Неолибералната върхушка подведе британците за Брекзит

Неолибералната върхушка подведе британците за Брекзит | StandartNews.com

Финтан О'Тул е един от водещите коментатори на в. "Айриш таймс. Неговите анализи по излизането на Великобритания от ЕС бяха отличени с наградата на Европа и с Оруеловата премия за журналистика. През 2011 британският "Обзървър" го класира сред "300-те най-изявени британски интелектуалци", въпреки, че ирландецът О'Тул не е нито британец, нито живее в тази страна.

- Възможно ли е преразглеждане на решението на британския референдум за излизане от ЕС?
- Не, това решение няма да бъде ревизирано. Има гласове, които предлагат "мек вариант", според който Великобритания да остане в европейския митнически съюз и търговска зона, но тогава се обезсмисля самото излизане от ЕС.

- Няма ли излизането да има повече отрицателни отколкото положителни последици за страната?
- Зависи за коя част от страната става дума. За по-голямата част от обществото несъмнено отрицателните последици ще са изключително големи- икономически, политически, социални, при това за няколко поколения напред. Освен това, излизането ще се отрази много отрицателно и на вътрешното функциониране на Великобритания. Не бива да забравяме, че тя е многонационална държава- англичани, шотландци, ирландци... Това ще ускори центробежните тенденции и няма да е учудващо, ако скоро се разпадне на три нови, отделни държави- Шотландия, Уелс и Англия, а ирландците се обединят. Впрочем ирландци и шотландци гласуваха преимуществено против излизането.

- Инициативата за излизането все пак дойде от управляващата прослойка, нима не вижда тези опасности?
- Ако внимателно се вгледаме в историята на Великобритания ще видим, че тя е история на най-успешната управляваща класа! Но забелязвам, че през последното столетие равнището й все повече пада и деградира.

- Какво показват разчетите и изследванията за плюсовете и минусите от излизането?
- Такива разчети и анализи няма. Или поне няма публикувани и публично обсъждани. В медиите присъстваше само пропаганда в подкрепа на излизането.

- Как ще се отрази излизането на взаимоотношенията с околните страни?
- Най-сериозни са нещата с Ирландия. След присъединяването на Великобритания към ЕС през 1973 г. границата на практика беше премахната. Сега тази придобивка може отново да изчезне и да се стигне до милитаризирането й, какъвто беше случая по-рано.

- Какво очаквате да бъде мястото на Великобритания на международната арена?
- Това е големият въпрос! До сега страната се ръководеше от следвоенния политически фундамент заложен по времето на Уинстън Чърчил- триъгълникът САЩ-Европа-Великобритания. С излизането от ЕС връзките й с Европа ще се нарушат.

- По отношение на сигурността и отношенията ѝ със САЩ не би трябвало да има сътресения- тя остава в НАТО?
- Според мен, т.н. "специални взаимоотношения" между Великобритания и САЩ са силно преувеличени, те са много по-малко "специални" отколкото си въобразяват или им се иска да бъдат в Лондон, особено в епохата на Трамп. Излизането ще влоши и отношенията със САЩ, Трамп със сигурност няма да предостави някакви по-специални условия на излязлата от ЕС Великобритания. По-скоро очаквам Великобритания да изпадне в сериозна международна изолация по отношение на всички страни и групи страни в света. Дори такива като Австралия и Канада, които са членки на Британската общност отдавна искат да се освободят от "сътрудничеството" с нея и биха могли да се възползват от ситуацията.

- Какво е отношението на отделните социални групи към излизането?
- Младежите гласуваха в мнозинството си против излизането и са склонни да се ориентират в поддръжка на Лейбъристката партия, като се надяват тя наистина да е против излизането и да защити техните и на широките слоеве на населението интереси. Но лейбъристите нямат куража да направят това.

