"Блумбърг": Идва краят на тиранията на долара
С претоплени идеи няма да намалим жертвите на пътя






23:05 ч.

05.10.18

10 мин.

0

9

0

Осем прилики в рухването на Римската империя и СССР

от редактор |

Осем прилики в рухването на Римската империя и СССР

Банчо Банов, Финансов експерт


Наскоро прочетох една статия в Интернет. Казва се: „Агонията на Западната Римска империя. Факторите довели до рухването на вечният град." Останах много изненадан. Как по удивителен начин въпреки разликата в епохите факторите, довели до рухването на Римската империя, важат
с пълна сила за края на СССР и социалистическия лагер. Всъщност по въпроса за края на съветския колос от край време се сблъскват две тези.
Едната, застъпена от много западни икономисти и историографи, гласи, че СССР си е рухнал от само себе си. В същото време някои специалисти от бившите соцдържави и досега са убедени, че
социализмът спокойно е можел да си изкара още 40-50 години, хей така, по инерция.
Всички знаем, че в голямото противоборство между Изтока и Запада съществуваше Студената война. Но с какви средства се водеше тя, как бе спечелена си остава загадка за широката публика. Наивно е да смятаме, че двата блока САЩ и СССР не са се „дебнели" и не са си правили „номера". Които в крайна сметка доведоха и до краха на соцлагера. Кои обаче са факторите, решили изхода на епохалния сблъсък.


1. Прекомерното разрастване като територия


По време на най-големия си разцвет Римската империя се простира от Атлантическия океан до бреговете на Ефрат в Мала Азия. Но гигантските й територии стават една от причините за разпадането й. Административното управление на подобни огромни империи винаги е кошмарно занимание. Дори и с тяхната добре развита система от пътища, римляните не са в състояние достатъчно бързо да комуникират и от там – ефективно да управляват провинциите си. Рим се опитва да поддържа достатъчни на брой легиони, за да защитава границите си и да усмирява вълненията в провинциите.
При СССР положението е същото. Социалистическият лагер се разпростира много, в някои от държавите руснаците трябва да поддържат военен контингент. Харчи се много и за субсидии на "братските държави". Само между 1974 и 1979 г. Съветският съюз е отпуснал 17,7 млрд. рубли заеми и е дотирал България, Румъния, Унгария, Полша, Чехословакия и ГДР с над 50 млрд. щатски долара. Или както шеговито се изрази един икономист: „СССР хранеше половината свят – от Куба до Северна Корея".


2. Големите военни разходи


Надпреварата във въоръжаването изиграва важна роля за рухването на СССР. Във началото на филма „К-19" се казва, че през 1961 г. съюзът разполагат с ядрени оръжия, достатъчни да унищожат света 2 пъти, а арсеналът на САЩ
даже 10 пъти. Това повече прилича на игра на покер. По-богатият (САЩ) избира тактика непрекъснато да вдига залозите, докато по-бедният (СССР) не се откаже. И играта приключва в полза на богатия без съперниците да са си показали картите. Тук има и един друг аспект – ангажирането на СССР и Източния блок с толкова големи военни разходи, поддържането на такива големи армии отклоняват средства от производството на стоки за бита, хранителни продукти за населението. Това предизвиква дефицити и затруднено снабдяване на населението. Последствията са липса на задоволство от живота и разклащане на вярата в системата. По този повод следва да припомним едно изказване на Рейгън от Студената война: „Ще ви накараме да ядете ракетите си!"


3. Стойността на златото и петрола


Знаем, че те бяха най-конвертируемият експорт за СССР. През 1981 г. петролът достига пик от близо 40 долара за барел. След това до 1987 г. пада до близо 10 долара на барел. Това е тежък удар по експортните приходи на СССР. Дали е връщане към цената от 1974 г. или е целенасочено „бутане" на цената надолу – не знаем. Златото удря 850 долара за унция през 1979 г., за да се сгромоляса под 400 долара за унция през 1985-1986 г. (сайт goldprice.org).
А това е тежък удар
по експортните приходи на съветската държава.
В това отношение може да се направи аналогия с обезценяването на парите в Римската империя.
В началото съдържанието на сребро в сестерциите, които са били сред най-употребяваните монети в Рим, е около 95%. Заради растящите харчове обаче императорите секат все повече монети, но с по-малко ценни метали в тях.
Така към средата на II в. от н.е. сестерциите вече съдържат 85% сребро. Тридесет години по-късно той се равнява на 75%, а в началото на III в. бронзът и среброто в сестерцията вече са в рани количества. Според установения при Адриан стандарт една златна монета, наречена аурей, трябвало да съдържа приблизително 10 грама от благородния метал. При император Каракала (198 – 217 г.) то е понижено до 9 гр., а само няколко десетилетия по-късно – до малко над 6 гр. До края на трети век сребърните сестерциипочти изчезват от обращение, а делът на среброто в сребърните денарии се срива до 0,5%, като на практика вече те представляват нищо повече от обикновена бронзова монета, потопена за много кратко в сребро.
Благодарение на дългогодишните инфлационна политика на императорите, парите постепенно започват да губят покупателната си способност.


