Не бива да допускаме разделение в Евросъюза

Не бива да допускаме разделение в Евросъюза | StandartNews.com

България върна Западните Балкани като водеща тема за ЕС, казва словашкият посланик Мануел Корчек

Посланикът на Словакия Мануел Корчек е с голям дипоматически и административен опит. През последните 25 години е заемал различни високи постове в МВнР на Словашката република и в мисии зад граница, сред които и като заместник постоянен представител на страната в ООН в Ню Йорк. Специализирал е в университета в Уестминстър в Лондон и в Дипломатическата академия във Виена. Владее английски и испански езици.

- Ваше превъзходителство, Словакия е ротационен председател за една година на влиятелната в Европа Вишеградска група. Какви са приоритетите на словашкото председателство?
- Основното мото на словашкото председателство е „Динамичен Вишеград за Европа и света". Акцентът е нашият принос към европейските решения. В европейското пространство ни очакват важни събития, като Брекзит, избори за европейския парламент, търсенето на консенсус по въпросите на многогодишния бюджет на ЕС, миграцията и др. Разделихме нашата програма в три приоритетни области. В рамките на "Силна Европа"

са включени преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС

Брекзит и реформата на еврозоната. „Сигурна среда" обхваща миграционната и енергийната политика. И последната приоритетна област „Интелигентни решения" се отнася до цифровата, както и циркулярната икономика.
- В сферата на тази проблематика как виждате сътрудничеството между Вишеградската четворка и България?
- С България ни свързват идентичен опит и светоглед в много области. Сътрудничеството вече започна, тъй като на 4 юли в Братислава се проведе експертна среща на представителите на Вишеград и България, Хърватия, Словения и Румъния по въпросите на кохезионната политика след 2020 г. На 16 август се състоя среща на министрите на земеделието
в същия формат, предстоят още срещи и преговори ще продължат през цялото време на нашето председателство във Вишеградската четворка.
- Европейският съюз преживява труден период, бори се с редицица проблеми. Каква е визията на Словакия за бъдещето на ЕС?
- ЕС трябва по-силно да използва своите дипломатически, политически, икономически, хуманитарни инструменти, както и тези от сферата на сигурността, за мирно решаване на международни конфликти. Самият съюз обаче трябва да мисли стратегически и единно. Един от ключовите ни приоритети е да не допуснем създаване на ярки разделителни линии в рамките на ЕС, респективно да ги премахнем, както и да подкрепим съвместната европейска перспектива на следващи кандидатстващи държави.
ЕС е обиколен от предизвикателства. Начинът, как ще се справим с тях до голяма степен ще определи по-нататъшното му развитие. Нужно е да подчертаем, че съюзът частично вече реализира реформната си програма – напр. успяхме да приложим почти всички части от т.нар. Братиславска пътна карта, с изключение на миграцията. Като успех можем да посочим върпоса за роуминга в ЕС, сътрудничеството в отбраната (PESCO), законодателството за Европейска гранична полиция, решителното подсилване на енергийната сигурност. Всичко това

гражданите на ЕС могат да усетят в ежедневието си

От друга страна обаче друга част от реформите тепърва предстои, тъй като досега не успяхме да се справим с наследството от последните десет кризисни години, говоря за проблемите в еврозоната, банковия съюз или недовършения вътрешен пазар на ЕС.
- Как оценявате приключилото неотдавна българско ротационно председателство на ЕС?
- От гледна точка на Словакия исторически първото председателство на вашата страна в Съвета на ЕС беше успешно. България успя позитивно да поеме именно някои от тези предизвикателства. Темата за Западните Балкани беше върната в центъра на вниманието в ЕС, тъй като успяхте да допринесете към съживяването на диалога и съдействието между балканските държави и към тяхната подкрепа от страна на съюза. Това е пресечна точка с нашите приоритети. Словакия и Вишеградската четворка дългосрочно подкрепят процесите на трансформацията, модернизацията на държавите от Западните Балкани и тяхната интеграция в ЕС при условие, че изпълняват съответните условия. Българското председателство също така отдели нужното внимание на добрите отношения между ЕС и Турция и показа как една държава може да използва своите дадености за решаване на съвместните европейски въпроси.
- България се стреми да влезе в Еврозоната. Словакия има вече значителен опит с еврото. Има ли рискове в този процес и какво би загубила България, ако не се присъедини към еврогрупата?
- Словашката република стана пълноправен член на еврозоната от януари 2009 г. и тази крачка никога не е била подлагана на съмнение. В процеса на подготовката основният акцент беше да се предотврати спекулативен ръст на цените. Членството на България в еврозоната
ще отвори по-големи възможности за външната търговия и привличането на инвестиции. Общата европейска валута има висок потенциал за предприемачи, които ще спестят разходи за трансакции и има и позитивно влияние за туризма. Това е особено важно за фирмите и гражданите на по-малките страни, защото така не са изложени на риск от валутните колебания, което важи и за все повече изплозвани трансгранични онлайн плащания, като спестяват от такси за обмяна на валутата. Освен това

еврото носи валутна стабилност

и по-високо ниво на кредибилност. Именно тези предимства виждаме като потенционално изгодни и за България.
- Между България и Словакия има традиционно добро приятелство и сътрудничество. Как да се запази духът на тази дружба в променящите се международни условия?
- Прав сте, за нашите страни са характерни взаимната симпатия и партньорство. Ние сме партньори в Евросъюза и НАТО, а в ключовите политики на ЕС имаме в повечето случаи сходни становища. С удовлствие мога да отбележа, че имаме отлично военно сътрудничество. Връзките ни могат да се засилят, ако България влезе в еврозоната, Шенген и ОИСР. Вярвам, че взаимното сътрудничеството в областта на сигурността ще бъде стимулирано и от председателството на Словакия в ОССЕ от януари 2019 г.
- В срещата си с председателт на БТПК Цветан Симеонов неотдавна Вие
коментирахте, че видимият икономически растеж на Словакия и България открива възможности за интензифициране на сътрудничеството. В кои области потенциалът е най-голям?
- Икономическият растеж в двете държави е по-висок от средния за ЕС, което е добра предпоставка за доближаване до икономическо-социалното ниво на по-богатите страни от ЕС.
Взаимният обмен на стоки и услуги между Словакия и България достигна през 2017 г. рекордно ниво от 639 мил. евро, което е годишен ръст от 22 %. Посолството ни в България с голямото съдействие на БТПП и нейния председател Цветан Симеонов продължава да създава условия за нови сътрудничества и тръговски възможности между икономически субекти в двете страни.
- Как Словакия вижда възможностите за енергийно сътрудничество и по-специално евентуални доставки на природен газ от хъб в България, който страната ни се опитва да създаде ?
- Нашите страни работиха заедно за подготовката на газопровода „Ийстринг", който ще се стремим да координираме с проекта на газовия хъб „Балкан". Евентуалните доставки на природния газ за Словакия чрез хъба в България ще намалят зависмостта на държавите от Централна и Югоизточна Европа от само един източник. Газовият хъб е важен и за ценообразуването на суровината, тъй като пазарът има нужда от реална цена, каквато не може да бъде постигната в краткосрочните договори.
- Мнозина словаци по традиция идват на почивка на българското Черноморие и на други места в страната. Българи също посещават Словакия, която впечатлява с природните, историческите и други забележителности? Какво може да се направи, за да се засили туристическият обмен ?
- Статистиките потвърждават увеличаващ се брой туристи и от двете страни. Спрямо брой жители

Словакия се намира на 7-мо място по посетители в България

Словаците приемат България като сигурна географски и езиково близка дестинация. Много ни радва, че и българите започнаха повече да посещават Словакия и да откриват красотите на страната ни. Най-атрактивни за тях са нашите средновековни крепости и замъци, исторически градове и села, добрата достъпност и туристическа инфраструктура в планините, всичко това съчетано със сигурност и изгодни цени. Много положително се отрази откриването на директните самолетни линии от Братислава до София и Бургас. Този увеличен туристически интерес ще стане още по-интензивен, когато България стане член на Шенген и еврозоната.
- Вие като посланик с желание ли дойдохте в България? Как се чувствате тук?
- Още преди да дойда в София, познавах от моята 25-годишна практика няколко български колеги, затова очаквах назначението с радост. Да представлявам Словакия в България е за мене голяма чест. Същевременно това е предизвикателство да развия нови проекти за нашето двустранно сътрудничество. Убеден съм, че има с какво взаимно да се обогатяваме. Например по време на юнското посещение на президента Румен Радев в Словакия нашият президент Андрей Киска беше впечатлен от големия брой жени в сектора на информатиката в България, както и от български маркетинг в областта на туризма. В България се чувствам много приятно. Това важи и за съпругата ми и двете ми дъщери. Ние наистина свикнахме бързо, за което ни помогнаха и отзивчивите местни хора, културната пъстрота, възможности за активното прекарване на свободното време в прекрасните паркове и сред природата.

Любомир Михайлов

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай