Прилики и разлики между соца и капитализма

Прилики и разлики между соца и капитализма | StandartNews.com

Докато у нас преследваха фабрикантските чеда, в Холивуд гонеха комунистите като прокажени.

Когато Германия опря до гастарбайтери от Турция, ние внасяхме виетнамци за строежите

Банчо БАНОВ, финансов експерт

 

В интернет има много изследвания, статии и материали за разликите между социализма (наречен там често комунизъм) и капитализма. Но не открих нито едно за приликите. А прилики има. Нека да започнем оттам. През 80-те години на миналия век известният западен икономист и мислител Джон Кенет Гълбрайт формулира своята теория за икономическата конвергенция между двата строя. Той казва, че капитализмът все повече заприличва на държавен капитализъм, а социализмът придобива чертите на пазарна икономика. Дава редица примери, един от които е 5-годишните планове на Япония, които ги имаше при социализма.

И действително, не може една икономика, пък била и социалистическа, но основана на производството на стоки и пласмента им, да няма нещо от елементите на една пазарна икономика.
Но да започнем от по-далече. Всички знаем, че след Втората световна война, в социалистическите страни са провежда национализация – банки, промишлени обекти, мини, а после и колективизация на земята. Но и в Западна Европа се извършва национализация по същото време – национализират се мини, банки и т.н. Например Централната банка на Англия е била частна. След Втората световна война тя се национализира. Посягат и на банката на Рокфелер.
В България след 1944 г. се провеждат две парични реформи. Целта е тези които са натрупали много пари лекичко да им ги вземат. Но малцина знаят, че заради Великата депресия, на 5 юни 1933 г. САЩ излизат от златния стандарт и Конгресът приема резолюция, обезсилваща правото на кредиторите да искат плащане в злато, което на практика си е обезценка на парите. Но не спират до там. Президентът Рузвелт нарежда всички притежатели на златни монети, кюлчета злато и златни сертификати на стойност повече от 100 долара да ги предадат на Федералния резерв на фиксирана цена от 20,67 долара за унция. Направих си труда и сметнах, че така доларът е обезценен с 40,88%.

Е това не е ли частична национализация ?

След това, знаем, че социалистическите режими подхождат репресивно – политически към представители на старата власт и към капиталистическите партии. Някои от обвиненията са били несправедливи. Но и в САЩ след Втората Световна война подхождат репресивно към представители и симпатизанти на комунистическата партия и идеология. Във филма "Маджестик" с Джим Кери се разказва точно това. Как Конгресът формира комисия за анти-американска дейност, която с участието на прокурори, ФБР и други служби започва преследване. В един кратък откъс се дава документален филм как 10 сценаристи от Холивуд, представители на Комунистическата партия са осъдени на затвор по обвинение "за обида на Конгреса" !
Знаем, че у нас след 9 септември 1944 г. някои от представителите на опозицията не са могли да прогресират професионално заради своето минало. Но и в САЩ въпросната комисия започва „да чисти" холивудските студия (естествено с кооперация на собствениците) от сценаристи, за които имат и най-малкото съмнение, че са свързани или симпатизират на комунизма като идеология.
Всички знаем, че обучението по икономика в България беше идеологизирано. Но и на Запад, то също е насочено главно към пропагандирането на философията на свободния пазар.

Изучават се Адам Смит, Рикардо, но никъде Маркс

Даже Гълбрайт в своето произведение „Анатомия на властта", говори за математизирането на икономиката в университетите. И е така – студентите се учат да решават интеграли и диференциали – а не да обръщат внимание на основни икономически противоречия.
Американският президент Дуайт Айзенхауър казва на 25 февруари 1953 г. : „Почти 100 % от американците биха искали да се изкоренят всички следи от комунизма в нашата страна. Аз отидох в Колумбийския университет като негов президент и настоях за едно нещо: ако има и един, за който знаем, че е комунист, и той не може да бъде освободен от длъжност, аз ще бъда автоматично освободен. Аз лично няма да бъда част от организация, където има носещ карта комунист в такава отговорна позиция като тази да учат нашите млади.
Отиваме по-нататък – следенето и подслушването. Знаем, че в соца това си беше на мода. Но на Запад нима го няма? Във филма „Обществен враг" с Уил Смит героят, игран от Джийн Хекман, му казва: „Националната агенция по сигурността (на САЩ) извършва следене и наблюдение по целия свят.Факсове, телефони, сателити, кажеш ли ключова дума като Аллах, бомба, президент, започват да те следят и подслушват".
Наивно е да вярваме в това, че каквото е било при едната страна на завесата, го е нямало и оттатък.Това бяха две огледални враждуващи системи. Все едно в древността две враждуващи държави. Ако едната има лъкове и стрели, и другата ще ги има. Ако едната има стенобойни машини, и другата ще ги има.
Ще дам пример с пропагандата. СССР финансираше (частично) някои от профсъюзите, както и някои медии като френския комунистически вестник "L'humanite". Западът пък, за да има трибуна, финансираше Радио „Свободна Европа", „Гласът на Америка" и Дойче Веле. И всеки взаимно се критикуваше, но тази критика беше полезна, защото стигаше до хората. Затова и Западът, и Изтокът, внимаваха какво правят, как управляват,

