Лекарите ни са добри, проблем са болниците

Лекарите ни са добри, проблем са болниците | StandartNews.com

Дефицитът на кадри в медицината ще вдигне заплатите, казва д-р Преслав Пенев

Д-р Преслав Пенев e на 32 години. Той спечели второ място в категорията "Лекари специализанти" в конкурса на вестник "Стандарт" и Българския лекарски съюз "Млад медик 2017". Д-р Пенев завършва образованието си през декември 2010 г. в Медицински университет Варна. Работи в Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ "Св. Анна" от март 2011 г. Започва да специализира две години по-късно. Член е на Българското дружество по ортопедия и травматология, както и на новоучреденото миналата година Дружество по хирургия на глезена и стъпалото. Когато не е ангажиран с пациенти, е със смейството си на вилата близо до Варна, където обича да сади зеленчуци. Баща е на две момчета на 4 и 6 години.

- Д-р Пенев, защо решихте да следвате медицина?
– От ранните ми ученически години съм искал това. Винаги съм искал да помагам на хората, а медицината е добър начин да съм позлезен на обществото.
- Защо избрахте ортопедия и травматология?
– Нищо друго не съм си представял да работя. Занимавам се доста с травматология. Ако лекарят си върши добре работата и след тежки травми хората се изправят на крака и започнат да ходят, те се чувстват доволни, върнати към нормалния начин на живот. Това е удоволствието на лекаря от успеха. Разбира се, това не винаги се постига и е един от основните неприятни моменти в тази професия. В последно време травматизмът от пътнотранспортни проишествия е много голям и понякога не може да се възстанови нормалният начин на живот на пострадалия. Но се надяваме повечето случаи да са успешни.
- Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се сблъсквал по време на следването си?
– На изпитите съм бил винаги подготвен. С колеги, като се връщаме назад, имаме само положителни спомени. Имало е момент на предизвикателство, но той не е свързан със следването. Щях да ходя на студентска бригада в Германия. Сключих договор с фирма, която трябваше да ми намери работа там. Целта ми беше да изкарам малко пари. Те си изпълниха договора, намериха ми работа в Германия, но без заплащане. Оказа се, че това е измама и ми взеха парите, които съм спестил за пътуването. Но родителите ми ме подкрепиха, а баща ми каза, че това е добър житейски опит.
- По време на следването си бяхте ли вече подготвен, че ще се сблъсквате с болката на хората?
- Не. Това е може би един от недостатъците в нашето образование. Бъдещите лекари не се подготвят по-специално за този тип общуване с пациента, защото до известна степен работата ни е и на психолог. Трябва да се разговаря по по-специфичен начин с пациента, с неговите близки. Много е трудно да се каже на близките, че пациентът е починал. Това са изключително трудни разговори и е хубаво като цяло това да се учи по време следването. Може би вече го има, но по мое време не беше така.
- Професията Ви промени ли начина, по който гледате на света?
- Това променя до известна степен мирогледа, защото виждаш как от дадено събитие рязко се променя животът на човек. По този начин се оценява, че парите и кариерата не са най-важното, а по-скоро взаимоотношенията с близките и приятелите.
- Кои са най-големите абсурди, с които младият лекар се сблъсква по време на специализацията си?
- Най-големите абсурди са няколко. Работиш като пълноправен член на лечебното заведение, но доскоро не можеше да подписваш документи. Трудовият стаж по време на специализацията не се признаваше. Доскоро съществуваше и друг много голям проблем. Всеки месец плащам по 180 лева, за да специализирам. В повечето европейски държави на специализантите се заплаща, за да специализират, а не обратното! Но от няколко години вече има нови наредби и това заплащане е преустановено. Но по мое време (докато се плащаше) имаше много програми, които те улесняват от страна на болницата, от страна на университета, от страна на министерството. Например имаше една програма за подпомагане на млади лекари и специализанти, която беше по европейски проект, а заплащането беше от страна на еропейски фонд.
- Това не действа ли демотивиращо? Във вашата професия процесът на подготовка е изключително труден и дълъг, а и трябва да плащаш, за да придобиеш специалност.
- Като цяло е демотивиращо, защото се оказва, че има спад на желаещите, които искат да практикуват тази професия, и то не само в България. Младите хора се насочват към професии, за които се дипломират за 4 г., започват да работят и стават финансово независими, а и доходите са големи. За разлика от медицината, където трябва да се учи 6 години, за да се добие диплома по медицина, след това да се специализира в зависимост от специалността – 4 или 5 години, и чак след това човек може да очаква малко по-добро финансово възнаграждение. Като ги сметнем, това са 11 години учене.
- Твърди се, че системата на здравеопазването ни е добра, но в същото време хората се оплакват от нея. Кое е вярното?
- Аз доста пътувам. Преди няколко седмици се върнах от специализация в Швейцария. Мога да направя сравнвние със здравеопазването в други държави, които са по друг начин структурирани. Пациентите в чужбина чакат много, за разлика от тези в България. Пациент от България може да намери по-лесен достъп до здравната система, отколкото за някои други услуги. Което говори, че системата действа по много бърз и ефктивен начин. Проблемите идват от другаде. Сградният фонд в голяма част от болниците не е ремонтиран, не е чисто, не е ново, а апаратурата трябва да се обновява постоянно. В чужбина е друго.
- Българинът обича ли да плаща за здраве?
– Не. Профилактиката е на много ниско ниво, ние не обичаме да ходим на профилактични прегледи. Когато се случи нещо, тогава търсим помощ. Профилактиката спестява изключително много пари на данъкоплатеца, защото превантивната медицина предотвратява много от заболяванията, в резултат на което се намаляват и разходите по лечението. Но все още ние не сме го осъзнали.
- Споменахте, че съвсем скоро сте се върнал от Швейцария, известна с високите си доходи и подредеността си. Не се ли изкушавате да продължите практиката си в чужбина?
- Голямо предизвикателство е човек да отиде на хубаво и уредено място и да не остане там. Много голямо е изкушението, но от друга страна мястото на българите е в България. Нашата система не е чак толкова уредена, колкото в други държави, но се наблюдава процес малко по малко нещата да отиват към подобряване. Ако всички избягаме от тук, процесът ще се стопира. Хубаво е да се пътува, да се ходи на различни специализации и после да прилагаме наученото тук, макар че е трудно е достижимо.
- Защо има голям интерес от други държави към българските лекари, особено към младите?
- Медицинското образование в България е на много добро ниво. В частност мога да съдя по Медицинския университет във Варна, където съм се дипломирал. Ние сме на много добро и конкурентно ниво с лекарите в чужбина. Затова младите лекари са толкова търсени и бързо и лесно могат да немрят работа в чужбина.
- Поради тенденцията специалистите ни да напускат страната, съществува опасност да останем без кадри. Как би се отразил „вносът" на чужди специалисти на българското здравеопазване?
- Смятам, че на този етап вносът на специалисти е невъзможен, защото заплащането е твърде ниско. Но самата система ще се урегулира от само себе си, защото когато настъпи дефицит на лекари, медицински сестри, лаборанти и други, търсенето ще се увели, с търсенето ще се вдигне заплащането, в резултат на което все повече лекари и медицински сестри ще остават в България.
- Разкажете за непопулярната ви специалност?
- Хирургията на ходило в световен мащаб се отделя до известна степен от ортопедията и травматологията, като в много държави се означава като подиатрия. Това е тясна специалност, насочена към лечения на заболявания в областта на глезена и ходилото. Има деформации по рождение, посттравматични симптоми и синдроми. Постепенно започва да се увеличава интересът към тази дисциплина. Вече имаме дружество и наскоро направихме първия конгрес, на който присъства председателят на Европейското дружество по хирургия на глезен и ходило.
- Вие сте ортопед и травматолог. Как ще преведете на езика на медицината сентенцията „остави го да си счупи главата"?
- На човек понякога е необходимо да придобие собствен опит по болезнен начин, но това остава за цял живот. Обществото трябва да приучи всички хора да ходим на профиликтични прегледи. Особено при онкологичните заболявания, където превенцията е от изключително важно значение за живота на пациента. Не трябва да чакаме да си счупим главата. При ортопедията това са сътояния, които са бавноразвиващи се, затова пациентът, когато види, че има някакъв незначителен проблем, е по-добре да потърси медицинска помощ, отколкото да отлага днеска, утре, минават 3 години, нещата се влошават и лечението е значително по-затруднено и с не толкова добри резултати.
- Какъв съвет бихте дали на тези, които тръгват по вашите стъпки?
- Всеки да следва пътя, който е отреден от неговото сърце. Изключително хубаво е човек да пътува и да вижда как е по света. Но да не забравяме примера на възрожденците, които са пътували в чужбина, учили са в престижни училища и университети, а след това са се връщали и са се опитвали да помогнат на българския народ. Да създадат държава, която да е равна на добре развитите държави. Смятам, че нашата държава, в частност здравеопазването, е тръгнала по този път. В недлаченото бъдеще ще станем държава, в която ще идват чужденци и ще искат да останат и работя при нас, а не обратното.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай