Как от кротък тийнейджър 18-годишният Димитър от Генерал Тошево се превърна в звяр, който уби баща си и за малко да погуби майка си? Защо децата все по-често посягат към анаболи и амфетамини? И докога мускулестият агресор ще е модел за подражание номер 1? "Стандарт" попита психолога Иван Игов.
Училището и родителите са отговорни за трагедии като в Генерал Тошево
Иван Игов, психолог
Анаболи, упойващи вещества, стимуланти - всички те действат избирателно. Както има различни видове пиянство - някои хора стават агресивни и налитат на бой, а други си лягат, така е и с дрогата - не се знае как ще ти подейства. Но истината е, че големият проблем е в образованието. В училище няма специализирано обучение за това какво представляват личностните зависимости, как упойващите вещества въздействат и могат да променят психиката на човек. Затова децата ни експериментират, понякога - фатално. Например, докато аз бях училищен психолог навремето, нямаше година, в която да не се е случвало деца да бъдат откарвани в "Пирогов" в тежко състояние - упоени и натровени с алкохол. За съжаление подрастващите вече имат достъп до различни упойващи вещества - наркотици и анаболи като в случая. Много често, за жалост, децата получават изкривена представа за това кое е хубаво, приемливо и кое се цени. При момичетата това обикновено е свързано с теглото, което води до хранителни неврози като анорексия, от които, за съжаление, нерядко се умира. Между 8 и 14 на сто от случаите на анорексия имат летален край. А при момчетата се наблюдава схващането, че колкото повече мускулна маса натрупаш, ще изглеждаш по-хубав и привлекателен за момичетата. В програмата по психология за 9-и клас, която аз съм писал, има
уроци специално за отношението към тялото
приятелите, другите, как се виждаме в очите на околните. За съжаление обаче се оказва, че през последните години тази тематика масово не се преподава. Защото учителите смятат, че е по-интересно да говорят на децата за общи неща или пък за усещания и възприятия, отколкото за истинските отношения между хората. Аз бях от тези, които настояваха във всяко училище да има училищни психолози, които обаче да са достатъчно квалифицирани. За съжаление сега в школата има много хора, които заемат тази длъжност, но не са с необходимата квалификация в огромен процент от случаите. А на тийнейджърите им е нужна помощ именно защото, търсейки себе си, са нестабилни. При юношите не бива да говорим за комплекси, защото всеки не харесва нещо у себе си в тази възраст и с времето го преодолява в повечето от случаите. Не познавам юноша, който да се харесва изцяло. Тук е ролята на възрастните - да насочат детето към това кое е полезно за него и кое не е. Като държава и общество ние трябва да изградим механизми, за да може тези деца да търсят и получават помощ. В конкретния случай с ученика, убил баща си и ранил тежко майка си - трябвало е някой да му каже на това момче, че трупането на мускули и на излишна маса, както и употребата на такива медикаменти не само няма да го направят по-хубав, а може да доведат до различни странични ефекти като тази трагедия. Юношите не знаят какво следва от това, че ти натрупваш мускулна маса и стимулираш тялото си да се развива по неадекватен начин.
Не трябва да се сърдим на тийнейджърите
за това, че не познават проблемите, които могат да възникнат в живота им в бъдеще от техните настоящи действия. Затова е измислено училището - да им дава социален опит и подготовка. Затова са и родителите, които обаче сега се нуждаят от обучение, защото не може в съвременния ни свят да възпитаваш децата си така, както теб са те възпитавали. Но това също е болна за мен тема, защото, когато такива програми за обучение на родителите бъдат обявени, те масово не се записват. Защото у нас са с нагласата "кой ще ме учи мен как да възпитавам децата си" и "не ми се бъркайте вкъщи, не ме учете как да си гледам децата". А не си дават сметка, че информацията в съвременния свят се променя и нараства двойно за 2 г. И с навлизането на интернет и новите комуникации нещата се усложняват още повече. Родителите смятат, че, когато децата им не са навън, а вкъщи пред компютъра, те не са в опасност. Точно обратното е обаче. Те може да са в още по-голяма опасност. На родителите трябва да им е ясно, че курсовете за обучение за родителство са важни за тях. По света подобни има още в училище - с идеята за подготовка на децата за родителство. Но у нас това не се случва и затова такива трагедии се повтарят. В случая с ученика от Генерал Тошево - навярно тези родители са знаели, че той злоупотребява с такива медикаменти. Те са видели проблема и са го завели в болница, когато е започнало да се случва нещо с детето им, но е трябвало да го сторят по-рано.
Трябвало е навреме да потърсят помощ или те самите да му обяснят, че това, което прави, може да му нанесе вреда.
Трябва да престанем да търсим вина в подрастващите за техните действия. Не казвам, че те носят такава, но да търсим основната у тях е глупаво. След всяка такава трагедия се вдига шум, но не следва нищо. Трябва да видим нашата вина. Да видим, че не сме подготвили децата си да приемат себе си каквито са и да израснат некомплексирани личности.
Записа Михаела Благоева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
