Налудно за Живков

Налудно за Живков | StandartNews.com

Един въображаем дебат

Представете си една хипотеза, изглежда доста налудна, но все пак се опитайте да си я представите.

Не сте вчерашни, доста неща преживяхте през последния четвърт век, доста глупости изгазихте, вероятно и за вас истината и лъжата вече са като памук.
Ако срещнете някой, който ви каже, че "Човек звучи гордо" - направо ще му изтръгнете езика, и това ще бъде доста хуманно.
Не знам защо в съзнанието ми в момента изплува книгата на Марк Дюген "Обикновена екзекуция" - игрите на ума са невъобразими. Там има следната фраза, цитирам я по памет: "Но дори когато природата го смазва, човек пак ще надвишава онова, което го убива, защото той съзнава, че умира и че вселената е по-силна от него, докато самата тя няма никаква представа за това".
Винаги настръхвам от тези думи, но не заради тях споменавам книгата. А защото в нея има и една друга фраза, която направо ще ни отведе към налудната хипотеза. Тази фраза пък принадлежи на Виктор Черномидрин, бивш премиер на Русия: "Смятахме да постъпим по възможно най-добрия начин, но в крайна сметка постъпихме както обикновено"
И сега си представете следната хипотеза:

Живков се явява на избори, в наши днив 2015 година.

Какъв мислите, че ще е резултатът?
Стигнах до тази игра на въображението, след като публикувах в страницата си във фейсбук "Откровенията на Живков" - в случая така озаглавих портрета на Узурпатора, публикуван в книгата ми "Кеворк проговаря" /2008 година/. Публикацията имаше успех, но някои читатели се сопнаха, защо, все пак/все още, се занимавам с Живков.
Защо, защо - хайде тогава да го пратим на избори - умерено честни, с вече утвърдени тарифи, със специално внимание към циганите и всичко останало.

Кой ще има най-големи шансове срещу него?
Какъв успех ще имат "десните" с техния измислен, насилен, късно придобит, книжен антикомунизъм - което е тяхното ДДС в днешното им политическо лапацотене?
Само си представете, какво би могъл да им каже Живков: "Абе, ти не си ли син на онази, която беше болшевик и половина, московски кадър и отгоре, все с мавзолея на Ленин ме плашеше - а пък сега си станал цял министър, браво, браво, ха-ха, ха-ха? Ами твоят баща не разнасяше ли папките из коридорите на ЦК, беше плъх и половина, помня го добре!" И пр., и пр. Трудно се печели дебат срещу такъв всезнайко.

Ами онези от БСП, които така и не дадоха ясна оценка за десетилетното владичество на Живков - ту такъв, ту инакъв, хем свой, обаче не съвсем. Добре, че електоратът им е прекалено толерантен и доверчив, винаги е смятал, че шефовете на БСП просто не могат да се изразяват добре, макар че някои от тях си бяха просто глупаци.
И какви ще ги дъвчат, когато се изправят срещу Живков? Най-вероятно
просто ще пропуснат изборите
направо ще се скатаят.

На ДПС ще му е най-лесно - Живков сбърка с турците, а и московците го подведоха. През 1990 година, когато се срещнах на два пъти с него, едно нещо го тормозеше най-силно: ще го съдят ли турците?
Ами Бойко - той как ще се държи?
Той е единственият, който е хвалил публично Живков - и това му прави чест, помните думите му: Ние и 100 години няма да направим онова, което е направил Живков!"

Това беше извънредно предизвикателство, поне така изглеждаше. Обаче, всъщност, не е.
ББ добре знае, че в паметта на публиката Живков вече предизвиква повече симпатии, отколкото ненавист. Умилителното "Тато" дразни късните демократи, и са прави да се дразнят, понеже то се наложи публично след средата на 90-те години, а не по време на онзи режим. Притискаш по всевъзможни начини Узурпатора, искаш да го изчегърташ от Общата Памет - а той се връща и връща, ласкаво обговарян като "Тато". Как да не се спукаш откъм антикомунистическия задник, извинявам се за откровеността.
 

Прост народ, а пък "десните" още по-прости

или може би е обратното.
В един от разговорите ни през ноември 1990-а, Живков попита, кой ще става министър-председател - и спомена и името на Костов.
Защо?

И ето как се изрази за Луканов: "Между тях - имаше предвид, измежду неговите собствени, добре отгледани предатели - има един, който е страшно алчен и жесток".
БСП не чу и това. Тя и досега не е дала ясна оценка и за Луканов. Наивниците се заплесват по лъготенията на някакви фалшиви типове, че Луканов бил "назначил" 150 души за милионери. Все такива са достоверните свидетелства в българския Преход.
Ами колко души назначи за милионери Костов?
И пак - защо Живков го виждаше като премиер-министър, на какво отгоре?
Автор на няколко мижави статийки, по-скоро на мижави научни усилия - и премиер? Той и стана, разбира се, но през 1997-а хумусът в българската политика беше съвсем изтънял, ако изобщо го имаше.
Представете си един телевизионен дебат Живков срещу Костов!
Или по-добре, не си го представяйте, няма да го понесете.

Костов щеше да се опита да изгъгне нещо за дивотиите на комунизма /имаше ги/ - а пък Живков, щеше да го пита, защо толкова е напъвал тогава да става член на комунистическата партия.
Костов щеше да говори за провала на социалистическата икономика - макар че можеше да го каже и преди 1989-а, но и през ум не му минаваше. А пък Живков щеше да се изсмее дрезгаво: "Абе, момче, вярно ли е, че си продал "Кремиковци" за един долар?"
И пр., и пр. Безумен разговор. Само представата за него направо ще ни отведе към Бунището, където е зарита истината не само за Прехода, а и за годините преди 1989-а. Потънали сме в измишльотини, в мръсотии, които трябва да минават за "факти", и пр.

Извън всичко друго, Курвата Преход вече е оставило без всякакво достоверно познание поколенията от "новото време". И как се управлява тогава такъв народ?
Само с нови порции лъжи, все по-големи
Има и още един начин, но той ми се струва направо невъзможен: да се посегне, въпреки всичко, към Истината. Малко вероятно е да се случи.
Прав е бил Черномирдин, когато казва "Смятахме да постъпим по възможно най-добрия начин, но в крайна сметка постъпихме както обикновено".
Подобно свидетелство срещнах тия дни и в един сборник, озаглавен "Последните дни на диктаторите". Той съдържа очерци от френския "Експрес". Там има едно свидетелство на племенницата на Брежнев.
Веднъж, през 1979 година тя го чува да възкликва: "Реформи ли? Стига глупости! Мен ме е страх дори, ако кихна прекалено силно. Един-едничък камък, не дай си Боже, и всичко ще се сгромоляса. Икономическата свобода ще доведе до хаос. Ще видите, каквото ще видите. Хората ще тръгнат да се избиват помежду си".
Ако не сме наясно с Миналото, изобщо няма да проумеем и Настоящето. Това поне е ясно. За Бъдещето да не говорим.

Но сякаш има едно
негласно съгласие да не се проумява Миналото
в този случай Съединението наистина прави Силата. Силата на Забравата.
Историята, която се лансира, обичайно пропуска важните подробности, няма ги дори и под черта.
Да, Костов укрепи банковата система - обаче връчи една от големите банки в ръчичките на личния си сервитьор. Днешните летописци изобщо вече не се интересуват от това.

Направи и "приватизацията", наричана от всички "криминална" - и сигурно Радан Кънев ще иска да му направи паметник заради това. Справедливо ще е дори два да му направят - един обезателно в Кремиковци, другият на летище София.
И не е само Костов, повечето са от неговия сой.

Например, преди време Плевнелиев, президентът, нарече Живков "лъжец". Е, да, послъгвал е - ами неговите лъжи, скандални и глуповати?

Но както приватизираха всичко, което струваше нещо, така
приватизираха и Истината за Миналото
Остана ни да фантазираме дебат с Живков. Който обаче допълнително ще ни натъжи.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай