Живеем във времена, в които ако беше тук древният Цицерон, би възкликнал: „O tempora, o mores" или в превод – „О времена, о нрави". И сигурно щеше да бъде прав, когато прочете историята на Илона Попова – студент по богословие, която дотолкова се опита да разчупи нормите, че стана за смях.
Ако не сте разбрали какво точно се случи в последните дни със студентката по Теология в СУ, то не сте изгубили много. Последната участва в конкурс „Мис силикон", резултатите от който ще бъдат обявени на 31 май. Аргументира се - целта на конкурса била благородна. Самата тя също носи силикон, но в скромни пропорции, за да не изглеждала вулгарно.
Казва, че теологията й е призвание, а след като завърши (тъй като в момента е трети курс), иска да стане и учител по предмета „Религия". Пред водещия Милен Цветкова дори настоя той да бъде въведен като задължителен. По думите на Илона Попова вярата нямала нищо общо с проект, подобен на този като „Мис силикон".
Има ли наистина общо вярата с такъв конкурс? И ако няма, то какво прави там вярващ човек, какъвто се предполага, че е студентът по богословие Илона Попова? Има ли място и желанието за преподаване на предмет, като „Религия" и конкурс, в който жени дефилират по монокини? Къде е пресечната точка? И съвместими ли са двете неща?
„Неприемливо е в личния си живот да се отдаваме на немощите и похотите си, а в класната стая да учим подрастващите на благоприличие. Недопустимо е да правим страстите си обществено достояние и така да съблазняваме ближните си, особено щом сме се посветили на духовно и просветителско служение. Защото отговаряме пред Бога не само за своите, но и за душите на поверените ни деца и ученици", казва в обръщение Ловчанският митрополит Гавриил, който е ръководител на Културно-просветния отдел при Св. Синод, във връзка със студентката по богословие.
Митрополит Гавриил призовава сегашните, а и бъдещите учители по предмета „Религия" „да стоите добре пред Господа, да живеете в целомъдрие, защото само тогава можете да стоите авторитетно пред своите ученици. И да принесете заедно с тях плод (срв. Мат. 13:23), та да чуете заветните и спасителни думи на Господа Иисуса Христа: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира" (Мат. 25:34), „радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата" (Мат. 5:12)!".
Отците на Църквата казват, че за да бъде успешен в живота си и пред Бога човек, то той трябва да живее вярата си. Той е длъжен да преплете в живота си Евангелието и да съумее така да стори, че на неговото лице да бъде изписано лицето на Христос, т.е. трябва да стане христоносец и богоносец. Един от големите съвременни старци – Сръбският патриарх Павле, казва: „Не говори на хората за Господа, ако не искат да те слушат. Живей така, че да те попитат". Сиреч животът на християнина трябва така да бъде подреден, че в него да прозира Христос.
Ако човек стане вярващ и реши да следва в живота си Христос, да преплете житейския си път с нравствените посоки, зададени в Евангелието, то той би заживял коренно различен живот от този, който е водил преди да повярва. Не сте ли виждали вярващи хора? Досегашният пияница вече е трезвеник, наркоманът – независим, горделивецът – смирен, озлобеният – великодушен и блудникът е вече целомъдрен. Вярата променя човека. Тя изкоренява от него всички грешни привички на предишния живот и засажда на тяхно място семето на вярата, който в своето си време пък ще даде плод.
И ако отново се върнем на по-горе зададения въпрос – съвместим ли е конкурсът „Мис силикон" с вярата, то отговорът ще бъде – не! Не е съвместим нито с вярата, нито с богословието. И някак си е повече от скандално студент по богословие не само да не се срамува от подобно дело, но да се и хвали с идеята, че може би ще бъде „най-секси учителката". Зад всичко това стои един болен егоизъм и нищо повече. Конкурсът може и да има своя благородна цел или идея, но мястото на богослова не е там. Човекът, който се подготвя да стане учител по „Релития", не се подготвя да стане просто преподавател, той се подготвя да стане нравствен пример на младите души, до които ще се докосне, та докосвайки се, да ги промени, да станат и те христоносци и богоносци.
Много е дадено на учителите по „Религия" и затова много се изисква от тях. Не е само до знания, а и до живот – изпълнен с вяра и чистота. Та, понякога, когато искаме да разчупим стереотипа, трябва много да внимаваме да не станем за смях. Защото ако си студент по богословие, не излагаш себе си, а ръководството на учебното ти заведение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
