На никого не му се играе решаващата роля на опозиция
Анастас Стефанов
политолог
През последния месец в парламента бе демонстрирано наличието на две управляващи мнозинства. Едното е статуквото на изпълнителната власт - мнозинството, което формира правителството след изборите - т.нар. четворна коалиция. Бяхме свидетели и на едно преобръщане - парламентарна коалиция, която е независима от парламентарното мнозинство. Създадоха се едни плаващи мнозинства. Появиха се заигравки между ГЕРБ, ДПС и други части от управляващите, но без участието на Реформаторския блок. Налага се изводът, че ДПС донякъде бламира РБ като съставна част от мнозинството. Юни и юли се очертаха като месеците на партията на Лютви Местан.
Игрите с мнозинствата на този етап не застрашават стабилността на кабинета. Правителството е изградено по формулата 1+3, т.е. един голям политически субект - ГЕРБ, който при нови избори пак ще си гарантира солидно присъствие във властта. И три малки формации /РБ, АБВ и ПФ/, за които не се знае какво е парламентарното им бъдеще. В "дилемата на затворника" по-скоро са изпаднали трите малки, а не ГЕРБ. Това положение позволява на партията на Борисов да обръща играта. През пролетта наблюдавахме как малките политически сили се стараят да извиват ръцете на премиера с различни искания, за да подчертаят своята идентификация и тежест. Сега обаче имаме странно политическо отмъщение. ГЕРБ показа, че може да се заиграва с други, като ДПС. От друга страна, се видя, че в един момент някои играчи /като РБ/ могат да атакуват движението, на в следващия момент влизат в колаборация с него. Изглежда, малките станаха заложници на своите големи амбиции и оттам идва усещането за провал, което се наблюдава най-отчетливо при Радан Кънев.
РБ дойдоха като монополисти на моралната претенция и на новите политици, които не правят отстъпки. Сега стана ясно, че всъщност правят отстъпки. Видя се и че реформаторите нямат достатъчно властови ресурс да отстояват позиции. Блокът води два паралелни живота. В единия са участниците в изпълнителната власт - Божидар Лукарски, Николай Ненчев, Меглена Кунева. В другия парламентарната част е почти оголена и е дадена изцяло на Радан Кънев.
В парламента априори би трябвало да има опозиция, тъй като не всички управляват. Още от началото беше ясно, че освен основна коалиция ще имаме и плаващи мнозинства. Затова и много трудно ще могат да се откроят ясни и последователни роли. Можем ли да кажем, че ДПС е последователна опозиция? Не можем. Същото се отнася и за БСП, която във вътрешнопартиен план все още се бори със себе си. Налице е и "Атака". Волен Сидеров обаче не го виждаме като централна фигура. Имаме безвремие на управляващото мнозинство, което го конструира като безалтернативно. Изглежда, сякаш на никого не му се играе решаващата роля на опозицията. Други като ПФ играят двойнствена роля - стараят се да бъдат с единия крак във властта, а с другия - в опозиция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