стараейки се да спечелят общественото мнение на своя страна

Западът се опитваше да препятства финансирането от Изток, от другата страна пък заглушаваха западните радиостанции. Даже има слух, че след 1986
г. когато България имаше нужда от кредити, ФРГ дава, но при условие, че спре заглушаването на Дойче веле. Не знам дали е истина, но факт е, че тази радиостанция след 1987 г. не беше заглушавана.
Сега отиваме на приликите. На запад при капитализма беше свещена конкуренцията. При социализма имаше „социалистическо съревнование." Например кое предприятие ще изпълни в по-кратки срокове плана. Или например хранителните супермаркети по райони се съревноваваха кой ще обслужи повече клиенти, кой ще подреди по-добре магазина, къде ще са по-вежливи. На Изток първенецът получаваше премии за персонала, а на Запад-бонуси.
При соца имаше ударници и герои на социалистическия труд, а ликовете им висяха на таблото "Наша гордост". На Запад, например в САЩ има „Employee of the month" (работник на месеца), който се снима с прекия и по-големия началник и получава грамота.
При капитализма, всяко акционерно дружество си има надзорен съвет, който следи за нередности в работата на изпълнителния директор и при такива докладва на собствениците. При социализма всяко предприятие си имаше партиен секретар и първична партийна организация по месторабота, съставена от работници и служители в предприятието. Ако имаше нередности в управлението, те докладваха на партийния секретар, а той – на партията – т.е. държавата. При капитализма имаше поговорка: „Времето е пари!", във филми за СССР съм виждал лозунг: „Времени – денег!". (същото). На Запад казваха: „Няма безплатен обяд!", а СССР: „Советское государство даром денги не дает!" (Съветската държава даром пари не дава). Това беше по повод, че работниците в Сибир взимат по-високи заплати, но и условията там са по-тежки. При социализма имаше стопанска сметка, при капитализма – печалба.
На Запад, особено в САЩ, имаше тенденция да се работи на две работи. При социализма – също. Само че в събота и неделя на вилата. Там

се произвеждаха компоти, лютеници, туршии, отглеждаха се краставици, домати

картофи, лук, чесън, боб. Където можеше се гледаха кокошки, зайци, някоя овчица или коза. Това си беше второ производство в държавата извън официалното. Даже имаше лозунг: „Всеки компот – юмрук в лицето на капитализма!"Много хора казваха за своята седмица: „Пет работни и два потни (дни)." Тук е мястото да кажем – докато на Запад хората имаха по едно жилище, което изплащаха цял живот и кола, то при социализма почти всяко семейство имаше жилище, кола и вила. Т.е. и при социализма също имаше частна собственост, но се трансформираше в израза „лична". Няма да изброявам статистики, че по собствени жилища на глава от населението България биеше западните държави. Но беше ограничена до 3 по 1 за всяко семейство – 1 жилище, 1 кола, 1 вила. Някои съпрузи, които успяваха да придобият 2 жилища формално се развеждаха, за да спазят закона. Още нещо. По средата на социализма, ЦК на БКП решава, че гражданите имат доста свободно време събота и неделя, което трудно уплътняват. И започва да раздава вилни парцели на тези, които нямат. И както ми казваше един познат придобил такъв имот: „Както бях гражданин, така се запалих и ми се работеше на вилата, че няма накъде. Направо станах див селянин!"
На Запад много се живее под наем. Тук имаше работнически общежития главно за работници от провинцията или привлечени по специални програми.
Продължаваме с живота на обикновения човек.
При соца имаше производствени банкети, където се ядеше, пиеше и танцуваше с колежките или пък организирани излети и екскурзии до близката планина. На Запад пък и досега водят екипа на тийм билдинг. И докато при соца банкетите бяха за сметка на профсъюзите, то в днешна България фирмите крънкат служителите да додават някой лев.(за Запад не знам).
В Италия и сега има финансова полиция, даже униформена и въоръжена, която следи за стопански престъпления. В България имаше стопанска милиция, която правеше същото.
В соца

