Отговаряме на всички числови критерии и няма причина да отлагаме повече решението, казва финансовият министър Владислав Горанов в интервю за Investor Digest
- Г-н министър, в началото на годината обявихте, че България ще подаде заявка за членство в ERM II - т. нар. "чакалня" на еврозоната - до края на българското председателство в ЕС. Ще бъде ли спазен този срок?
- Няма причина да не бъде спазен. Ние сме в много интензивна комуникация с Европейската централна банка и Европейската комисия. Нашето разбиране е, че отговаряме на всички числови критерии и няма причина да отлагаме повече подобно решение. Още повече, че има и консенсус в обществото. На заседание на Икономическия и социален съвет, в който са представени всички бизнес организации и синдикати, категорично бе заявена позиция, че те очакват от централната банка и от правителството решителни действия в тази посока.
- В разговор с Die Welt казахте, че влизането на България в еврозоната може само да я укрепи. Страната от години покрива основните критерии за членство. Реалната конвергенция на доходите ли е последното останало препятствие?
- Спорът дали една държава конвергира по-добре вътре или извън еврозоната, е малко като спора за кокошката и яйцето. Ако се погледне чисто статистически, може да се установи, че държавите извън еврозоната конвергират по-бързо от държавите вътре в нея. По мое мнение влизането на България в ERM II ще даде повече доверие в българската икономика и ще намали до минимум калкулираните политически рискове от страна на инвеститорите. И в този смисъл ще носи само позитиви.
Не намирам основание в аргументите на някои, че, видите ли, ние ще донесем някакви рискове за конкурентоспособността на българската икономика с присъединяването на лева към ERM II, или някакви други рискове по отношение на самата еврозона. Ние сме част от един успешен проект, наречен валутен борд, вече повече от 21 г., така че на практика сме членове на еврозоната - имайки ограниченията, но нямайки предимствата на пълното членство. Така че продължавам да смятам - и съм го заявявал многократно и на ЕЦБ, и на мои колеги финансови министри от еврозоната - че разширяването е полезно и за старите държави, и за онези, които се стремят да влязат в нея. Разбира се, спазвайки установените правила за членство в ERM II.
- Канцлерът Меркел подкрепи българските амбиции за ERM II при посещението си в София. В същото време някои високопоставени фигури в германските финансови среди му се противопоставиха. Как си обяснявате това разминаване?
- Не знам кои германски финансови среди визирате, но ERM II е колективно решение на държавите в него и на ЕЦБ, като последната има решаващ глас в този процес. В този смисъл най-важната задача е да докажем на ЕЦБ, че българската държава напълно отговаря на описаните критерии. Оттам нататък това, което трябва да се направи допълнително - като реформи или като настройване на финансовата ни система за пълноправно членство в еврозоната - ние сме готови да го свършим.
Опитът за неравнопоставено отношение и поставяне на предварителни условия към България за подобно членство не е в съответствие с един от основните принципи в договора за функциониране на ЕС: за еднакво третиране на държавите членки. И ние не можем да приемем за честна позицията на този, който казва: изпълнявате критериите, но нямате място в ERM II и еврозоната. Ние сме поели ангажимент за членство в нея още при присъединяването си към ЕС и това е въпрос само на време и изпълнение на критериите. А нашето разбиране е, че тези критерии са изпълнени.
- Членството в еврозоната автоматично води със себе си и членство в банковия съюз. В същото време неговите конкретни очертания все още са обект на ожесточени спорове между различните държави. Какви предимства и рискове крие евентуалното членство в него за България? Как гледате на предложенията за Единна схема за гарантиране на депозитите например - не само като финансов министър, но и като действащ председател на Еcofin, съвета на европейските финансови министри?
- След кризата в Гърция и в други южни държави, някои от водещите икономики в ЕС поставят въпроса, че първо трябва да се постигне надежден механизъм за намаляване на рисковете във финансовия и в банковия съюз и след това да се говори за споделяне на рисковете, каквото например представлява единната схема за гарантиране на депозитите Която между другото е наистина добра инициатива и рано или късно трябва да се намери консенсус за нейното прилагане.
Това е фундаментален спор. Някои държави от севера претендират, че южните членки си позволяват по-разхлабена финансова и икономическа политика, а това влияе върху общата европейска валута и създава допълнителни рискове.
Сигурен съм, че големите държави, най-вече Германия, Франция и Италия, ще намерят консенсус в това отношение и очаквам в близко бъдеще - разбирайте следващите няколко месеца до една година - да се намерим компромис за завършване на банковия съюз чрез механизмите за намаляване и споделяне на рисковете.
Нещата се забавиха доста заради трудната политическа обстановка в Германия през последните 6 месеца. За щастие те имат вече стабилно правителство. Ситуацията в Италия добавя известна несигурност, но се надявам и там да се намери решение.
- За обикновените хора приемането на еврото е свързано най-вече с риска от спекулативно увеличаване на цените, от което в миналото се оплакваха страни като Гърция или Италия. Реален ли е този риск? И какви биха били непосредствените и най-бързо почувствани ползи от еврото за българите?
- Страховете се насаждат от хора, които не разполагат с достатъчно информация, или които имат интерес държавата да не е в силна позиция. Опитът на последните присъединили се към еврозоната страни показва, че тези страхове са пресилени и такива инфлационни процеси не се забелязват. Ние планираме скоро да организираме една конференция по темата в София, на която да поканим партийни лидери, експерти и да обсъдим ползите и рисковете от пълноправното членство на еврозоната. Но със сигурност примерите от ранните години на създаването й са без покритие в последните години. Механизмите за контрол върху спекулативно увеличаване на инфлацията, които са приложени в Словакия или в балтийските държави, работят успешно.
А предимствата са безспорни. Първо, повишаване на доверието в българската икономика. Премахване на всички ограничения, свързани с управлението на активите на БНБ. Намаляване със сигурност на лихвените равнища за бизнеса и населението заради достъпа до ликвидност, който ЕЦБ осигурява. Вероятно веднага след присъединяването към ERM II оценката на кредитните агенции за конкурентността на нашата икономика ще бъде повишена. Така че аз убедено вярвам, че от членството в еврозоната България и българското общество ще извлекат само предимства. Така смятат и работодателите, и синдикатите, а и повечето парламентарно представени партии. Може би дори всички.
Ако си представим степените на интеграция в ЕС, ние се намираме на практика в преддверието, само с членството в него. Отсъствието ни от Шенген и от еврозоната може да се приеме за непълноценно членство. Можем да ги разглеждаме като три концентрични кръга, от които еврозоната е най-вътрешният. Ние още сме в най-външния.
/със съкращения/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