- Как ще се отрази излизането върху отношенията с Китай и Индия?
- Със сигурност силите, които стоят зад излизането смятат, че ще ориентират Великобритания към по-активни икономически връзки с Китай и Индия и ще изградят по-специални, привилегировани взаимоотношения с тези страни, особено с Индия, като се имат предвид историческите връзки по време и след колониалния период.
Трябва да подчертая, че нещата съвсем не са така. Индийското правителство няма никакви намерения да поставя Великобритания в привилегировано положение. То няма намерения да издига нивото на взаимоотношенията си с нея за сметка на ЕС. За китайците да не говорим, те така или иначе виждат себе си в ролята на новите глобалисти най-вече в областта на търговията и финансите. Едва ли биха влезли в какъвто и да е съюз със страна, която би била за тях спънка по пътя им към световно икономическо господство.

- Освен Китай и Индия има и други страни със силно развиващи се икономики?
- Считам, че британската върхушка се заблуждава в очакванията си. Дори да речем, че това се случи с някоя от другите страни от БРИКС, то преговорите по такова търговско съглашение обикновено се проточват 8, 10, понякога и 12 години. А до тогава? Освен това, в рамките на ЕС Великобритания вече имаше максимално изгодни условия за търговия с Китай и с другите страни.

- Излиза, че след излизането от ЕС Лондон ще трябва да започне на ново да преговаря с основните си икономически партньори?
- Според инициаторите на излизането те виждат бъдещето на Великобритания в ролята на един нов Сингапур в непосредствена близост до ЕС, в който да се концентрират нови финансови потоци благодарение на по-ниски мита, данъци и по-либерално законодателство. Това теоретически би било възможно, но Великобритания не е Сингапур. Обществото е свикнало с редица социални придобивки- здравеопазване, образование, социални помощи и т.н. Едва ли биха могли така бързо и лесно да отнемат тези придобивки за да превърнат страната в своеобразен офшорен данъчен оазис.

- Какви са били мотивите на хората, които успяха да прокарат излизането на референдума? Какво представляват тези групи и сили?
- Според мен има няколко, при това противоречиви причини. Някои от кръговете, които инициираха излизането бяха представители на екстремния глобализъм, които считат, че страната трябва да отиде до край в политиката на свободното движение на стоки и пари- без регулатори, без бариери, като напр. ГМО ограничения и т.н., т.е. фритрейдърство по-екстремно дори и от това на сегашните глобалисти. Други кръгове подкрепиха идеята за излизането изхождайки от своите националистически убеждения, като се ръководеха от идеята, че така Великобритания ще може по-добре да се огради и предпази от стоките и емигрантите, които идват свободно на британския пазар от останалите страни на ЕС.

- Как се съчетаха тези противоречиви цели и защо толкова много хора гласуваха за Брекзит ?
- Не е лесно правилно да се разберат всички цели и мотиви, тъй като са различни и противоречиви. Мотивите на неолибералната върхушка по никакъв начин не съвпадат с тези на масовите избиратели. Първите, без да го обявяват публично, искат да паднат ограниченията, което в съчетание с по-ниски данъци неминуемо ще доведе до значително влошаване на жизненото равнище на населението. Масовите избиратели с помощта на медиите бяха подведени от нео-либералите, че спестените плащания във фондовете на ЕС ще бъдат насочени в техен интерес. Проекта на елита и очакванията на населението са коренно различни.

- Все пак нео-либералите успяха да прокарат своя проект?
- Пропагандистите в полза на елите бяха хора като Майкъл Гоуф и Борис Джонсън, които се ползват с името на най-яростни нео-либерали и с не особено висока репутация. Борис Джонсън на два пъти е уволняван като журналист за съчиняване и разпространяване на лъжлива информация. Избирателите, от своя страна, очакват по-голяма социална защита, повишаване равнището на образованието, на здравеопазването, по-равномерно разпределение на доходите. Неща съвършено несъвместими едно с друго. Затова и върхушката се стараеше по всякакъв начин преди референдума да избегне каквато и да било дискусия за последиците от излизането за да не се разбере истината за техните намерения.

- Какви бяха техните аргументи?
- Най-силният лозунг на антиевропейските пропагандисти беше: "350 милиона фунта на седмица вместо да остават в нашия бюджет и да ги използваме за подобряване на здравеопазването ни ги взема ЕС". Това, разбира се, беше явна лъжа. Но тя подейства, защото хората си представиха, че тези средства ще бъдат използвани за техни нужди, което всъщност никога няма да стане.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай