни неща. Човечеството ще влиза все по-дълбоко под земята и под водата. И същевременно ще опазва околната среда. Цените на суровините ще нарастват, защото експлоатационните разходи ще растат пропорционално на навлизането все по-дълбоко. Трябва да се промени мисленето и Европа вече е узряла за това", казва професорът.
Той има и ясна визия за развитието на икономиката. "Трябва да работим помежду си така, че отпадъците от една индустрия да се превръщат в суровина за друга. Ако не изцяло, то в максимална степен. Дълбочинното извличане на други компоненти също е въпрос на сериозни инвестиции в научната, изследователската, практическата и развойната дейност на университетите. Сега имаме много полезни компоненти, които съпътстват основния добив, но още няма технологии, които да ги извлекат. Някои от тях са много редки, но отиват в отпадъка. Ако имаме технология да ги отделяме, това е богатство за хората и за света. Така че са нужни по-интензивни научни изследвания в тази посока. Както и в другото направление - каква част от отпадъците могат да се превърнат в суровина за другите производства.
Това е и голямо предизвикателство за учените от отделните страни".
Говори за бъдещето като човек, който дълго е мислил за симбиозата между бизнес и наука, открил е баланса между индустрия и екология.
"В минната индустрия много важна е перспективата", продължава професорът. "Защото тя е е силно инвестиционноемка и решенията за бъдещето са скъпи. И след това е невъзможно грешките във визията да се поправят. Затова насочвам хората си да виждат нещата в перспектива и най-важното - да не забравят превантивната работа", казва Цоцорков.
Категоричен е, че една държава не може да бъде просперираща без развита индустрия. И че затварянето в НАТУРА на 34% от територията на България е било грешка. Защото това спъва инвеститорите. "Да стане богата държава без индустрия, това никъде не се е случило и няма да се случи. А ние имаме традиции да развиваме индустрия. Тук няма колебание какво трябва да се прави".


Готов съм да умра за България


Проф. Цоцорков казваше, че държавата трябва да се управлява като компания. А мениджърът е човек, който трябва да мисли стратегически, да планира за години напред. "Каква е стратегията за България", питаме.
И той отново подчертава: "Най-важното е ценностната система. Тя трябва да се възпитава от училище".
И споделя една своя идея, която не успя да реализира, но в нея е заложено онова, на което през лутанията на прехода сме пропуснали да научим нашите деца:
"Имам идея да пишем на министъра на образованието да се възложи на група интелектуалци да подготвят клетва за вярност, с която да започва учебният ден в българските училища. Такава практика имат в САЩ - всяка сутрин рецитират клетва за вярност. И Америка е велика, защото хората имат изградена ценностна система за вярност към Родината от най-ранна възраст. Бъдещите политици, съдии, лидери се възпитават още от първо отделение. Това е толкова елементарно, а изглежда толкова неразбираемо. Образователната реформа е в същността на всички други реформи".
Това не са просто думи, а мъдрост, основана на житейски опит.
"Като се върна назад - моята ценността система е формирана от майка ми и баща ми, наследена от тях. Спомням си, че като войник на границата в Момчилград, бях готов да умра за България. От малък съм готов да умра за България. И сега съм готов да умра за България. И това е останало у мен - че трябва да се дава за България, за обществото.
Ние вече изпуснахме едно поколение - хора неориентирани, радват се на чалгата, на далаверите - гледат по телевизията и си мислят, че това е животът. Трябва незабавно да започнем да подготвяме следващото поколение, за да не го изпуснем и него".
И продължава със своята визия за бъдещето:
"Ние в България сме обречени на успех. Имаме всичко. Можем да го постигнем 10 години по-рано или 10 години по-късно, но забавянето струва много скъпо. Това е управленчески, решим проблем. Ако водачите на нацията излязат напред и дадат личен пример, ако поведат хората и направят необходимото - всички ще го оценят. Да се създаде добра ценностна система на поколенията - това също е управленчески проблем. Няма как да дойде някой и да ни казва децата какво и как да учат. И само да мрънкаме, все някой ни пречи - я Европа, я Америка, я Русия. Това, което е в нашите ръце, дайте да го хванем и да разчитаме на него. Проста работа е и как не се разбира?!"