имаше Ленински съботник, а в Америка - бойскаут дей

като двете означава доброволен труд в полза на обществото – копаят се градинки, засаждат се дръвчета и т.н.
При соца имаше Държавен застрахователен институт и застраховката на колата струваше 5 лв. на година. И покриваше всичко. Сега има десетки компании и застраховката само на „Гражданска отговорност" на най-елементарна кола струва 170 лева Пита се кой плаща за всички тези дублиращи се офиси? Ами ние.
При соца също имаше потребителски кредит. Но ако си семеен и теглиш заем, трябва и законната ти половинка да се разпише. Сега в България жената овдовява и се оказва че съпругът й зад гърба е теглил хиляди левове кредит и ако иска да наследи неговата част от жилището, трябва да го погаси.
В България по времето на Тодор Живков имаше ергенски данък. Той важеше и за съпрузи без деца. На Запад има семейно подоходно облагане – т.е. ако имате дете, доходът се дели на 3, попадате в по-ниски категории и плащате по-нисък подоходен данък.
При капитализма, особено в САЩ, Канада и Западна Германия имаше недостиг на работна ръка. Първите две я запълваха със зелени карти и имиграция. Германия измисли гастарбайтерите (гостуващи работници), които дойдоха главно от Турция.
По въпроса за работната ръка по време на соца се сещам за един цитат от филма „Дами канят".
В него пазач коментира проблема с реновирането на старинна къща в Пловдивско: „Документацията излезе, пари има, няма работна ръка."
В България след 1984 година започнахме да внасяме работници (гостуващи) от братските държави на социалистическия лагер. Главно от Куба, Никарагуа, Виетнам. Настанявахме ги по общежития и те работеха (малка част) в заводите и главно в строителството.
В България при соца

нямаше гласност, но имаше чуваемост

Един политически виц да се престрашиш да разкажеш и той можеше да достигне и до Тодор Живков. На Запад пък имаше гласност, но нямаше чуваемост. Можеш всичко да си говориш, но никоя високотиражна медия няма да го отрази. Резултатът е един и същ – хората няма как да научат какво си казал.
В България те караха да работиш партийният секретар, началникът и профкомитетът. Но хората не си даваха зор, популярен израз от тогава е: „Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат." На Запад пък висиш отвсякъде с кредити и ипотеки и ако не работиш здраво, те уволняват. Не си ли намериш скоро друга работа – губиш всичко.
В заключение, въобще не искам да поставям знак за равенство между социализма и капитализма. Това бяха враждуващи системи с враждуващи идеологии. Но и със сходства. Естествено, ако социализмът беше желязна ръка без ръкавица, на места по-груб, по-недодялан, по-принудителен, капитализмът е същата желязна ръка, но с кадифена ръкавица. Леко, нежно, на места хитро и небрежно, но който се сблъска със системата на капитализма вижда, че и тя отвътре също е безпощадна.
Но двете системи бяха конкуриращи се. И както всяка конкуренция между двама, тя дава най-добрите плодове за третия. Това бяха хората на двете системи. Само ще кажа, че когато падна социализмът на Запад веднага побързаха да разградят социалните си системи, като първо увеличиха възрастта за пенсия. САЩ не смееха да изнесат никое производство в страна от третия свят, за да не дойде СССР да спретнат социалистическа революция и да им го национализират. В този ред на мисли социализмът би бил

най-добрият приятел на идеите на президента Доналд Тръмп

– за връщане на производствата в САЩ. Двете системи се и допълваха – социализмът купуваше технологии от Запад (например заводите за автомобила "Лада"), а Западът пък взимаше пример, идеи и натиск за социалните придобивки на хората си от Изток.
(Не говоря за индустриалния шпионаж – той си го има и сега, без социализъм). И още нещо, СССР и социалистическият блок бяха необходимото плашило на щатските политици, за да обуздават апетитите на американския икономически елит, когато са непремерени, алчни и водят до криза. Може би кризата от 2008 г. в САЩ нямаше да се случи, ако още го имаше източният лагер – кой би допуснал да се разхлабят рестрикциите в банковата система, да фалират банки, да порасне толкова държавния дълг. „Нали СССР ще се възползва!", биха казали политиците на лобистите.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай