Криминалните случаи да не стават етнически

Едва 11% от ромите имат проблеми с интеграцията, казва Деян Колев

Криминалните случаи да не стават етнически | StandartNews.com

- Господин Колев, как ще коментирате протестите срещу роми в Асеновград и други градове?
- Това, което се случва в Асеновград, за мен е подобно на това, което се случи в Гърмен, в Орландовци, в Катуница и на други места. Това са случаи, при които криминални или личностни конфликти бързо прераснаха в повод за натрупване на етническо напрежение.
Това е много тревожно. Наблюдаваме тенденция, при която, когато в криминални конфликти участват роми, това става повод за антиромски протести. Не се случва обаче така с други криминални случаи. През последните седмици станаха няколко скандални престъпления - ученик преби учител в Гимназията по туризъм, д-р Албена Гагова беше бита от баща и т.н. При нито един от тези случаи обаче не видяхме да има протести. Но тогава, когато има замесени роми, конфликтът се етнизира. Тревожното е, че има подмяна на реалната същност на определен конфликт. Това води до цялостно натрупване на напрежение в обществото. През 2011 г. ромски младежи бяха бити само заради това, че са по-мургави. За нас е много негативен фактът, че ескалацията на напрежението обикновено засяга тези части от ромската общност, които са най-интегрирани, учат в масови училища, работят с българи. Именно те стават обект на атаки, а всъщност точно те би трябвало да бъдат в най-голяма степен поощрявани. И по повод на това на среща, която имахме с директори от професионалната директорска общност за интеркултурно образование, която обединява училища от цялата страна, спонтанно възникна идеята директорите да изпратят писмо до министър-председателя и до министъра на образованието. В него те трябва да настояват да не се позволява криминални конфликти да водят до междуетническо напрежение и да се направи всичко, което е в компетенциите на съответните институции, тези случаи да се превентират и да се стопират.

- Имат ли проблем ромите с интеграцията?
- Не можем да говорим за ромите изобщо. Това е много висока степен на абстракция, както не можем да говорим за журналистите изобщо, за политиците изобщо и т.н. Има различни групи в ромската общност, не само като етногрупи, но и като социални групи. Министерството на труда и социалната политика направи преди три години проучване, което обхвана на практика всички домакинства в сегрегираните ромски квартали. То показа, че около 11% от семействата отговарят на критериите за маргинализирани семейства. Т.е. ако има някакъв проблем с интеграцията, той касае някъде около 11% от живеещите в ромските квартали. Около 1/3 от ромите живеят извън тях. В голямата си част те нямат проблеми с интеграцията, както и 89% от живеещите в ромските квартали също много или малко участват в този процес на приобщаване. Най-видими са тези 11% , които са маргинализирани и които много често биват налагани като един обобщаващ израз на ромската общност, което е много далеч от истината.

- Трябва ли да се премахнат гетата?
- Едва ли някой ще възрази, включително и живеещи в гетата, че те трябва да бъдат премахнати. Въпросът е доколко това е реалистично. Още от 1978 г. има опити, с решение на комунистическата партия, за разпръскване на ромските гета. Правени са такива усилия. Става дума за квартали, някои от които са многолюдни. В Столипиново се смята, че има около 50 000 души, в Лозенец в Стара Загора са 30 000 и още ред други. Това, което реалистично може да се направи, е първо да се започне процесът на десегрегация в образованието, т.е. да се стимулира това все повече и повече ромски ученици от обособените квартали да учат в етнически смесени училища. Впоследствие обикновено тези, които са учили в такива училища, имат и по-голям успех при реализацията на пазара на труда. Обикновено отиват и учат и висше образование и самите те търсят начин да излязат от кварталите. Този процес има и много подводни камъни. Един от тях се оказва това, че в момента, в който ромските деца надхвърлят 30% от децата в етнически смесено училище, българските родители започват да си изтеглят децата оттам. Ако става дума за разселване на кварталите, със сигурност тази съпротива ще е още по-голяма. Нужно е постепенно гетата да се превърнат в нормални градски квартали с институции в тях, с банкови офиси, с полици, със социални служби.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай