Страхил Делийски, политолог
Препъникамъните по време на подобни преговори като тези за ново правителство са винаги в две основни посоки. Едната е на равнище управленски политики, а другата - търговия с власт и лични взаимоотношения. Не се знае обаче коя от двете линии ще се окаже решаваща. На равнище на публични политики и управленска стратегия обаче има няколко въпроса, които няма начин да не бъдат поставени по време на преговорите. Това са казусът с КТБ, по който не съм сигурен, че всички политически сили имат сходни позиции, данъчната реформа и темата с плоския данък, по която в рамките на кампанията партиите комуникираха различни идеи, реформите в здравеопазването, новият бюджет. Все теми, които са свързани с публичните политики, и по които партиите имат заявени позиции пред своите избиратели. Мисля, че по някои от тези теми ГЕРБ и Патриотичният фронт ще трябва да преговарят много сериозно, за да се разберат - например по въпросите за политиката на доходите и финансовата политика. Този тип преговори ще протекат с идеята за ясен мандат от година-две да кажем, което ще бъде честно спрямо избирателите и участниците в тях, и следва да се потърсят някакви компромиси. Другият вариант е
просто да се сключи споразумение
предвид необходимостта от задължително стабилно управление и изобщо да не стане въпрос за политика. По-скоро виждам такъв вариант.
Защото е очевидно, че в общественото пространство се налага идеята, че на България й е необходимо правителство на всяка цена и много по-малко се говори за това какво ще прави това правителство, а именно това е важното в крайна сметка.
От гледна точка на проблемите с междуличностните отношения на лидерите вътре в Реформаторския блок, свидетели сме как доста често определен тип тежки взаимоотношения се загърбват в името на властта, което не е лошо. Мисля, че не би следвало да е проблем на равнището на програмите ГЕРБ да потърси партньорство с РБ и дори - с ДПС. Вече бе заявено, че ДПС няма да участват директно и публично във властта, но ако погледнете управленските и предизборните програми на ГЕРБ и ДПС, ще видите, че разликите в тях не са много големи и не са от тежко и принципно естество. А това ще даде добър повод на ДПС негласно да подкрепи едно управление, начело с ГЕРБ. Как подобна ситуация ще се отрази на ГЕРБ - зависи от това как Борисов ще я изиграе комуникационно. При положение, че няма официална и публична подкрепа под формата на формално споразумение между двете партии, Борисов ще е прав да каже, че той не е карал никого да го подкрепя.
Не съм убеден, че на преговорите ще се стигне до това да бъдат предлагани и получавани министерски постове. Много е вероятно отговорността да бъде оставена в ръцете на ГЕРБ. Ясно е, че главните ресори ще са в техните ръце, за да служат като механизми, с които те да изпълнят програмата си. Това са финансовото, икономическото и вътрешното министерство. В тях е съсредоточен най-голям ресурс и
не си представям Борисов да ги остави на някой друг
Образованието обаче е един възможен вариант за ресор, който от ГЕРБ да дадат на съюзниците си. А също и Министерството на външните работи, защото не би следвало да има особени разногласия. В съдебната система очевидно предстоят сериозни реформи, а Реформаторският блок имат много ясна позиция и програма за това, но не ми се струва реалистично да получат този ресор.
Няма причина след преговорите да нямаме нов кабинет. Има толкова много партии и коалиции в НС, че би следвало да се стигне до някакво споразумение. По начина, по който досега се водят разговорите на публично равнище обаче, ми се струва, че това споразумение ще е доста условно и малотрайно. Но в момента политическият ни елит си дава сметка, че ако не успеят да отговорят на обществените настроения за съставянето на някакъв вид работещо правителство, то този елит ще губи все повече и повече подкрепа. Ето защо се надявам, че чувството за самосъхранение на политическия ни елит ще го накара да потърси някаква работеща формула. А колко, как и доколко ще работи е вече въпрос на възможности и желание. Възможно е в рамките на преговорите да има обрати, но не може да очакваме бързи решения, а и не е нужно. Това, което обаче съм убеден, че трябва да се случи по време на тези преговори, е участниците в тях да се опитат да говорят и с обществото. Защото следващото правителство трябва да работи за обществото. Затова преговорите не трябва да се оставят на равнището на конюнктурен пазарлък. Големият разговор с публиката по време на предизборната кампания може и трябва да се случи и сега, но е въпрос на желание, разбира се.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