Ще успеем, когато
се научим да даваме


Какъв е човекът, видял бъдещето на България?
Потомък на стар панагюрски род, който е дал на страната ни хора с предприемчив дух - занаятчии и търговци, революционери, изобретатели, работници и мениджъри, юристи и компютърни специалисти, лекари, дипломати, музиканти и общественици.
За дейността му като мениджър и общественик може да се говори много. Но той имаше и едно безкрайно любопитство към света, искаше не само да научи, но и лично да провери границите на собствените си възможности. Едно от хобитата на проф. Цоцорков е гмуркането, като личният му рекорд е до 25 метра дълбочина, постигнат преди няколко години. Той е единственият българин, стъпвал и на Северния, и на Южния полюс, а "Асарел Медет" подкрепя изследователската ни мисия на Антарктида.
По време на срещата ни професорът разкри още едно свое преживяване, което е преобърнало живота му. Но тъй като става въпрос за човек, в чиято личност е дълбоко вкоренен патриотизмът и мисълта за Родината, това преживяване всъщност е и едно откровение за бъдещето на България.
"Откакто се върнах от Тибет, имам вече съвсем друга представа за света, за човечеството и Вселената. Имах среща с тибетски Лама, на когото да задам три въпроса. Избрах единият да е за България, а другите два - лични. Попитах го: "Защо българите индивидуално се справяме много добре - в изкуството, в спорта. А не можем да работим в екип, мразим се сякаш и се противопоставяме?" Ламата дълго време нищо не отговори, само ме гледа с един поглед, светлосин като на Исус Христос, 1-2 минути мълчи, само се усмихва. Понеже въпросът ми се превежда от английски на тибетски, помислих, че не ме е разбрал и трябва да го повторя. Но той явно е мислил. И започна да говори: "Това не е само във вашето общество, но някъде е много силно изразено. Това е, защото сутрин се молите само за себе си. А трябва всеки един от вас да се моли и за другите да постигнат нещо. Тогава всички хора ще излъчват позитивна енергия, която няма да ви противопоставя, а ще ви сближи. Ще превъзмогнете завистта, злобата и противопоставянето и ще работите заедно за общото добро".
Това е посланието и на един велик българин. Той бе изключително успешен мениджър на своята компания, но печалбите от успешното й управление подари на хората. Можеше да бъде и мъдър държавник с визия за бъдещето на България.
Остави ни своите прозрения в книгата "60 мига от моя живот", която написа след 60-тия си юбилей. Беше готов да предаде и мъдростта, която е натрупал след това. "Ще напиша "10 мига от моя живот след 60-те". Тези 10 години се оказаха толкова наситени със събития, че може би обемът ще бъде същия, колкото 60-те години преди това. Като ми остане време, много бих искал да поработя върху една книга –„Ценностната система на успешната личност". Моя опит и световния опит да го обобщя, защото това е философски, религиозен, духовен проблем. Безспорно, няма да откриваме Америка, но е добре да споделим това, което и на мен, и на много хора е помогнало в живота. Знаете ли колко ще ни олекне, когато повече хора в обществото са с нагласата, че не можеш да искаш само за себе си. Много трябва да се дълбае в тази посока - да не изпускаме младото поколение. Това е задача на семейството, на образователната система, на обществото, на църквата. Трябва да убедим младите още от малки, че това ще е полезно и за тях, и за всички около тях, и ще има много по-малко неприятности в обществото, в което живеем. И такива няколко постулата бих включил в такава книга - като добри практики, като насоки - нещо, за което няма спор... Това не трябва да бъде догма - някой ще го приеме, друг - не. Трябва да е отворено за промени, за добавяне, за развитие. Но да има основа, която не трябва да се забравя и да се вземе под внимание за възпитанието на младото поколение".
Това ни завеща проф. Лъчезар Цоцорков. Човекът, който виждаше в бъдещето.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

прах и пепел · 13:39 · 23.05.2017
https://www.youtube.com/watch?v=UpntpR2z0Ac
Потребител · 04:43 · 21.05.2017
Познавах Човека лично. Той беше най-голямото доказателство, че капитализмът може и да има човешко лице. Идваше от Възраждането и си отиде безсмъртен. За нещастниците поливащи паметта му с помия няма какво да се каже...Те просто са отрепки!
приятел на Човека · 19:00 · 23.05.2017
@Потребител Познавал си го лично.Ами да,имал си интерес и полза от него.Ето защо за тебе е човекът с голямо Ч
Иван Царацорков · 14:16 · 20.05.2017
ТОЙ Е ЕДИН ВЕЛИК,ЧОВЕК! Той е българския ДАЛАЙ ЛАМА. Тук важи в пълна сила, живей задружно, бъди,човек. Уважавай и почитай ближния си, рода си, себе си....! Спазвай принците на човека и природата. Този, човек е мъдрец, ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!
погребален агент · 19:11 · 20.05.2017
@ Иван Царацорков ВЕЛИК И МЪДРЕЦ....АМИ ТОЙ ГОСПОД СИ КАЗА ДУМАТА.ХОРАТА ПРОЩАВАТ НО ГОСПОД ...НЕЕЕЕЕ
Потребител · 22:54 · 19.05.2017
Бог да го прости!
Кога ще изкореним злобата на дребните душици?
Има ли ненаказано добро?
Потребител · 18:30 · 19.05.2017
Не знам какъв олигарх е бил той, но знам също така, че е много голям грях да хулиш човек, който е на ония свят, имайте поне малко срам в днешния ден, ако не друго, изчакайте поне до утре, духът му да се разнесе! Лесно е да наречеш някого, когото очевидно не познаваш такъв и онакъв, трудно е да видиш направеното от него и сълзите в очите на стотиците хора, дошли да го изпратят в последния му път, това видях аз и никога няма да го забравя!
Беден панагюрец · 17:26 · 19.05.2017
Олигарх,но в интерес на истината много малко е направил за Панагюрище.Стотиците милиони са в чуждите банки.Това са нашите пари.Ако беше много праведен и сега щеше да е жив,но Господ право съди.Да се свети името му и делата му....
Потребител · 14:44 · 19.05.2017
Поредният измислен крадец, който се е помислил за голяма работа. Да не забравите да му сложите заграбеното, да го занесе на оня свят. А и да му излижете и гъза за последно!
123 · 14:04 · 19.05.2017
Не знам какво бъдеще е видял, но отне бъдещето на много хора.
Потребител · 17:28 · 19.05.2017
@123 много точно казанооооо
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент