Панически разпродажби на фондовата борса

Панически разпродажби на фондовата борса | StandartNews.com

Само месец след огласяването на идеята за промяна на пенсионния модел
Инвеститорите поискаха по-високи лихви от правителството за последната емисия ДЦК

Владимир Малчев, управител и инвестиционен консултант ИП "Бул Тренд Брокеридж" ООД

Измина точно един месец от шокиращия анонс на управляващите, че възнамеряват да разбият пенсионния модел на България, посягайки на личните пенсионни спестявания на родените след 31 декември 1959 година. Замаскираното като право на избор, само че манипулиран и зле информиран избор, посегателство изглежда няма да се случи по първоначалния си замисъл. Вероятно разумът ще надделее в средите на политическата власт и аргументите против на повечето финансисти, икономисти, работодателски и професионални асоциации ще бъдат отчетени. Огромната дупка в НОИ няма да бъде запълнена с готовите спестявания на работещите българи, колкото да се изкара управленският мандат, а ще се търси дългосрочно и максимално консенсусно решение.

Да видим обаче какво се "постигна" до момента със спорната поправка в Кодекса за социално осигуряване. На първо място, това беше срив и на моменти панически разпродажби на Българска фондова борса. Бърза справка за представянето на борсовите индекси в Европа и региона през последния месец показва, че родният бенчмарк SOFIX е най-губещият след този на борсата в Будапеща. Случайно или не, точно в Унгария по сходен начин бяха национализирани личните спестявания на хората за пенсия след пика на финансово-икономическата криза от 2009 година. Държавата си попълни дупките за няколко години,

от парите вече няма и помен

а пенсионната система отново е в същото тежко положение. Капиталовият пазар в Унгария замира през последните години, губейки 1/3 от стойността си, напуснат от чужди и местни инвеститори. Едва ли родните управляващи искат това да се случи и у нас, където от години чуждестранни и местни инвестиции са на санитарния минимум, а без инвестиции, както знаем, сме обречени на бедност. Още по-абсурдно е, че в момента, в който управляващите удариха най-големия инвеститор на Българска фондова борса, Министерство на енергетиката лансира идеята за приватизация на миноритарни дялове от ключови държавни предприятия през БФБ. Една прекрасна на пръв поглед идея, която обаче би претърпяла пълен крах, ако пенсионните фондове бъдат извадени от играта. Не могат да се очакват и чуждестранни инвеститори в акции на публични компании, тъй като те не биха помислили дори да приближат пазар, който току-що е напуснат от най-големия си местен инвеститор.

Видно от таблицата по-долу, след борсата във Франкфурт, най-добре през последния месец се представят капиталовите пазари в съседни нам страни като Румъния и Турция, където инвеститорите влагат парите си уверено през последните години и където стойността на компаниите расте, икономическият растеж е много по-висок от този у нас и т.н.

Представяне на борсовите индекси
за периода 12.12.2014 - 16.01.2015 г.

Унгария -9,02%
България -7,60%
Гърция -4,11%
Полша -3,76%
Чехия -2,26%
Сърбия -1,89%
Черна гора -1,24%
Босна и Херцеговина 0,00%
Словения 0,98%
Хърватска 1,22%
Литва 1,33%
Словакия 2,95%
Естония 3,16%
Румъния 4,67%
Турция 5,03%
Германия 5,97%

Втори бърз ефект, който виждаме, е, че инвеститорите вече поискаха по-високи лихви от правителството за последната 10,5-годишна емисия на държавни ценни книжа, пласирана през изминалата седмица. Инвеститорите се съгласиха да заемат пари на държавата срещу 3,09% годишна доходност. Това е значително по-високо в сравнение с предходната такава емисия, когато постигнатата доходност беше 2,90%. Това се случва при положение, че близо половината емисия беше записана именно от пенсионните фондове, в които са нашите спестявания за пенсия.

Ами ако те спрат да купуват дълг на държавата?

Лихвите по дълга на България растат в момент, когато лихвите по дълга на повечето европейски държави са на исторически рекордно ниски нива. Лихвите по 5-годишния дълг на Германия и други държави в Европа вече са отрицателни, а по 10-годишните книжа са на ниво от едва 0,45%. Още една красноречива обратна тенденция на повишаването на лихвите по дълга на правителството е тенденцията на все по-силен спад на лихвите по депозитите. За какво ни говори това - очевидно за повишен риск и недоверие към правителството, нещо, което е много опасно, ако се запази в дългосрочен план.

Тези два ефекта са това, което виждаме на преден план и в изключително краткосрочен порядък. Петното, което се постави върху и без това лошия инвестиционен климат, обаче може да е по-дългосрочният и по-голям негативен ефект от прибързаната псевдореформа на пенсионния модел. Това е ефект, който би могъл да бъде съизмерим с липсата на правосъдие и правораздаване у нас, нещо, което се повтаря от всеки чужденец, стъпил в България. Защо? Защото, първо, има потенциал да убие капиталовия пазар, а състоянието на местния капиталов пазар е на първа страница на всеки проучвателен доклад, предхождащ чуждестранно инвестиционно намерение. И второ, защото говори за неустойчивост и непредвидимост на институционалната и нормативна среда у нас.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай