Димитър Ганев, политолог, институт "Иван Хаджийски"
43-ото народно събрание тръгна без изненади. Всяка една от парламентарните групи гледа да не излиза много от пословичното съгласие, постигнато през последните седмици. Единствената радикална опозиция на което и да е бъдещо мнозинство ще бъде "Атака". Останалите политически сили дадоха заявка, че ще бъдат конструктивни и ще подкрепят част от решенията. За това може да се съди от гладкия избор на Цецка Цачева за председател на парламента.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в речта си очерта три варианта за правителство, които всъщност можем да сведем до една възможна правителствена конфигурация. Вече спокойно можем да говорим за оформяща се коалиция ГЕРБ - Реформаторски блок - Патриотичен фронт. Единственият въпрос е дали ПФ ще подпише коалиционно споразумение и ще имаме правителство на мнозинството, или пък ще подкрепя кабинет на малцинството на ГЕРБ и РФ. Важно е и
какъв ще бъде хоризонтът на бъдещото управление
- една година, две години или пълен мандат. Според мен да се говори за пълен мандат на подобно правителство би било твърде несериозно. В крайна сметка ние имаме изключително сложна конфигурация предвид факта, че ГЕРБ разполага с 84 депутати и трябва да съобразява всяко свое решение с поне още девет партии - 7 в Реформаторския блок и 2 основни в Патриотичния фронт. Дори в момента да сме свидетели на един добронамерен диалог на първото заседание, то след сформирането на управленско мнозинство при първите сериозни трудности, които ще срещне кабинетът (а те ще дойдат бързо), ще наблюдаваме скърцане във вътрешнокоалиционните отношения, най-вече при реформаторите, но също и при патриотите. Основното предизвикателство пред новите управляващи ще бъде да запазят хомогенността и единството на своите групи. Сегашният конструктивен диалог може да се окаже доста привиден само след няколко месеца. Анонсираният от Бойко Борисов ден по-рано вариант за кабинет "Орешарски", в който партийните лидери са в парламента и излъчени от тях министри работят, ми се вижда по-слаб. Тежката сянка на кабинета "Орешарски" ще падне върху подобен формат, а този модел е изчерпан поне за следващите няколко години у нас. Също така подобна конфигурация няма да бъде по-стабилна и работеща от кабинет с ясно коалиционно споразумение и открита договорка за подкрепа от ПФ.
ДПС предвидимо обяви, че няма да гласува за кабинет, в който участват или подкрепят неевроатлантически сили, каквато е Патриотичният фронт. Движението същевременно изрази готовност да подкрепи дори кабинет на малцинството на ГЕРБ и РБ. За Борисов обаче това не е приемлив вариант. Той се старае
да си гарантира подкрепа от над 121 депутати
без да разчита на хора от ДПС. Защото ако кабинетът остане да виси на подкрепата на ДПС, това би нанесло смазващ имиджов удар върху ГЕРБ.
В 42-ия парламент имаше във всяко от четирите политически полета по един субект: дясно - ГЕРБ, ляво - БСП, център - ДПС, националисти - "Атака". В новото Народно събрание в тези полета вече имаме и по един нов конкурент: дясно - РФ, ляво - АБВ, център -ББЦ (която вече се нарича Български демократичен център), националисти - ПФ. Наблюдава се оспорване на монопола във всички сектори и левицата не прави изключение. Голяма част от политическата борба през следващите години ще бъде за надмощие в отделните сегменти. АБВ например ще се старае да увеличава своите позиции за сметка на БСП. Затова и партията на Георги Първанов първоначално даде заявка, че би подкрепила голяма коалиция - ГЕРБ - БСП, от която социалистическата партия би излязла още по-слаба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