4. Доверието в системата


Британският икономист Джон Кейнс пише, че една икономическа система се гради на доверието в нея. Ако има доверие от страна на гражданите – тя цъфти и просперира. Ако няма – тя се разклаща и угасва. За Рим доверието към държавата е военната й мощ: „Най-очевидната причина, за това Рим да се превърне в руини и да бъде обезличена някогашната му слава, може да се търси в поредицата от военни разгроми, които легионите на империята търпят срещу външни нашественици. Рим се сражава с германските племена в продължение на векове, но след 300 година "варварските" племена, като готите например, нахлуват неудържимо в границите на империята. Римляните удържат германския натиск през IV век, но през 410 година предвожданите от краля на визиготите Аларих армии превземат и разграбват сърцето на империята - Вечният град. През следващите няколко десетилетия империята живее под постоянния натиск на варварите, за да се стигне до 455 година, когато Рим отново е превзет, този път от вандалите. И накрая, през 476 година, германският предводител Одоакър вдига бунт и сваля последният римски император Ромулус Аугустус." За социализма доверието е разклатено по няколко начина, подредени по важност:
А. Това е лошото снабдяване, особено в провинцията, със стоки и услуги, но предимно хранителни стоки.
Б. Недоверие в т. нар. номенклатура или политическа класа. Така например в елитните гимназии имаше 2 начина за прием – едни се състезаваха по общия ред, а други – синове на активни борци – за тях имаше определена квота и се влизаше по-лесно. Подобен род привилегии са и форма на несправедливост за гражданите. Такава форма на несправедливост е ширещата се преди падането му Рим политическа корупция. А тя не е нищо друго, освен когато някой набавя облаги за себе си и семейството си (и си вдига стандарта на живот спрямо другите), ощетявайки цялото общество.
В. Лъскавите витрини на Запада. Преминалите през Желязната стена туристи от соцстраните се надпреварваха да разправят на близки, колеги и приятели какво изобилие цари в "прогнилия Запад". Имаше култ към западните стоки и всеки искаше да си купи от Кореком дънки и дънково яке. Туристите от соцлагера обаче пропускаха (а и не знаеха), че там и се работи доста повече. Затова и след 1990 г. се стигна до прозрението: „Най голямата заблуда на хората от Изтока беше, че след падането на социализма, ще работят както преди, а ще имат западен стандарт."
Г. Западните радиостанции. Те поддържаха недоверието в комунистическата система, но и прокарваха западните ценности на изток. За ценностите ще говорим по-долу.


5. Упадъкът на традиционните ценности.


Появата на християнството и крахът на традиционните римски ценности се сочи като съществена причина за края на Римската империя.
С Миланския едикт от 313 година християнството е легализирано в пределите на Рим, а през 380 година император Теодосий I го въздига и до ранга на единствена официална религия. С тези царски декрети се слага край на вековете на преследване на последователите на Христа, но едновременно с това се подкопават устоите и на традиционните римски морални стойности.
Християнството не само изтласква политеичния римски пантеон от божества, в който императорът е почитан и приравняван към боговете, но премества и фокуса на моралните ценности от добруването на общността към прославата на личността. В същото време висшите сановници от новата Христова църква придобиват все повече светска власт и влияние в политическите дела на държавата.
Въпреки че ролята на новата религия в упадъка на Рим е очевидна, все пак – в сравнение с икономическите, военните и административните фактори, нейният принос не е толкова значим. Промените, донесени от религията, по-скоро засягат частния живот на римляните, променяйки и настройвайки обществените отношения в руслото на индивидуализма.
Ценностите играят голяма роля за въздигането и упадъка на всяко общество. През 1980 г. и след това в Източна Европа поколенията, преживяли капитализма и експлоатацията, които вярваха убедено в социализма, вече бяха възрастни. Имаше нова генерация без такава памет, но в същото време много по-податлива за западните ценности. За тях социализмът и придобивките му бяха даденост и от там – не особено ценни.


6. Остър недостиг от работна ръка


Липсата на достатъчно работна ръка застига както Рим, така и соцлагера.
Икономиката на империята зависи изцяло от робите, които обработват земята и упражняват повечето от занаятите. Военната мощ на Рим има за задача с постоянните си завоевателни походи да носи у дома свежи попълнения от работна ръка. Когато обаче завоеванията секват – още през II век – нужните за работеща икономика роби започват да не достигат, а трупаните по-рано от войни съкровища постепенно се топят.
Социализмът към 80-те години също постоянно изпитва глад за работна ръка. Това от една страна бе заради надпреварата във въоръжаването и поддържането на големи армии, които бяха непроизводителни, а само консумираха. От друга страна обаче, това беше заради феномена „Много маймуни на клона". Държавните служби и ведомства постоянно се разширяваха, без да уволняват. Така се получи огромна и раздута администрация. Чиновниците станаха повече от заетите в производството. Както се казва във Филма „Двойникът" от героя на Попандов: „Честно казано, интелигенцията стана твърде много." Друг цитат от филма „Дами канят" за реставрацията на една къща в града: „Документацията излезе, пари има, няма работна ръка!" Положението стигна дотам, че България след 1984 г. се опита да внедри опита на ФРГ за гостуващите работници (Гастарбайтер). От Виетнам (главно), Куба, Никарагуа бяха докарани работници, настанявани в работнически общежития, за да запълнят пробойните в производството, главно в строителството.
В статията за Римската империя пише:
„С трудно работещата си икономика, западащата търговия и постоянният недостиг на селскостопански стоки, Римската империя започва да губи ролята си на хегемон в Европа."
По същия начин многото разходи за отбрана, твърде големия военен и административен апарат водят социализма към трудно работеща икономика и недостиг на селскостопански (хранителни стоки).


7. Сривът в търговията


В статията за Римската империя пише: „Още един удар за икономическия упадък става завоюването на Северна Африка от вандалите през V век. Освен, че лишават империята от важни за нея източници на стоки, вандалите започват с пиратските си набези да пречат и на търговията в Средиземноморския регион."
С падането на Берлинската стена през ноември 1989 г. и последвалото обединение на Германия Съветът за икономическа Взаимопомощ /СИВ/ губи важен и надежден партньор. Това е първият удар по търговията на Съветския блок.
На 25 юни 1988 г. в Люксембург е подписано споразумение между ЕИО и СИВ за взаимно признаване и официални отношения, което позволява на страните от СИВ да сключват търговски договори пряко с Европейската общност. Според доктрината „Синатра" (1989) обменът е изключително право на всяка отделна страна. Либерализацията след това бележи началото на края на СИВ.
От 1 януари 1991 г. страните от соцлагера започват да извършват сделките помежду си по правилата на пазарната икономика. В резултат на това се получава радикален спад в търговския обмен между тях, тъй като Източна Европа сменя несиметричната търговска зависимост от Съветския съюз със също толкова несиметрична търговска зависимост от Европейската общност. Тук трябва да поясним: съветският лидер Михаил Горбачов настоява на срещата на 1 януари 1991г. търговията в СИВ да се води в конвертируема валута. Това на пръв поглед е хитро, защото СССР има много природни ресурси, но на втори план е глупаво, защото всички останали производства в съюза пострадват и спират своя обмен между соцблока.


8. Честите рокади във властта


Въртележката на управници за кратко се случва
и в упадащата Римска империя, и в СССР.
Нека погледнем какво сочат фактите. „Да си император на Рим винаги е било рисковано занимание, но през бурните и размирни II – III век буквално се превръща в смъртна присъда. Гражданските войни постоянно тресат империята и само за период от 75 години 20 мъже носят титлата император, като всеки следващ я наследява, след като предшественикът му е убит. Персоналната охрана на императора – Преторианската гвардия – убива и възкачва нови императори по нейно собствено усмотрение, а веднъж дори се стига до обявяване на императорското място на търг, за да го предаде в ръцете на онзи, който предложи най-голяма цена." Край на цитата. Горе долу също е положението и в СССР. За кратко време начело на съветската империя след Леонид Брежнев се извъртат Юрий Андропов (12 ноември 1982 г. – 9 февруари 1984 г.) и Константин Черненко (11 април 1984 г. — 10 март 1985 г.), за да дойде
"гробокопачът на СССР" Горбачов. Случайно или не, точно когато Брежнев се разболява (първа загуба на съзнание), точно тогава назначение като апаратчик в Москва получава Горбачов.


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 20:58 · 20.10.2018
Анализът си е много добър. Соцсистемата рухна поради собствени недъзи, грешки на управляващите и огромния военно-политически натиск на Запада.
Потребител · 18:04 · 07.10.2018
A veche ima kym 30 prilki za ruxvane na USA i ES
Потребител · 04:10 · 07.10.2018
Римската империя е била най развитата държава за времето си. Съпоставка с братушките е неуместна защото за тях същото никога не е могло да се каже. Америка е новата римска империя а Русия е огромна бензиностанция управлявана от мафиоти и с пиян персонал.
Потребител · 20:20 · 08.10.2018
@Потребител Абсолютно точно!!Рим е дал на света култура,цивилизация сгради,градове,супер инфра структура издържала и до наши дни!От руснаците само войни и пиянски истории!!
Потребител · 12:39 · 06.10.2018
Авторе,,много ти е ялов анализа..С чисто формални сравнения не се обяснява. историята.Причините не са на повърхността на финансовия ти анализ.Те имат своя дълбок геополитически корени.
Потребител · 23:20 · 05.10.2018
Аз СССР не помня, но всичко горе ми ми напомня на САЩ, да те империите са всички еднакви :-)
Потребител · 07:17 · 06.10.2018
@Потребител като не помниш кво се обаждаш ве шебек малоумен
Потребител · 12:07 · 06.10.2018
@Потребител Като на помниш СССР, гледай Русия, същото е.
бабаяга · 23:16 · 05.10.2018
След революциите изчезват народи и цивилизации. Имало е в миналото и не е това което ни я представят, но си има все още фенове и блюстители, които допълнително ще се погрижат историческите истини да се затвърдят!
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент