На пръв поглед в Македония се разгаря битка за повече демокрация. Обвиненията срещу премиера Никола Груевски са за корупция, злоупотреба с власт, шуробаджанащина и тоталитаризъм. Всичко това е налице, но тези обвинения са, така да се каже, универсални и тях откриваме много често и в практиката на утвърдените демокрации. Освен това Зоран Заев, лидерът на Социалдемократическия съюз на Македония, е също част от системата на управление, защото в биографията му е записано и неговото кметуване в Струмица, а предшественикът му Бранко Цървенковски, като дългогодишен лидер на тази партия, беше и премиер, и президент и също неведнъж е уличаван в същите грехове, които днес разцъфтяха така пищно при Груевски.
Площадното наддаване между двамата лидери - размахването на компромати, сипенето на обвинения и взаимното сатанизиране едва ли е лекарството, от което се нуждае младата държава. Простата сметка показва, че след 24-годишна самостоятелност двете партии са управлявали страната по около десетина години. И двете са губили позициите си поради същите обвинения, само че Груевски, с безочието си, надмина всички свои предшественици.
Големият проблем на Македония е, че и двете партии са под силното влияние на Сърбия. И ако за СДСМ това е обяснимо, нежната обвързаност на Груевски с Белград е в рязко противоречие с духа, идеите и същността на създателите на класическата ВМРО. Буйната площадна еуфория, сигналите, идващи от столиците на големите геополитически играчи и реакциите на двата противопоставящи се партийни лагера, извадиха на повърхността една необходимост, която поставя в деликатно положение и Груевски, и Заев.
Възможно ли е Заев и СДСМ да скъсат с досегашната си ориентация на север и да поемат по пътя на евроатлантическата интеграция без шмекерии и увъртания, като подложат на генерална преоценка непокътнатите в тяхното съзнание ценности от времето на Тито? Заев поради силната си тяга към властта сам влезе в този капан и вече трябва да даде ясен отговор. Същото се отнася и за Груевски. Мимикрията, че неговата партия е идеен наследник на ВМРО, досега успяваше да отклонява вниманието на обществеността и той все повече привързваше държавата към Белградския кораб. Сега от едната страна е Европейската народна партия, а от другата е Русия, Сърбия и Гърция. Лавирането между тези два фронта няма да е безконечно. Пред Груевски /или пред евентуален негов наследник/ има две възможности: или да се върне към възрожденските идеали на предците, с които да обнови изцяло партията и да поеме по пътя на нейните създатели, или да остане в паяжината на АСНОМ-ската визия за Македония, която днес се препокрива с обновената идеологема на Москва и Белград за славяноправославно единство. Това за Македония означава връщане на мястото, където я завари разпадът на Югославия.
Че в македонския сценарий днес има много геополитика е ясно. Тези, които все още разчитат само на емоциите си, моля да поразсъждават върху следните изречения: "Сключването на дългосрочен договор за доставяне на природен газ между Русия и Гърция... е част от стратегията на Атина, чрез която тя се опитва да върне Русия в позицията, която имаше преди 100 г. по отношение на македонския въпрос. Именно тогава Москва настояваше за подялба на Македония вместо нейната автономия, а след това независимост...". Това са думи на Дора Бакояни - министър на външните работи на Гърция, пред агенция АНА - декември 2007 г.
Геостратегическият ребус отново изплува с почти същите характеристики. И това не трябва да пропускаме, когато се опитваме да разберем, какво става в Македония днес.
(Пред БГНЕС)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
